Определение № 60259 от 20.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3480/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П. против определение № 260099/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 116/2021 г. от втори състав на АС – Пловдив. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, в обжалваната част, съдът е потвърдил разпореждане на Окръжен съд – Стара Загора, с което е върната исковата молба на П. Ж. П., поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че предявеният иск се основава на твърдения, че изпитателният срок по условната присъда по НОХД №2/2012г. на Районен съд-Стара Загора е бил изтекъл още на 17.05.2014г.,като с влязлата в сила присъда по образуваното въз основа на внесен след изтичане на изпитателния срок обвинителен акт от 06.07.2014г. НОХД №169/2015г. на Окръжен съд-Хасково и издадено въз основа на нея прокурорско постановление да е било приведено в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, с което на ищеца да са причинени претендираните за обезщетяване неимуществени вреди. Съдът е приел, че така изложените обстоятелства не могат да бъдат подведени под нито една от хипотезите на чл.2,ал.1 /включително по т.6/ от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на държавата чрез нейните правозащитни органи. Посочено е, че при постановяване на присъдата наказателният съд, съгласно чл.301,ал.1,т.8 от НПК, разрешава и въпроса дали са налице условията по чл.68-69а от НК и какво наказание подсъдимият да изтърпи. По този въпрос съдът може да се произнесе и с определение, съгласно чл.306,ал.1,т.3 от НПК. И в двата случая съдебните актове подлежат на проверка в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност. Влезлите в сила присъди и решения подлежат на проверка и по реда на глава XXXIII от НПК. Въпросът относно наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, не може да бъде пререшаван извън така предвидения от НПК процесуален ред. В случая ищецът твърди именно с влязла в сила след триинстанционно разглеждане на делото присъда да е определено да изтърпи и наложеното му с предходна присъда наказание „лишаване от свобода“ от четири месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години, като съдът е приел, че след като актът на наказателния съд относно наказанието не е отменен по съответния ред, то не са налице и защитими материални права на ищеца, които да бъдат реализирани по исков ред пред гражданския съд. В изложението на касационните основания към подадената частна касационна жалба се твърди, че определението е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Твърдението си за очевидна неправилност, касаторът обосновава с твърдението си, че предявеният иск е допустим, като твърди, че е налице неправилно приложение на наказателния закон, но тези негови твърдения не водят до очевидна неправилност на приетото от съда с обжалваното определение в насока, че след като актът на наказателния съд относно наказанието не е отменен по съответния ред, то не са налице и защитими материални права на ищеца, които да бъдат реализирани по исков ред пред гражданския съд. Тези твърдения не могат да се отнесят и към изводите на съда, че е недопустимо по граждански ред да се ревизира присъда на наказателния съд, доколкото за това е предвиден отделен ред в наказателния процесуален закон. Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание и обжалването не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС