Определение № 355 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. К. В. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Х., срещу въззивно решение от 31.05.2019г., постановено по в.гр.д.№452/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение от 23.11.2018г. по гр.д.№ 2310/2018г. на Районен съд – Пловдив, в частта за отхвърляне на предявения от Е. К. В. срещу „Сеферинкин транспорт“ ЕООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 10 000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв.. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи и основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба „Сеферинкин транспорт“ ЕООД не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на предявения от Е. К. В. срещу „Сеферинкин транспорт“ ЕООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на 15.09.2017г., за размера над 10 000лв. до пълния претендиран размер от 30 000лв.. Установено е, че Е. В. е работил при ответника по трудов договор от 23.11.16г. на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“. На 15.09.2017г. по време на работа при извършване на курс към гаража на дружеството-работодател в [населено място], превозвайки натоварени празни бутилки от [населено място] за Виноградец, ищецът претърпял ПТП с управлявания от него автомобил „Ивеко”, собственост на ответника. За претърпяното от ищеца ПТП в района на АМ Т.,км.90 в посока С. е съставен протокол за ПТП, в който са посочени следните обстоятелства- водачът В. при избиране скоростта си на движение не се съобразил с релефа на пътя,извършил маневра завой надясно, за да напусне магистралата, и с превозвания товар – празни стъклени шишета,изгубил контрол над управлението и се преобърнал наляво, при което настъпило ПТП с материални щети–тотална щета на автомобила и 10 метра огъната мантинела. Претърпяната от В. злополука е призната за трудова с разпореждане № 5104-15-299/03.10.2017г. на ТП на НОИ–Пловдив.В разпореждането е прието, че злополуката е настъпила по следния начин: на 15.09.2017г. около 20:30 часа ищецът като шофьор на лекотоварен автомобил,собственост на ответника,след като е натоварил празни бутилки от Х. за Виноградец,е пътувал към гаража на работодателя в [населено място], на изхода от АМ Т. към [населено място], в отбивката, вероятно е загубил контрол върху буса, като е навлязъл в десен завой с несъобразена скорост, кабината се е преобърнала и ударила в мантинелата, при което е предизвикано ПТП. Вследствие на сплескването на кабината В. е получил счупване на тялото–диафиза, на лявата бедрена кост, закрито. Извършено му е рентгеново изследване, поставена е диагноза–закрито счупване на тялото–диафиза, на лявата бедрена кост и е извършена оперативна интервенция, при която е имплантиран интрамедуларен заключен пирон. Ищецът е престоял в болница от 15.09.до 28.09.2017г., като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода 15.09-28.10.2017г., а на 17.11.2017г. От представените по делото медицински документи-епикриза от 28.09.17г, болничен лист за периода 15.09.2017г. – 28.10.2017г.,разпореждане № 5104-15-299/03.10.2017г. на ТП на НОИ–Пловдив е установено, че в резултат на злополуката ищецът е получил закрито счупване на тялото–диафизата, на бедрената кост; мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и повърхностна травма на окосмената част на главата. Видно е още от представените от ответника ЕР на ТЕЛК от 18.03.2016г., че преди злополуката ищецът е страдал от заболяване– последици от други уточнени травми на долен крайник и за това заболяване с ЕР на ТЕЛК от 18.03.2016г., влязло в сила на 26.04.2016г. на ищеца са определени 52% трайно намалена работоспособност за срок от една година, до 01.03.2017г.С ЕР на ТЕЛК от 01.03.2018г., в сила от 16.03.2018г.на ищеца отново са определени 52% ТНР за срок от 2г.до 01.03.2020г., след преосвидетелстване, с начална дата на инвалидизацията–същата, посочена в ЕР преди процесната злополука-01.03.2016г., отново е определен същият процент ТНР, за същите заболявания, посочени в предходното ЕР на ТЕЛК–последици от други уточнени травми на долен крайник–състояние след фрактура на двете петни кости ,артроза на двете петни кости, анколоза на двете стави и двустранно плоскостъпие, причинени от общо заболяване. В графа „трудова злополука” няма добавени заболявания,в мотивите са цитирани диагнозите от предходното ЕР на ТЕЛК и не се споменава счупването на тазобедрена става да е допринесло или да определя процент от тази ТНР, същото изобщо не е коментирано или упоменато в това ЕР. При постъпването си на работа при ответника В. е имал предходната травма-счупване на двете петни кости, имал е затруднения в придвижването,като се е движел с патерици, но състоянието му след травмата от 2014г. не води до медицински противопоказания да управлява товарен автомобил. Въззивният съд е изложил съображения, че относно претърпените от ищеца неимуществени вреди освен представената медицинска документация следва да се има предвид и заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, от което се установява, че закритото счупване на тялото на лявата бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, а мозъчното сътресение без открита вътречерепна травма е протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване и е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК; повърхностната травма на окосмената част на главата му е причинила болка и страдание без разстройство на здравето; оздравителният процес по отношение на гореописаните травми към датата на изготвяне на заключението–м.май 2018г., не е приключил. Тъй като е изминало кратко време между ПТП и изготвянето на експертизата вещото лице не се е ангажирало със становище дали пострадалият ще се възстанови напълно, но изказва предположение,че ако спазва предписаният физиотерапевтичен режим, вероятността да се възстанови напълно е много голяма, тъй като е млад и организмът му има добри регенеративни способности. Посочено е, че относно ЕР на ТЕЛК, към датата на завеждане на исковата молба ищецът е нямал такова нито за старата травма от 2014г.,нито за процесната, но с ЕР на ТЕЛК от м.март 2018г.отново му са определени 52 % ТНР заради влошаване на старата травма от 2014г.за 2г., като за тази травма няма данни да се е провеждало лечение. Според вещото лице търпените от ищеца болки в глезенните стави през зимата и при влошаване на времето са вследствие на предходната злополука от 2014г. и ищецът ги е търпял и преди процесната такава от м.септември 2017г. Прогнози относно бъдещото възстановяване от травмата от 2014г.вещото лице не е дало предвид възрастта на ищеца и динамичността на процеса. Вещото лице обаче е категорично,че към момента на изготвяне на експертизата болките и страданията от двете травми– старата от 2014г. и процесната, са напълно разграничими,поради различното им разположение; отбелязано е също, че наличието на старата травма ще доведе до забавяне възстановяването от процесната такава, за което са необходими още поне 7-8 месеца. Преживените от ищеца болки и страдания, и битови неудобства в резултат на травматичното увреждане са установени със събраната медицинска документация, експертното заключение по делото и събраните гласни доказателства. Прието е за установено, че вследствие на злополуката В. е претърпял операция с имплантиране на бедрен пирон, бил е в отпуск по болест за 45 дни, като първоначално е бил на легло, без възможност изобщо да се придвижва, което налагало да бъде обслужван от други лица; злополуката е довела до изостряне на старите травми на В.,за което му е бил удължен срока за трайна неработоспособност с още две години, установено от експертното заключение по делото. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е взел е предвид вида и характера на увреждането, възрастта на ищеца – род. 1980г., продължителността на причинените болки и страдания, прогнозата за възстановяването му, наличието на предходна травма, претърпените физически болки и психическо състояние на ищеца, и е приел, че обезщетение в размер на 10 000лв. е напълно достатъчно, за да репарира претърпените от В. неимуществени вреди, а един по-висок размер на обезщетението би довел до неоснователно обогатяване на ищеца. Приел е за недоказано възражението на работодателя по чл.201, ал.2 КТ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1“може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал“; 2“следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди да се съобрази с указанията, съдържащи се в ІІ на ППВС №4/1986г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост“; 3“следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с ППВС №4/1968г. и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените“; 4“предполага ли само по себе си претърпяно ПТП негативно отражение върху психиката на пострадало лице или следва по делото да се събрани категорични доказателства в тази насока“. Първият от поставените въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът отнася към оплаквания, че съдът не е обсъдил и анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и С., както и стр.7 и 8 от експертното заключение по делото и по този начин необосновано бил достигнал до погрешни изводи относно тежестта на получените от пострадалия увреждания, както и преживените от него болки, страдания и битови неудобства, вследствие на което ли определил размер на обезщетението, което не е достатъчно да репарира напълно претърпените от него неимуществени вреди. Доводите не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, в което при определяне на размера на обезщетението е съобразено релевантното за това обстоятелство, че В. е получил закрито счупване на тялото–диафиза, на лявата бедрена кост и е извършена оперативна интервенция, при която е имплантиран интрамедуларен заключен пирон / в тази насока са показанията на свидетеля С. - че болницата на втория-третия ден след произшествието В. е бил на легло, с импланти, не можел да мръдне, по-късно в болницата го видял в двора на болницата и пак бил с импланти, поради което неоснователно се твърди, че така установените обстоятелства не били съобразени от съда/; съобразено е от съда и релевантното обстоятелство за определяне на размера на обезщетението, че първоначално е бил на легло, без възможност изобщо да се придвижва, което налагало да бъде обслужван от други лица /в тази насока са показанията на Т., поради което неоснователно се твърди от касатора, че показанията не са съобразени от съда/. Съобразена е от съда медицинската документация и експертното заключение по делото, поради което неоснователно се сочи от касатора, че съдът е следвало да обсъди обсъдените на стр.7 и 8 от констативната част на заключението данни от медицинските документи, които вещото лице е приело, че са от значение за експертизата и е възпроизвело относимото им съдържание, като на посочените от касатора страници е констатирало съдържанието на снетата анамнеза и установеното обективно състояние при прегледа, извършен на 21.05.2018г. в УМБАЛ“Св.Георги“ ЕАД, [населено място] в Отделението по съдебна медицина и на ЕР №0833/2018г. на ТЕЛК. Поради изложеното неоснователно се сочи от касатора, че по поставения въпрос възззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС. Втория от поставените въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът отнася към оплаквания, че: „съдът не е взел предвид възрастта на ищеца, преживените от него неудобства, емоционални и физически сътресения и морални вреди“. Оплакванията не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, в което са обсъдени обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетението на претърпените от В. неимуществени вреди и въз основа на оценката им е определен размерът на обезщетението по справедливост. Поради това не може да се приеме, че е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По третия от поставените от касатора въпроси настоящият съдебен състав не намира да е налице противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС и не намира определеният от съда размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди да не е съобразен със съществуващата в страната икономическа конюнктура. Четвъртият от поставените от касатора не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, нито е обосновано от него да е налице соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и че поставените въпроси са от значение за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради според него неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.