Определение № 953 от 06.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 15.02.2018г. по гр.д.№2647/2017г. на ОС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. чл.128, т.2 КТ, чл.245 КТ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят- В. В. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Поддържа също така, че решението е постановено при очевидна неправилност. Ответникът- [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. С определение от 11.07.2018г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. е оставил без разглеждане жалбата на основание чл.280, ал.3 ГПК. С определение от 13.11.2018г. по ч.гр.д.№3614/2018г. ВКС, ІІІ г.о. е отменило частично определението за оставяне частната жалба без разглеждане и е върнал делото за разглеждане на жалбата в частта й по отношение исковете с правно основание чл.128, ал.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ за присъждане обезщетение за забава върху главницата от неизплатено трудово възнаграждение за времето от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. В. срещу [фирма] и [фирма], обективно кумулативно съединени искове за солидарното им осъждане за следните суми: 1) сумата от 2467, 87 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056, 50 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ и сумата от 2467,87 щатски долара лихви за забава за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г.. В останалата му част, с която е осъден [фирма] да заплати на В. В. горните суми решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Установено е от представените по делото писмени доказателства /индивидуален трудов договор на моряка от 15.04.2015г. заповед № 00000№ 328/17.06.2015г. /, че жалбоподателят Р. Н. е бил нает на длъжността „капитан” с месторабота м/к „Б.” и е работил по трудово правоотношение с [фирма], ЕИК[ЕИК] за периода 17.04.2015г. до 17.06.2015г.,с месечно трудово възнаграждение от 6500 щатски долара/ 3 230 щ.долара основно, 1890 щ. долара-извънреден труд, 1 180 щ.долара –седмична почивка, 200 щ. долара –бонус/. От приетите по дело /договори от 07.05.2013 г. /л.64-90 от делото/, договор за стандартен беърбоут чартър на Б. и международен морски съвет кодово име: „Б. 2001”, от 06.01.2012г., сключен между „И. Т. С.А”., М. острови в качеството му на корабособственик и [фирма], в качеството му на беърбоут чартаьор /наемател на кораба/, е установено, че на [фирма] е бил предоставен под наем кораб м/к „Б.” за срок от 5 години /06.12.2012 до 06.12.2017 г./, а от своя страна [фирма], като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб м/к „Б.” на „Ш. л. С.А.” като под- беърбоут чартьор /наемател на кораба/ за срок от 36 месеца за период /07.05.2013 г. до 07.05.2016 г./, а „Ш. л. С.А.” сключва с [фирма] договор за мениджмънт на кораб м/к Б.. Съдът е изложил съображения за това, че при претендиране на суми дължими се за трудово възнаграждение, за да е налице солидарна отговорност на работодателите по см. на чл. 123 а КТ, то следва да са налице отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия,наличие на работодател- прехвърлител и работодател приобретател, или промяна на работодателя в резултат на:1. сливане на предприятия;2. вливане на едно предприятие в друго;3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;5. промяна на правно организационната форма на предприятието;6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;7.преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Кодекса на труда сочи още, самото трудовото правоотношение не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.Правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател. За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели. Приел е, че в конкретния случай за процесния период беърбоут чартьор на кораба е бил „Ш. л. С.А”, а работодател на въззивника единствено [фирма], по силата на договор за мениджмънт на кораб м/к Б. от 07.05.2013г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.121 ЗЗД, солидарността не се предполага, същата е налице само в изрично предвидените в закона случаи, като извод за наличието й не може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята на страните по договора. Изложени са съображения за това, че трудовите правоотношения с екипажа, могат да възникнат както с корабособственика, така и с корабопритежателя, но единствено този, с когото са възникнали носи отговорността по иск с правно основание чл. 128 КТ. Съдът е приел, че съгласно чл.199ж К. всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за сметка на наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър и към датата, когато вземането на ищеца е станало изискуемо, наемател е бил „Ш. л. С.А.“ по силата на цитирания Договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., то [фирма] няма качеството на работодател, поради което няма и възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения към жалбоподателя солидарно с [фирма]. Прието е, че когато трудовият договор е сключен от корабния мениджър от негово име/ какъвно е настоящия случай/, същият дължи изпълнение по този договор към своя контрахент, т. е., задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. По тези съображения съдът е отхвърли исковете за присъждане на дължимите суми за трудово възнаграждение солидарно от страна на [фирма]-В. и [фирма]. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл.199з К. отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизпрлатени трудови възнаграждения за службата им на кораба, допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл.39а, ал.1 К. да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на договор, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 Кодекса на търговското корабоплаване, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридически лице да бъде наемател, респ. пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг и длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Настоящият състав намира, че въпроситет обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з К. отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения и какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване и корабът е плавал под българско знаме не са обуславящи изхода на делото. Основание за допускане на касационно обжалване дава въпросът длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Съгласно установената практиката на Върховния касационен съд, във въззивното решение съдът е длъжен да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, в т.ч. доводите кои доказателства са относими към спора и кои факти приема за установени въз основа на тези доказателства. В случая въззивният съд в нарушение на тази практика не е обсъдил всички доказателства по делото относими към преценката дали наемател на (беърбоут чартьор) на моторен кораб „Б.” през процесния период е бил ответникът [фирма], при наличие на данни, че в корабния дневник същият е вписан като корабособственик. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът