Определение № 4935 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2025 г.

Следва ли преценката на тежестта на нарушението да се основава на всички обстоятелства, имащо отношение към извършеното дисциплинарно нарушение ,в това число характера на извършваната дейност ,значимостта на неизпълнените задължения. ,възможните неблагоприятни последици. Твърди се противоречие с реш. №227/2012г по гр.д №1417/2011г и реш. № 372/ 2010г на Трето г.о на ВКС ,както и необходимост от уеднаквяване на практиката.

Кои са елементите на фактическия състав на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя”, по конкретно - следва ли да бъдат съобразени последиците от нарушението, доколко са повлияли или могат да повлияят дейността на работодателя.Поддържа се че приетото от въззивния съд е в разрез с приетото в реш. №50027/2023г по гр.д №856/2022г и реш. № 242/2012г на Четвърто г.о, реш. № 60162/2012г по гр.д № 2967/2020г на Трето г.о на ВКС и др., както и необходимост от уеднаквяване на практиката

При дължимата преценка по реда на чл.172 ГПК следва ли съдът да държи сметка за всички фактори, от които зависи тяхната достоверност. Съдът не може да преиначава свидетелски показания, да обсъжда избирателно само части от тях ,поради което се сочи противоречие с решение № 79/2017г по гр.д №3244/2016г, Четвърто г.о на ВКС, същевременно въпросът е от значение за точното прилагане на закона. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Установеният в практиката на ВКС отговор на първия формулиран въпрос е положителен ,в която насока е константната практика на ВКС по прилагане изискването на чл.189, ал.1 КТ.Критериите са установени в съдебната практика на ВКС, част от която цитирана от касатора. Преценката за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението на трудовата дисциплина е част от закрилата на труда при разрешаване на трудово-правни спорове(чл.1,ал.3 КТ),но тази преценка се проявява при установено извършване на дисциплинарно нарушение. В случая въззивният съд решаващо, на свой ред, е приел,че вмененото нарушение не е извършено от ищеца, при установените по делото обстоятелства действията му не покриват признаците на състава „злоупотреба с доверие”, нито е установено каквото и да било нарушение на изисквания на работодателя, в т. ч и на трудовата дисциплина от негова страна. Тези изводи не извикват необходимост от преценка по прилагането на чл.189, ал.1 КТ и решаващите съображения на съда не я обхващат по отношение на наложеното наказание - уволението е прието за незаканосъобразно на друго основание, поради което и въпросът по т.1 от изложението се поставя неотносимо. Съгласно ТР № 1/ 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 на ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Вторият формулиран въпрос отговаря на условието в чл.280,ал.1 ГПК да е решаващо произнесен при постановяване на решението, тъй като въззивният съд не е окачествил стореното от ищеца като нарушение по чл.190, ал.1 т.4 ,предл .първо, респ чл.187, т.8 от Кодекса на труда. Не е налице основание по чл.280,ал.1 т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Цитираното от защитата решение №50027/2023г по гр.д №856/2022г на Четвърто г.о обобщава критериите в чл. 189, ал.1КТ за налагане на наказанието и дали някои от тези критерии имат преимуществено значение, който въпрос е различен от поставения по т.2 от изложението. В установената практика на ВКС фактическите признаци на основанието „злоупотреба с доверие” са определяни обобщено както по положителен път,така и по отрицателен път като е разяснявано, че настъпването вреда за работодателя, произтекло злепоставяне пред трети лица, извличането на конкретна имотна облага от извършителя на нарушението не са самостоятелно необходими условия за да е налице злоупотреба с доверие (реш. №86/25.05.2011г ІVг.о на ВКС, решение №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о, реш. №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о и др.) В същата насока е отговорът на правния въпрос, даден в цитираното от защитата решение № 60162/2012г по гр.д № 2967/2020г на Трето г.о на ВКС. Както е посочено в реш.№ 242/2012г по гр.д №932/2011, ІV г.о на ВКС, нарушението може да се прояви в различни форми,чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател.Изискванията за лоялност към работодателя се очертават и изясняват за всеки кокретен случай от спецификата на неговата дейност и от трудовата функция на служителя. Именно изяснените в горната насока обстоятелства са решаващо преценени от въззивния съд. Съдържанието на вмененото нарушение от обективна и субективна страна е мотивирано преценено от решаващия въззивен състав по така установените критерии и по начина, указан в трайно установената практика на ВКС .Поради това не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК По третия формулиран процесуалноправен въпрос, практиката на ВКС по прилагането на чл.172 ГПК също утвърждава изтъкнатият от касатора положителен отговор. В случая изводите на съда при обсъждане показанията на изслушаната по делото свидетелка В. не се отклоняват от указаните в трайната практика на ВКС критерии за преценка.Съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно. Съдът следва да съобрази при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той, да извърши преценка на достоверността на показанията и доколко с тях се установяват факти ,от значение за спора, като следва да се прави отлика между възприятието на свидетеля за факт и неговите оценъчни съждения.Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен .В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.Съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства.Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. В този смисъл са решение №700 /2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 /2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 24 /2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 570 /2009 г. по гр. дело № 4112/2008 г. на ВКС, ІІ г.о, решение №800 /2011 г. по гр. дело №776/2009г. реш.№312/2018г гр. дело № 191/2017 г. на ВКС, ІV г.о, соченото от защитата решение №79/2017г по гр.д №3244/2016г на ВКС,ІV г.о и много други. При обсъждането на свидетелските показания въззивният съд е съобразил указаните насоки, като мотивите на решението не сочат въприети от свидетелката В. факти от значение за потърсената дисциплинарна отговорност на ищеца да са игнорирани, нито да е допуснато преиначаване на нейните показания. Поддржаните основания по чл 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице. Касаторът следва да заплати разноски на ответника в настоящето производство установени за защита от адвокат в размер на 1500 лева. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.