Определение № 428 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3962/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С. П. Сп.з.о.о.”, представлявано от К. П., срещу определение на Бургаски окръжен съд № V-1282 от 08.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 885/ 2016 г. С него е потвърдено определение на Бургаски районен съд от 04.02.2016 г. по гр.д.№ 1849/ 2015 г., с което е допуснато предварително изпълнение на постановеното по същото дело решение от 04.12.2015 г. в частта, в която частният жалбоподател е осъден да заплати на П. М. на основание чл.224 КТ 1 642,40 лв обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудово правоотношение със законната лихва от 25.03.2015 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е неправилно, защото законът допуска възможност за предварително изпълнение само на въззивни решения, с които са присъдени трудови възнаграждения и обезщетения във връзка с положен труд. Решение, с което е присъдено обезщетение за неизползван отпуск, не може да бъде изпълнено предварително, тъй като признатото вземане не е такова за доход от труд. Поради това моли за отмяна на въззивното определение, а като основание за допускането му до касационно обжалване повдига процесуалноправният въпрос попадат ли в обхвата на разпоредбата на чл.242 ал.1 пр.3 ГПК обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224 ал.1 КТ и лихвите върху тях. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, евентуално – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна П. М. не взема становище. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове на П. М. против „С. П. Сп.з.о.о.” за заплащане на 2 119,25 лв - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и 102,64 лв лихви за забава. Цената на тези искове се определя от търсената сума (чл.69 ал.1 т.1 ГПК), а тя е под 5 000 лв. Въззивното решение по тях не би подлежало на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават определения на първоинстанционния съд по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол. Следователно обжалваното определение е окончателно (както правилно е посочено в самото него), а подадената срещу него частната жалба не може да бъде разгледана по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд