Определение № 766 от 16.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3055/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 2742 от 03.05.2018г., постановено по в.гр.д. 1418/2018г. на СГС, I V-A въззивен състав, с което е потвърдено решение № 252676/27.10.2017г. на СРС, 61с-в, уважаващо исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от Х. Ж. Ш. срещу [фирма]. За да приеме, че исковете са основателни, въззивният съд е установил, че уволнението по чл.328, ал.1, т.2, пр., КТ е незаконно, тъй като не е налице закриване на част от предприятието в хипотезата на закриване на структурно обособено звено, тъй като дейността не е била преустановена, а е преминала към друго звено, както и че същата трудова функция, каквато е изпълнявала ищцата „банков служител, касиер" е продължила да се изпълнява под друго име в другата структурна единица на банката в [населено място], а в този случай е било необходимо извършването на подбор и работодателят е нарушил чл.329 КТ. В касационната жалба срещу въззивното решение се излагат доводи за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон тъй като при закриване на обособена структурна единица е налице закриване на част от предприятието без да е необходимо преустановяване на дейността, както и не е необходимо извършването на подбор. В приложението към касационната жалба се прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т.З ГПК, по въпросите дали при закриване на структурно обособено звено е налице закриване на част от предприятието и в този случай необходимо ли е да е била преустановена дейността напълно и да се извършва подбор с работници и служители на сходна длъжност в друго структурно обособено звено. Касаторът е посочил практика на ВКС по чл.290 ГПК, където е прието, че хипотезата на закриване на част от предприятието включва алтернативно закриване на структурно- обособено звено или преустановяване на дейността(р.№574-2020-ІІІГО, р.№12-11-ІІІГО). В срока за отговор ищецът по делото е възразил, че липсва основание за допускане на касационно обжалване и в своя подкрепа се е позовал на р.№144- 16 - ІV ГО. Предвид обхвата на правния спор между страните, мотивите на въззивния съд, посочените касационни основания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо касаторът да е формулирал въпрос по тълкуване на правна норма, и по този въпрос въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (виж т.р.№1-2010-ОСГТК). В случая по формулирания от касатора правен въпрос- дали при закриване на структурно обособено звено е налице закриване на част от предприятието и в този случай необходимо ли е пълно преустановяване на дейността и съответно да се извърши подбор с работници и служители на сходна длъжност в друго структурно обособено звено, въззивният съд е тълкувал правната норма на чл.328, ал.1, т.2, пр1 КТ в несъответствие с посочената практика по чл.290 ГПК- р.№574-2020-ІІІГО, р.№12-11-ІІІГО, тъй като въззивният съд е приел, че при закриване на структурно обособено звено е необходимо и пълно преустановяване на дейността, а в посочените решения на ВКС въпросът е разрешен в смисъл, че фактите са алтернативни. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: