Определение № 1106 от 09.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. С. И. чрез пълномощник адв.В. К. срещу решение № 108 от 3.04.15г.по в.гр.дело № 143/15г.на Окръжен съд – Перник,с което е потвърдено решение № 1139 от 15.12.14г.по гр.дело № 04968/14г.на Районен съд – Перник.С него са отхвърлени предявените от същата страна против И. А. „А. ”обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 532/10.07.14г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на В. С. И. от длъжността”главен специалист - инспектор”на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че с длъжностното разписание,в сила от 15.07.14г.,заеманата от ищеца длъжност е трансформирана в длъжност”инспектор”,без да е налице съществена промяна във функциите на двете длъжности,като новосъздадената е определена за заемане по служебно правоотношение.Направен е извод,че са налице материалноправните предпоставки на приложеното основание за уволнение. Поставеният в изложението въпрос „допустимо ли е прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.3125 ал.1 т.12 КТ при условие,че липсва валидно взето решение на компетентния за това орган” не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.Съгласно установената съдебна практика за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ е необходимо и достатъчно длъжността,която е заемал служителят по трудово правоотношение да е определена по съответния за това ред,установен в Закона за държавния служител,т.е.да е издаден валиден административен акт,който определя досегашната длъжност,заемана по трудово правоотношение,за длъжност,заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител.В решение № 204 от 29.03.10г.по гр.дело № 229/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/ се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема – чл.12 и чл.13 от ЗА. По силата на чл.2 ал.3 от ЗДСл. и чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004г. на основание чл.13 ал.1 от ЗА и чл.2 ал.2 от ЗДСл. /виж пар.7 от постановлението/, длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в т.ч. и по вид правоотношение /по аргумент от чл.2 ал.1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА/, се утвърждава от органа по назначаването, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към Наредбата. Следователно като въззивният съд е приел,че в правомощията на изпълнителния директор на ИА”А. ”е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, не се отклонил от задължителната съдебна практика. Въпросът:налице ли заобикаляне на закона при прекратяване на правоотношението по чл.325 ал.1 т.12 КТ вместо по чл.328 ал.1 т.2 КТ,ако длъжността,заемана от трудов договор,продължава да съществува в пълен обем,но в друга териториална единица,не е от значение за изхода на спора,тъй като както бе посочено по –горе, правомощие на работодателя е утвърждаването на щатното разписание,вида и броя на длъжностите и вида на правоотношението,по което те се заемат. Въпросът: налице ли е противоречие между вътрешно формираната воля и външното й проявление в заповед № РД -02-16/10.07.14г.,поправена със заповед № РД-02-25/12.09.14г.,съответно утвърденото длъжностно разписание от 15.07.14г. касае преценката на съда при анализ на доказателствата.Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване. Въпросът:ако утвърденото щатно разписание от 15.07.14г.обективира надлежно взетото решение на работодателя,като основание за прекратяване на трудовото правоотношение,по аналогия от разпоредбата на чл.14 ал.1 и ал.2 ЗНА,валидна ли е /законосъобразна/ли е заповед № 532/10.07.14г. е по същество на спора и не е релевантен към допустимостта на касационното обжалване. Въпросът относно задължението на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма,дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с ТР № 1/9.12.13г.по тълк.дело № 1/2013г.Липсва обосноваване от касатора коя императивна материалноправна норма въззивния съд е следвало да приложи служебно и значението й за изхода на спора. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.