Определение № 183 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2822/2017 г.

Касационното производство е образувано по касационна жалба на синдиците на „КТБ“АД/н/ против Решение № 1505 от 29.06.2017г. по в.т.д.№ 978/2017г. на САС, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 2016/2016г. на СГС, е отхвърлен иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, предявен от синдиците на банката срещу „Черно море 2001”АД, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“АД/н/, извършеното с изявление вх.№ 10470 от 03.11.2014г. от ответника „Черно море 2001“АД, [населено място] прихващане на придобитите по договор за цесия от 31.10.2014г. с цедент В. С. Д. вземания по договор за безсрочен депозит № 8021/26.04.2005г. в общ размер на 360 000лв. със задължения на „Черно море- 2001“АД към банката по договор за кредит от 24.01.2007г., освен в частта за сумите, които ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество. С определение № 180 от 25.03.2020г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г. Същевременно с §8 на ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г., доп. ДВ бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.) е внесено законодателно изменение, съгласно което разпоредбите на чл.59, ал.5, 6 и 7 от ЗБН се прилагат от 20.06.2014г., като кредиторите служебно се вписват в списъка на приетите от синдика вземания. Това изменение е прието по време на висящността на настоящото дело във фазата по чл.288 от ГПК. Делото е отложено за ново разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение на ТК, намира следното: С определение от 20.10.2020г. по к.д.№ 9/2020 г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1-4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН(обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по касационната жалба по настоящото дело. Ето защо и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по к.д.№9/2020г. на Конституционния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, І т.о.