Определение № 50447 от 22.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1200/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищците по делото А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД /н/, срещу решение № 162/16.03.2022г. по т. д. № 1229/2021г. на Апелативен съд – София, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и чл.59, ал.2 ЗБН, във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД, с което е оспорено прихващането, извършено с изявление с вх. № 10330/31.10.2014г. от ответника „Мини Марица - Изток" ЕАД. Касаторите не са съгласни с извода на въззивния съд, че не е доказано знание у „Мини Марица - Изток" ЕАД за настъпила неплатежоспособност на „КТБ” АД към датата на придобиване на процесното вземане от цедента „БЕХ” ЕАД. По отношение на датата, релевантна за установяване на момента на знание, споделят изводите на съда, че с оглед липсата на достоверна дата на договора за цесия, то постъпването на изявлението за прихващане на 31.10.2014г. в деловодството на „КТБ” АД следва да се зачете като безспорен темпорален момент относно придобиване на вземането. Поддържа се, че са останали необсъдени от съда договорките между страните, обективирани в самия договор за цесия № 88-2014 / 30.10.2014г., от които може да се направи недвусмислен извод за знание за настъпила неплатежоспособност на „КТБ” АД у страните по него. По процесния договор за цесия, ответникът-цесионер купува от цедента „Български енергиен холдинг” ЕАД вземането на последното към банката в размер на сумата от 4 256 244.59 евро, като цесионерът "Мини Марица - Изток" ЕАД се задължава да заплати на „Български енергиен холдинг” ЕАД сумата в размер на 4 256 244.59 евро, т. е. вземането се продава по номинал. В чл. 7 от договора, страните са договорили, че ако „КТБ” АД не вземе счетоводна операция в рамките на 90 дни от датата на представяне на изявление за прихващане по чл.104 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.3 ЗЗД, то договорът за цесия се разваля без последствия за страните в него. Твърди се, че всички тези обстоятелства и условия недвусмислено показват наличие на знание, че „КТБ” АД (н.) е неплатежоспособна към момента на сключване на договора и у двете страни по него - „Български енергиен холдинг” ЕАД и "Мини Марица - Изток" ЕАД, които са свързани лица. Поддържа се, че при преценката за знание е неглежирано обстоятелството, че процесната цесия е сключена между свързани лица. Цедентът „Български енергиен холдинг” ЕАД е: холдингово дружество с едноличен собственик на капитала българската държава чрез министъра на енергетика; като дружеството е едноличен собственик на капитала на цесионера "Мини Марица - Изток" ЕАД и вложител в банката. От друга страна, съгласно чл.7 от договора, ответникът-цесионер закупува вземането на „Български енергиен холдинг” ЕАД, за да направи прихващане с него срещу свои задължения към „КТБ” АД (н.). Синдиците считат за нелогично "Мини Марица - Изток" ЕАД да придобие вземане от 4 256 244.59 евро срещу задължение да заплати за него на „Български енергиен холдинг” ЕАД същата сума от 4 256 244.59 евро, и със самото вземане да погаси задължението си към „КТБ” АД (н.), когато за "Мини Марица - Изток" ЕАД съществува възможност директно да погаси дълга си към кредитора „КТБ” АД (н.). Тъкмо защото „Български енергиен холдинг” ЕАД не очаква, че в производството по несъстоятелност ще получи пълно плащане на сумата от 4 256 244.59 евро, е прехвърлило вземането си на дъщерното си дружество "Мини Марица - Изток" ЕАД, а същевременно, с прехвърлената сума ответникът реално е погасил дълга си към банката до размера на 4 256 244,59 евро. Също така се поддържа, че към датата на сключване на договора страните са знаели, с оглед обявяването и публичността на решенията на БНБ за поставяне на „КТБ” АД под особен надзор, поради неплатежоспособност, за оповестяването от Българска народна банка (БНБ) на 22.10.2014г. на т. нар. доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД - документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на „Корпоративна търговска банка” АД към 30 септември 2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми “Ърнст енд Янг Одит” ООД, “Делойт България” ООД и “АФА” ООД”, за прессъобщение на 27.10.2014г. на интернет страницата на БНБ, ведно с доклад от 27.10.2014г. на БНБ до народните представители от 43-тото Народно събрание, и са били наясно, за вероятността да не може да бъде осъществена целта на договора за цесия, а именно да се извърши процесното прихващане, като мотивирани от горното са уговорили 90 дневен период за изчакване и заплащане на цената по договора, едва след взимане на счетоводна операция от банката. Същевременно касаторите твърдят, че знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014г., предвид поставянето й под специален надзор на тази дата, поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл.115, ал.1, т.1 Закона за кредитните институции), направено с решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ. Не споделят разбирането на съда, че за направата на горните изводи са били необходими специални знания у ответника. Сочат, че това разбиране на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС: решение № 60134/15.12.2021г. по т.