Определение № 538 от 07.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1046/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. К. Д. Т. обжалва с частна жалба определение № 72 от 06.02.2023 г. по в.т.д. 897/22 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав, с което е оставено без разглеждане искането й за конституирането й, като страна в процеса пред Софийски апелативен съд. Моли да се отмени определението и да бъде конституирана като страна по гр.д. 897/22 г., САС, 13 състав. Към частната жалба е приложена и молба, отправена до Апелативен съд – София вх. № 14 343/19.06.2023 г., в която е посочила, че молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност „Джиджиталресърч“ ЕООД е отхвърлена. Сочи обстоятелството, че била провеждала индивидуално принудително изпълнение, което било прехвърлено към ДСИ към СРС и с удостоверение съдия-изпълнител бил поискал издаване на препис от заключението на вещото лице в производството по несъстоятелност. Дружеството нямало активи, банкови постъпления и призовките се връщали в цялост. В молбата си изрично посочва „Подкрепям въззивната жалба на НАП срещу решение № 940 от 28.07.2022 г. по т.д. 754/22 г., СГС.“ Представя доказателства. Извън настоящето производство е искането за издаване на препис от заключението на вещото лице, депозирано по делото. Определението на съда по това искане не подлежи на инстанционен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от обжалваното определение на въззивния съд е връчен на частната жалбоподателка на 25.05.2023 г. Частната жалба е подадена на 30.05.2023 г., следователно е в срок. С определение № 72 от 06.02.2023 г. по в.т.д. 897/22 г., Апелативен съд – София е оставена без разглеждане молбата на К. Д. Т., подадена на 31.01.2023 г., с която е поискано да бъде конституирана като страна в производството пред въззивния съд. Съдът е приел, че производството по делото е образувано по въззивна жалба на Държавата чрез НАП, срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на НАП за обявяване неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на „Диджиталресърч“ ЕООД. За да остави без разглеждане искането на К. Т., въззивният съд е приел, че съгласно чл. 629, ал. 4 от ТЗ, конституирането на кредитор, след предявяване на иска, може да се извърши само до първото съдебно заседание, в първата инстанция. Поради това е прието, че срокът не е спазен и искането е преклудирано. Настоящият съдебен състав намира, че молителката е изложила обстоятелства, че е кредитор на ответното дружество „Диджитал ресърч“ ЕООД, като има вземания, основани на незаплатено трудово възнаграждение, както и неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Както и е изложила обстоятелства, че е сезирала НАП за неизплатените й трудови възнаграждения и поради това е било установено наличието на задължения в особено големи размери на длъжника. Позовала се е на обстоятелството, че има получен изпълнителен лист въз основа на съдебно решение, с което се признават вземанията й към „Диджиталрисърч“ ЕООД. Видно от приложените към частната жалба писмени доказателства, е постановено решение, обективирано в протокол по гр.д. 62 934/18 г., СРС, с което е признато за установено, че „Диджиталресърч“ ЕООД дължи на К. Д. Т., на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата от 2 507,33 лв, представляваща неизплатени трудови възнаграждения БТВ и ДТВ за периода от м. 01. до м. 04.2018 г, на основание чл. 245 КТ, сумата от общо 60,66 лв – обезщетение за забава върху главниците по чл. 128 от КТ за периода от 01.02.2018 г. до 23.05.2018 г., на основание чл. 224, ла. 1 КТ сумата от 843,66 лв – неизплатено обезщетение за неползван годишен отпуск от 27 дни, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 11,72 лв – лихва за забава върху вземането на основание чл. 224, ал. 1 от КЗ, в периода от 12.04.2018 г. до 23.05.2018 г., на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, сумата 1 312,36 лв – неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 18,23 лв, лихва за забава върху вземането по чл. 222, ал. 3 КТ в периода 12.04.2018 г., до 23.05.2018 г., на основание чл. 220, ал. 1 от КТ сумата 656,18 лв, неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 9,11 лв – лихва за забава, изтекла върху вземането по чл. 220, ал.1 КТ в периода от 12.04.2018 г. до 23.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главните вземания от 23.05.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. 32 717/18 г., СРС, 71 състав., както и издаден изпълнителен лист, на основание това решение. Върховният касационен съд, в посочения състав, намира, че изводите на въззивния съд са съответни на нормата на чл. 629, ал. 4 от ТЗ. Твърденията на молителката, като носител на вземания към длъжника, определя качеството му на кредитор. Искане за конституирането му като страна в процеса, молител, може да се направи в преклузивния срок – първо по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ. Неспазването на срока, лишава от възможност молителя, твърдящ че има вземане към ответника, да участва в производството, с предмет установяване неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на търговското дружество и откриване на производство по несъстоятелност, вече образувано по молба на друг кредитор. Предвид характера на настоящето производство, образувано по частна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя да бъде конституиран като страна в производството, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав дължи проверка правилността на въззивния съд изцяло, с оглед посочените от жалбоподателката факти, както и при цялостна проверка на релевантните факти и доказателствата по делото. Подадената молба от К. Т. на 31.03.2023 г, пред въззивния съд, не може да бъде приета за въззивна жалба. Съгласно чл. 613а от ТЗ, решенията по чл. 630 и чл. 632 от ТЗ могат да се обжалват и от трети лица (такива, които не са участвали в производството пред първоинстанционния съд), които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение. В случая, пред въззивния съд е обжалвано решението на първоинстанционния съд, за отхвърляне на искането на НАП за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца „Диджиталресърч“ ЕООД. Легитимиран да обжалва това решение е само молителят в производството пред първоинстанционния съд, в случая НАП, който е упражнил правото си на жалба и поради това е образувано въззивното производство. Жалбоподателката К. Т. не може да бъде легитимирана съгласно чл. 613а, ал. 2 от ТЗ да обжалва това отхвърлително решение. Извън разглеждания случай, е правото на въззивна жалба, предвидено от законодателя, за определена категория кредитори, съгласно чл. 613 а от ТЗ, както посочените, легитимиращи се с влязло в сила съдебно решение, така и произтичащи от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно вземане, както и трети лица, които имат учредени залог или ипотека, вписани в публичен регистър, преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. В случая, посочените хипотези не са налице. Следва да се посочи, че участието в производството по несъстоятелност, като универсално принудително изпълнение срещу длъжника, може да се осъществи след откриване на производство по несъстоятелност, като се предявят вземанията, по реда на чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, а в случаите на вземания, произтичащи от трудово правоотношение, вземанията следва да бъдат включени служебно от синдика за разпределение, съгласно чл. 687, ал. 1 от ТЗ. Извън производството по несъстоятелност, следва да се упражнят правата по издадения изпълнителен лист в индивидуално принудително изпълнение. В случай, че решението на първоинстанционния съд бъде отменено от въззивния съд, и вместо него бъде постановено друго, с което бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника, всички кредитори следва да предявят вземанията си за удовлетворение в производството по несъстоятелност. В този случай, започналите индивидуални изпълнителни производства срещу имуществата, включени в масата на несъстоятелността, ще бъдат спрени по силата на закона, на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ. С молба от 19.06.2023 г., молителката е поискала от Апелативен съд – София да се присъедини към подадената въззивна жалба на НАП. Настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 621 от ТЗ субсидиарно се прилагат правилата на ГПК към производството по несъстоятелност. Предвид специалните правила на чл. 613 а от ТЗ, е изключено приложението на чл. 265 от ГПК. Следователно не може да се приеме, че е допустимо присъединяване на молителката към въззивната жалба на НАП по реда на чл. 265 от ГПК. Върховният касационен съд на Р България