Определение № 491 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Констракшън координейшън“ ООД срещу решение № 7395/27.11.2018г., постановено по гр.д. 7773/2018г. на СГС ІІ-Г състав, с което е уважен иск по чл.215 КТ на С. И. М. и е осъден касатора да му плати сумата от 5164, 58 евро, представляваща дневни пари за командироване в Б. за периода от 03.11.2014г.- 31.07.2015г.. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.121, ал.5 КТ (отм.), тъй като ищецът е бил командирован над 30-дни в друга държава- страна членка на ЕС и в срока за командироване, в полза на ищеца са уговорени поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата работа в приемащата държава. Според касатора, в този случай не се дължат дневни командировъчни пари. В изложението се иска допускане на касационно обжалване поради противоположно тълкуване от съдилищата на нормата на чл. 121, ал.5 КТ (отм.) относно въпроса дали се дължат командировъчни пари в хипотезата и, като излага съображения, че нормата е неясна и противоречива. Прилага практика в подкрепа на твърденията си. В срока за отговор ищецът С. М. е възразил, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съответствие с изложеното в касационната жалба се установява, че въззивният съд е приел, че ищецът е бил командирован като дърводелец за периода от 03.11.2014г.- 31.07.2015г. в Б. срещу трудово възнаграждение от 3812,43лв., които обстоятелства съвпадат с фактите от хипотезата на чл.121, ал.3 КТ (отм.)- ищецът е бил командирован в друга държава- страна членка на ЕС и в срока за командироване, в полза на ищеца са уговорени поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата работа в приемащата държава. Според въззивния съд, нормата на чл.121, ал.5 КТ (отм.) урежда задължение на работодателя да плаща и командировъчни пари в хипотезата на чл.121, ал.3 КТ (отм.), поради което е намерил иска за основателен и го е уважил. Констатира се и обстоятелството, че по тълкуването на чл.121, ал.5 КТ (отм.) съществува противоположна практика, а същата норма, която постановява, че в условията за плащане по чл.121, ал.3 КТ (отм.) не се включват командировъчни пари, е противоречива и неясна по въпроса дали се дължат командировъчни пари отделно от специално уговорените условия на труд. Тъй като липсва практика на ВКС по този въпрос, то е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- отговорът на въпроса е от значение за установяване точния смисъл на закона и за развитие на правото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: