Определение № 2711 от 01.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2021/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ТМ-Ауто“ ЕООД срешу въззивно решение на Софийски градски съд. С това решение съдът на основание чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е признал за установено, че ищцата М. В. не дължи на ответника парична сума в размер на 20 000 лв., което вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение и е осъдил ответника да върне на ищцата сума в същия размер, събрана на отпаднало основание в хода на образуваното изпълнително производство. От доказателствата по делото се установява, че оспореното вземане на ответника е част от общо вземане в размер на 128 000 лв., произтичащо от договор между ответника и третото лице К. В., с който ответникът предоставил на третото лице ползването под наем на лек автомобил и представляващо обезщетение за неизпълнение. Отговорността на ищцата като солидарен длъжник по същото вземане ответникът обосновава със сключения между ищцата и третото лице брак и с обстоятелството, че договорът за наем е сключен за задоволяване на нужди на семейството съгласно чл. 32, ал. 2 СК. С оглед това основание на спорното вземане се налага извод, че при сключването на договора третото лице е действало в качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Поради това произтичащите от този договор спорове, вкл. тези между ответника и ищцата, чиято солидарна отговорност за задълженията на потребителя се претендира, подлежат на разглеждане като граждански дела по общия исков ред – чл. 113, изр. 2 ГПК. Приложение намира установеният в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ праг за касационна обжалваемост по граждански дела от цена на иска в размер на 2556,46 евро, а не този по търговски дела. В разглеждания случай цената на предявените искове надхвърля този размер, поради което касационната жалба е допустима. С тези мотиви съдът