Определение № 354 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д.”К.”гр. Д. срещу решение №55 от 09.06.2010г по гр.дело № 93/2010г. на С. окръжен съд, с което в трудов спор са уважени искове срещу касатора по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 325 т.1 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК, противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се обосновава приложимост на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като законът не е приложен точно В отговор ответникът по жалбата С. Ш. Ш. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК твърди противоречие ,допуснато в обжалваното решение с практиката по прилагането на чл. 325т.1 от КТ като „диспозитивно” правоотношение и от тук се прави извод за е нарушено диспозитивно начало в процеса, но не е изведен конкретен въпрос и не става ясно къде защитата на жалбоподателя открива противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК и по кой въпрос. Към изложението, а и в касационната жалба, примери от съдебната практика не са приложени ,нито цитирани. В изложението липсва и съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Предложен е коментар на нормата като формулировка, „пораждаща доста въпроси „ и тълкуването на защитата е, че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало ,чл. 6 ал.2 от ГПК ,като се е позовал на служебно известни обстоятелства, които не е обявил за такива в хода на съдебното дирене. Въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК като общо условие за допускане до касационно обжалване (виж ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК ) не е формулиран. Изтъква се оплакването за нарушение на процесуални правила по чл. 235 ал.2 от ГПК при обсъждането на обстоятелствата по делото в обжалваното решение. Поддържа се, че съдът не е основал решението на установените в хода на производството факти щом се е позовал на служебно известно му обстоятелство,което не е било обявено по реда на доказателствата, т.е касационно основание по чл. 281 т.3 от ГПК ,но за да се обсъжда това оплакване в рамките на касационното производство, следва да се преодолеят изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК. Следва да се добави и това, че коментарът на мотивите на съда в тази част не засяга фактическите изводи и съответните на тях правни такива с решаващо значение. Изтъкнатото от въззивния съд „служебно известно” обстоятелство не е в тази част от мотивите, в която са обсъждани доказателствата по делото и фактите, приети за установени. С позоваване на „служебно известно” обстоятелство ,наред с други съображения от правна страна, С. окръжен съд е отговорил на довода на ответния работодател ,сега касатор, за утвърдена административна практика в предприятието за завеждане на входящата кореспонденция, които довод според защитата е следвало да доведе до извод от общото съм частното. По отношение на конкретната молба на ищеца обаче, а и спрямо молби на други работници със същото съдържание, изискани и подени след събранието от 16.09.2009г, е било конкретно установено входящо завеждане в отклонение от тази практика, което именно е било известно на въззивния съд по цитираните съдебни дела със същия работодател, но което е било установено и по настоящето дело ,предвид събраните и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.