Определение № 2119 от 23.04.2026 г. на ВКС по д. № 1258/2026 г.
ВКС23.04.2026 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2137/25 г. от 26.11.25 г. Указва на касатора СУ „Н. Г.“ [населено място] да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25, 56 евро/ 50 лв./ и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на СУ „Н. Г.“- [населено място], чрез адв. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2137/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. Н. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „заместник –директор учебна дейност“, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ със заповед от 9.07.24 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение, поради прилагане на норми, касаещи други правни хипотези; изискват се мотиви, неизискуми по закон, като се обезмисля нормата на чл.328 КТ. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя 9 въпроса във връзка с необходимите мотиви към заповедта за уволнение на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ, управленската автономия на работодателя при използване на това основание, както и относно разпределението на доказателствената тежест. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че при процесното уволнение са спазени изискванията на чл.333 КТ, тъй като ищецът е синдикален лидер и към момента на издаване на заповедта е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Уволнението обаче е незаконно, тъй като за него се изисква мотивирана писмена заповед. Липсата на мотиви с посочването на данни относно необходимостта от съкращаване на щата прави заповедта за уволнение назаконосъобразна, поради нарушаване на разпоредбата на чл.195 КТ. Затова уволнението е отменено като незаконно по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ, с последиците по чл.344, ал.1,т.2 КТ. При тези данни по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.2 ГПК, поради твърдяната от касатора очевидна неправилност с прилагането на императивната норма на чл.195 КТ от главата, „Дисциплинарна отговорност“ на КТ към уволнението по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, извършено на безвиновно основание. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.