д. № 558/2018г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 60134/15.12.2021г. по т.д. № 558/2018г. на 1 - во т.о. на ВКС. С оглед на гореизложеното, искат уважаване на исковата претенция на основание чл.59, ал.3 ЗБН. Също така се поддържа, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН. В тази връзка излагат становище, че доколкото фигурата на „синдика“ към онзи момент не съществува, а към момента на подаването на изявлението за прихващане банката се е представлявала от назначените от БНБ квестори, то изискването за форма на изявлението за прихващане е приложимо и за квесторите. Предвид гореизложеното, молят съда да приеме, че са налице предпоставките за прогласяване на прихващането за нищожно, на основание чл.59, ал.2 ЗБН, поради неспазване на предписаната в закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, която форма е за действителност, а не за доказване. След като едностранното волеизявление, с което ответникът е упражнил своето потестативно право на прихващане, не е направено в изискуемата от закона форма, то и волеизявлението му за разпореждане с предмета на вземането му и със задължението му към банката се явява нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността и следователно прихващането следва да бъде отменено само на това основание. Ответникът по жалбата и по делото, „Мини Марица Изток“ ЕАД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Счита за необосновани твърденията и доводите на ищците, че дружеството е знаело за настъпване на неплатежоспособността на банката, както и че знанието му за неплатежоспособността датира от 20.06.2014г. - датата на поставянето на банката под специален надзор от УС на БНБ. Специалният надзор по чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ предполага опасност от неплатежоспособност, а не неплатежоспособност на банката. Макар към 31.10.2014г. дружеството евентуално да е знаело, че банката изпитва определени ликвидни проблеми, е нямало знанието, че същата е неплатежоспособна. Знанието за неплатежоспособността на банката е имало едва след дата 07.11.2014г. - когато по партидата на „Корпоративна търговска банка” АД в Търговския регистър е вписано решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, докато процесното вземане е придобито по договор за цесия на дата 31.10.2014г. Също така дружеството споделя изводите на съда, че с извършените цесия и прихващане цедентът и цесионерът, макар и да са свързани лица, са целели погасяване на кредитните задължения по начин, който не се препятства от приложената мярка по чл.116, ал.2, т. 2 ЗКИ, и избягване на опасността от затруднено удовлетворяване при евентуално откриване на производство по несъстоятелност. Относно евентуалния иск за нищожност на направеното изявление за прихващане, поради неспазена форма, предвидена в нормата на чл.59, ал.2 ЗБН, ответникът сочи, че в случая изявлението за прихващане е достигнало до банката на 31.10.2014г., а към този момент не е било открито производство по несъстоятелност, поради което не е било необходимо изявлението да бъде с нотариална заверка на подписа. Претендира присъждане на всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 60156/15.12.2021г. по т.д. № 2317/2020г. на ВКС, след отмяна на въззивно решение № 11786/04.08.2020г. по т. д. № 606/2018г. на Апелативен съд - София, е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от синдиците на „КТБ“ЕАД/н/ срещу „Мини Марица Изток“ЕАД за обявяване за относително недействително, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, по отношение кредиторите на несъстоятелността на КТБ на изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014г. по описа на „КТБ“ АД между вземане на „Мини Марица Изток“ ЕАД в размер на 4 256 244,59 евро, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за юридически лица № 34-2014/01.04.2014г. между „КТБ“ АД и „Български енергиен холдинг“ ЕАД, придобито с договор за цесия от 30.10.2014г. между „Български енергиен холдинг“ ЕАД и „Мини Марица Изток“ ЕАД, и вземанията на „КТБ“ АД към „Мини Марица Изток“ ЕАД по договор за инвестиционен кредит № 318/2010г. от 29.09.2010г., и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на съединените при условията на евентуалност искове по чл.59, ал.3 ЗБН и чл.59, ал.2 ЗБН. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд от фактическа страна е установено следното: Между страните не се спори, че с решение от 22.04.2015г. по т. д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието й и са прекратени правомощията на нейните органи. С влязло в сила решение от 03.07.2015г. по т. д. № 2216/2015г. на Апелативен съд – София е определена нова дата на неплатежоспособността - 20.06.2014г., като тя съвпада с датата, на която банката е била поставена под специален надзор. С решение № 73/20.06.2014г. Управителният съвет на БНБ е взел решение за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, считано от 20.06.2014г., назначени са квестори, ограничена е дейността на банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три месеца. С решение № 114/16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ срокът на надзора е продължен до 20.11.2014г. С доклад на БНБ до народните представители относно състоянието на „КТБ“ АД е посочено, че следва да бъдат приложени законовите мерки за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД. С договор за банков кредит № МН 318/19.09.2010г., сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Мини Марица Изток“ ЕАД, банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 9 203 254 евро за срок от 72 месеца. Уговорени са задължения за заплащане на лихви и такси. С договор за цесия от 30.10.2014г. „Български енергиен холдинг“ ЕАД е прехвърлил на „Мини Марица Изток“ ЕАД свое вземане в размер на 4 256 244.59 евро, представляващи част от вземане към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с общ размер към 27.10.2014г. 7 246 877.70 евро, открита по рамков договор за платежни услуги за юридически лица № 34-2014 / 01.04.2014г. между „Български енергиен холдинг“ ЕАД и „КТБ“ АД. На същата дата - 30.10.2014г., „Български енергиен холдинг“ ЕАД е уведомил квесторите на „КТБ“ АД относно сключването на договор за цесия между това дружество и „Мини Марица Изток“ ЕАД за вземане в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014г., представляващи част от наличната сума по открита разплащателна сметка в евро с титуляр „Български енергиен холдинг“ ЕАД. На 31.10.2014г. „Мини Марица Изток“ ЕАД е депозирало пред квесторите на „КТБ“ АД изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014г. между свое вземане в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от рамков договор за платежни услуги между „КТБ“ АД и „Български енергиен холдинг“ ЕАД, придобито с договор за цесия от 30.10.2014г., и вземанията на „КТБ“ АД към „Мини Марица Изток“ ЕАД по договор за кредит № 318/2010г. / 29.09.2010г. От банково удостоверение изх. № 9425/11.12.2014г. за периода 27.10.2014г. - 07.11.2014г. е констатирано, че на 06.11.2014г. в банката е осчетоводено прехвърляне на вземане между „Български енергиен холдинг“ ЕАД - цесионер и „Мини Марица Изток“ ЕАД в размер на 4 256 244.59 евро. От банково удостоверение изх. № 45/07.01.2015г. за периода 01.10.2014г. до 17.12.2014г. е констатирано, че на 06.11.2014г. „КТБ“ е осчетоводила прехвърляне на вземане между „Български енергиен холдинг“ ЕАД - цесионер и „Мини Марица Изток“ ЕАД в размер на 4 256 244.59 евро. Направено е и прихващане със задължения на „Мини Марица Изток“ ЕАД в същия размер. На основание чл.294, ал.1 ГПК въззивният състав при повторното разглеждане на делото е приел следното по отношение на иска с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН: Установено е, че уведомлението за извършената цесия и изявлението за прихващане, които са обективирани в два отделни документа, са постъпили едновременно в деловодството на длъжника „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ на една и съща дата - 31.10.2014г., преди датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, което е станало на 07.11.2014г. С оглед на това, че договорът за цесия не е нотариално заверен, съдът е приел за негова достоверна дата по см. на чл.181, ал.1, предл.посл. ГПК датата на уведомяването на банката, тъй като едва от този момент може да се установи по безспорен и безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Съответно е заключил, че темпоралният момент, към който следва да се преценят последиците от цесията и прихващането е 31.10.2014г. Прието е, че доколкото изявлението за прихващане е отправено преди 07.11.2014г., което не се оспорва от ищеца, по отношение на него не е налице предвидената в чл.59, ал.4 ЗБН презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност. От друга страна, решаващият състав е счел, че не може да бъде вменено задължение за знание на ответното дружество относно настъпила неплатежоспособност на КТБ, което нито е имало как да знае, нито е било длъжно да знае, че същата е в състояние на неплатежоспособност. Приел е, че поставянето на банката под специален надзор, съгласно чл.115, ал.1 ЗКИ /ДВ бр. 27/2014г./, само по себе си не може да бъде факт, който да е достатъчен за доказване на знание за настъпила неплатежоспособност, тъй като тя не е задължителен елемент от поставянето под специален надзор. Намерил е, че знанието за неплатежоспособността не следва и от обявения доклад на БНБ относно анализа и оценката на активите на КТБ, тъй като разчитането на данните и в частност формирането въз основа на тях на извод относно настъпила неплатежоспособност, предполага наличие на специални знания, каквито не могат да се презюмират у ответника. С оглед на това съдът е приел, че е доказано единствено знанието за съществуваща опасност от неплатежоспособност. В заключение е счетено, че с извършените цесия и прихващане цедентът и цесионерът, макар и да са свързани лица, са целели погасяване на кредитните задължения по начин, който не се препятства от приложената мярка по чл.116, ал.2, т. 2 ЗКИ, а също и за избягване на опасността от затруднено удовлетворяване при евентуално откриване на производство по несъстоятелност. Това знание - че вероятно банката е в неплатежоспособност - не е достатъчно да обоснове основателност на иск, в чийто фактически състав законодателят изрично е включил знание за вече „настъпила“ неплатежоспособност. Поради изложените съображения, искът по чл.59, ал.3 ЗБН е отхвърлен като неоснователен. Въззивният състав е намерил за неоснователен и вторият предявен при условията на евентуалност иск с правно с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.59, ал.2 от ЗБН. Изложил е съображения, че правната сигурност предполага еднозначно огласяване на изискването за форма, като условие за валидност на волеизявлението. Понеже реализацията на принципно признато право предполага обективна възможност за съобразяване на относимите към упражняването му изисквания, решаващият състав е счел, че няма основание за приложимост на чл.59, ал.2 ЗБН извън открито производство по несъстоятелност, непосредствено произтичащо и от смисъла на нормата. Едва наложената промяна в статута на банка в открито производство по несъстоятелност ангажира нейните кредитори да се съобразят с особените правила, обезпечаващи правилното развитие на производството по несъстоятелност. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 222/06.04.2017г. по т. д. № 425/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 134/30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС и др.; 2/ Под знание за неплатежоспособност на банката следва ли да се разбира знание на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знание на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката, в това число за отрицателната й капитализация?; Твърди се противоречие с решение № 60134/15.12.2021г. по т. д. № 558/2018г. на 1-во т. о. на ВКС и др.; 3/ При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН, следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на договора за прехвърляне на вземане?; Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?; Сключването на договор за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 4/ Следва ли предвиденото знание по чл.59, ал.3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършваш прихващане?; Разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 226/12.07.2011г. по гр. дело № 921/2010г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 31/09.03.2012г. по гр. дело № 502/2011г. на 3-то г. о. на ВКС и др.; 5/ Следва ли при установяване на „знание” по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, съдът да извърши разграничение въз основа на особеностите на субекта, у когото същото се формира?; Следва ли да се допусне, че прихваналият кредитор, чийто краен собственик е българската държава, не бива да бъде приравняван на средностатистическия гражданин, относно възможността да формира по-точни и обосновани изводи въз основа на публично обявена информация?; 6/ Приложима ли е разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?“ Касаторът се позовава на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационен контрол, предвид следното: Безспорно съдът не е обсъдил доводите на синдиците на банката, основани на съдържанието на договора за цесия и на обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на цедента е българската държава чрез министъра на енергетиката, като е съобразено, че страните по цесията са свързани лица. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, обаче не може да обуслови промяна на изхода на спора, тъй като съобразяването на тези обстоятелства не би довело до промяна на изхода на спора, доколкото те доказват единствено знание за опасност от неплатежоспособност, която не е елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН. Следва да се има предвид, че съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл.59, ал.3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства се доказва единствено знание за опасност от неплатежоспособност, а не знание за настъпила такава. В практиката на ВКС /решение по т.д. № 1920/2018 г. на І т.о./ е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране точно проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализират риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59 ал. 3 ЗБН. С оглед изложеното, въпроси № 1, 3, 4 и 5 не покриват общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обусловят допускането на касационния контрол. Апелативният съд е намерил, че знанието за неплатежоспособност на КТБ не следва от обявения доклад на БНБ относно анализа и оценката на активите на КТБ, тъй като разчитането на данните и в частност формирането въз основа на тях на извод относно настъпила неплатежоспособност, предполага наличие на специални знания, каквито не могат да се презюмират у ответника. В цитираното от касатора решение № 60134/15.12.2021г. по т. д. № 558/2018г. на I т. о. на ВКС, е прието следното: Нито публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни лица, вкл. служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ. По същите съображения - авторството – не е съобразим факта на публично оповестения одиторски доклад за анализа и оценка на активите на „КТБ” АД от 22.10.2014 г. В прессъобщението на БНБ от 22.10.2014 г., формираното въз основа на този доклад заключение обобщава установени пропуски в отчетността и документацията на „КТБ„ АД, вкл. обосновали сезиране на Прокуратурата, но не е формиран недвусмислен извод за отрицателен собствен капитал на банката или изрично становище за неплатежоспособност, като негова последица. Не може да се вмени в тежест на гражданина / търговеца да анализира количествените показатели в анализа, за остойностяване на собствения капитал, съобразно разпоредбите на Регламент № 575/2013 г., към които чл.36 ал.4 ЗКИ изрично препраща. Посочено е, че анализът и оценката на активите на банката, извършен от одиторски фирми, е само необходимата подготвителна стъпка за установяване състоянието на собствения капитал на „ КТБ „ АД – според Регламент № 575/2013 г., както изрично сочи чл. 36 ал.4 ЗКИ. Съдът е приел, че в публично достъпния доклад на БНБ от 27.10.2014 г., изготвен за информация на народните представители от 43-то Народно събрание на Република България, във връзка с предприети действия по казуса „КТБ“ АД и ТБ „В.“ ЕАД, действително е включено становище, недвусмислено указващо на окончателно установена неплатежоспособност, доколкото би могло да бъде избегната единствено по законодателен път, т.е. извън финансовите ресурси на банката и механизми на рекапитализиране и преструктуриране. Счетено е за несъстоятелно съждението, че даденото тълкуване на чл. 59 ал. 3 ЗБН, досежно „знание за неплатежоспособност„ прави неприложима разпоредбата, тъй като компетентния за установяването й орган – БНБ, го обективира в самия акт за отнемане лиценза за банкова дейност. Посочено е, че в постановените решения по чл.290 ГПК изрично е направено разграничение между „становище“, съдържащо преценка за неплатежоспособност /каквото съставлява и изготвения доклад на УС на БНБ, адресиран до Народното събрание, оповестен на 27.10.2014 г./ от акта за отнемане лиценза за банкова дейност. Въпреки, че въззивният съд не е съобразил даденото в посочената практика на ВКС разрешение относно извършена от Централната банка преценка за неплатежоспособност на КТБ в доклада й до народните представители, вторият въпрос от изложението не може да обуслови промяна на изхода на спора, а от там и проявление на основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като адресат на доклада са други субекти- народните представители, като публикуването му на сайта на БНБ не се ползва с оповестително действие спрямо третите лица, поради което не доказва знание на същите за включеното в доклада становище на БНБ относно неплатежоспособността на КТБ. Следва да се има предвид, че в безпротиворечивата практика на ВКС индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. На последно място, въпрос № 6 също не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН е ясна и не се нуждае от тълкуване. Както и въззивният състав е посочил в решението, касае се за императивна правна норма, уреждаща хипотеза, на относителна нищожност, поради което същата следва да се тълкува стриктно, а не разширително. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като на основание чл.59, ал.7 ЗБН банката следва да заплати по сметката на ВКС и държавна такса в размер на 85 124,89 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд