Определение № 1205 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2724/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка" АД (н.) срещу решение № 290 от 04.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 217/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е потвърдено решение № 261441/28.10.2021 г. по т.д. № 1499/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, V-8 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от синдиците на „Кооперативна търговска банка"АД (н.) - А. Д. и К. М., срещу „Промишлено строителство холдинг" ЕАД (н.) обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН, както и по чл. 59, ал. 5 ЗБН.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. На първо място, във връзка с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, се оспорва извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН е неприложима по отношение на прихващане, отправено до банката, и получено преди откриване на производството по несъстоятелност. Излагат се доводи, че нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН следва да се тълкува систематически и езиково заедно с нормата на ал. 1 от същия член. Твърди се, че въпреки погрешно използвания от законодателя термин „синдик" вместо думата „квестор", изискването за форма на изявлението за прихващане е приложимо и за квесторите, назначени от Българска народна банка, което в конкретния случай обуславя нищожност на атакуваните прихващания поради липса на форма. На второ място, във връзка с иска по чл. 59, ал. 5 ЗЗД се оспорва извода на съда, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията преди изменението й -ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г., като материален закон, действал към датата на извършване на прихващанията. Твърди се, че разпоредбата на ал. 5 на чл. 59 ЗБН има процесуалноправен характер, доколкото представлява правна норма, която урежда правото на отменителен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност. В тази връзка според касатора от съществено значение е датата на възникване на правото на иск, защото именно към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, която урежда съществуването на потестативното процесуално право. Подчертава се, че в случая първият възможен момент, в който синдика е можел да го упражни е 23.04.2015 г. - датата на вписване на назначаването на синдика от Управителния съвет на ФГВБ в ТРРЮЛНЦ по партидата на „КТБ" АД (н.). Отделно, при условие на евентуалност, в касационната жалба се поддържа, че дори да се приеме, че приложимата редакция е тази преди изменението от 28.11.2014 г., процесните прихващания следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, тъй като употребеният от законодателя термин „длъжника" визира не несъстоятелната банка, а нейният длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството на „кредитор". На последно място се застъпва становището, че въззивното решение е необосновано поради това, че е постановено при нарушение на правилата на формалната логика и научните правила относно тълкуване на правните норми.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси:

1. „ Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица ?“. Направено е позоваване на практика на ВКС, обективирана в решение №39/02.07.2019 г. по т.д. №1283/2018 г.на І т.о., в което е прието, че искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН е конститутивен.

2. „ От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл.59, ал. 5 ЗБН - от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на по-ранен етап ?“

3. „ Доколкото нормата на чл.59, ал.5 ЗБН не е чисто материалноправна, следва ли да се търси съдържанието й в редакцията към момента на извършване на прихващането, а не към момента на възникване правото на иск за несъстоятелната банка ?“

4. „Редакцията на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН към кой момент е релевантна при решаване на спора по същество - към момента на извършване на прихващанията или към момента на възникване правото на иск ?“

5. „Допустимо ли е при тълкуване на понятието "длъжник", използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията преди 28.11.2014г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия ? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон ?. Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване ?.

6. „ Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност ?

По въпроси от № 2 до № 6 се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор от синдика на ответника „Промишлено строителство холдинг" ЕАД (н.)

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №261441/28.10.2021 г., постановено по т.д. № 1499/2017 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка"АД (н.) срещу „Промишлено строителство холдинг" ЕАД (н.) обективно съединени искове: 1./ за обявяване за нищожни поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН на прихващанията, извършени от „Промишлено строителство холдинг" ЕАД с изявления за прихващане вх. № 12013/18.11.2014 г.; вх. № 12057/19.11.2014 г. и вх. № 12149/21.11.2014 г., отправени до квесторите на "КТБ" АД и 2./ за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ"АД (н.) на прихващанията, извършените от „Промишлено строителство холдинг" ЕАД с изявления за прихващане № 12013/18.11.2014 г.; № 12057/19.11.2014 г. и №12149/21.11.2014 г., отправени до квесторите на "КТБ" АД.

Въззивният състав е приел за безспорно установени следните релевантни за спора факти:

• по силата на договор за банков кредит между „КТБ"АД и „Промишлено строителство холдинг" ЕАД от 08.12.2011 г. банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 14 000 000 евро. Уговореният краен срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми е бил определен от чл.17 на договора на конкретна дата - 10.12.2018 г. като по делото няма спор, че ответникът е изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите се по договора за кредит вноски;

• с изявления за прихващане вх. № 12013/18.11.2014 г.; вх. № 12057/19.11.2014 г. и вх. № 12149/21.11.2014 г. по регистъра на "КТБ" АД /н/, кредитополучателят е уведомил квесторите на "КТБ" АД за извършени прихващания, придобити по силата на договори за цесия вземания от трети лица – кредитора на банкага срещу вземането на банката по договора за банков кредит от 08.12.2011 г. По делото са представени и съответните уведомления на цедентите по същите договори за цесия до квесторите на "КТБ" АД, вкл. и съществуващите между тях и банката договори;

• между страните няма спор по обстоятелствата относно възникването и съществуването на насрещните вземания на страните по процесните прихващания, всяка от които е била страна по отделен договор с банката, съответно за откриване на разплащателна сметка, за издаване и обслужване на банкова карта и за платежни услуги.

В обжалваното решение е отразено, че от приложената по делото доказателства се установява, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в TP на 23.06.2014 г., "КТБ" АД е поставена под специален надзор съгласно чл. 116 ЗКИ и е постановено спиране на плащанията за определен срок, вкл. са назначени квестори. С последващо решение № 114 по протокол № 23/16.09.2014 г. на УС на БНБ, обявено в TP на 18.09.2014 г., до 20.11.2014 г. е продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. С решение №138 по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в TP на 07.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на "КТБ." АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ / отм./. С решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на банката и същата е обявена в несъстоятелност, а дейността й е прекратена. Посоченото решение е отменено с решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд само в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД - 20.06.2014 година.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН е неоснователен. Съдът не е възприел доводите на въззивника, че нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН следва да се тълкува разширително като се попълни празнота, и да се приеме, че и преди назначаването на синдик изявлението за прихващане трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Според апелативният състав нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН не се нуждае от разширително тълкуване, доколкото тя е достатъчно ясна и конкретна и не дава основание да се приеме, че езиковият й смисъл е по-тесен от действителния такъв, който законодателят е искал да вложи в нея. Съдът е подчертал, че изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН се отнасят темпорално за период, в който банката вече е с открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик като на такъв извод сочи и систематичното тълкуване на разпоредбата, намираща се Глава IV от специалния закон - "Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността. Отчитайки, че, в процесния случай несъмнено се установява, че и трите изявления за прихващане са с дати, предхождащи откриването на производството по несъстоятелност на "КТБ" АД (н.) и същите не са адресирани до синдиците, а до квесторите, действащи към този момент, съдът е приел, че обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД е правилно следва да бъде потвърдено.

Произнасяйки се по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН съдът е акцентирал, че решаването на спора по същество е обусловено от правния въпрос за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прихващания, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на РБ за 2014 г. (обн. ДВ, бр 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г.), предвид и на изменението й с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ ,бр.22/2018 г., доп. ДВ, бр.33/2019г.), обявен за противоконституционен с решение №8/27.05.2021 г. по конст.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ. Въззивният състав е подчертал, че по така формулирания въпрос е налице трайна и последователна практика на касационната инстанция, която изцяло споделя.

В обжалваното решение е отразено, че с формираната практика на ВКС ( решение № 60156/15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г., I т. о.; решение № 60187/05.01.2022 г. по т. д. № 1715/2020 г., на I т. о.; решение № 1/01.03.2022 г. по т. д. № 1594/2020 г. на I т. о.; решение № 30/09.03.2022 г. по т. д. № 86/2021 г. на II т. о. и др.) до влизане в сила на изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН на 28.11.2014 г. могат да бъдат обявени за недействителни само прихващанията, осъществени от длъжника/банката. Посочвайки, че процесните прихващания са извършени (изявленията са достигнали до знанието на банката), съответно на 18.11.2014 г., 19.11.2014 г. и 21.11.2014 г. - т. е. при действието на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ бр.92/2002 г./ от кредитор, а не от банката, въззивният състав е обосновал извода, че искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН е неоснователен.

Цитирайки относимата за спора практика на ВКС, в обжалваното решение е мотивирана неоснователността на становището на синдиците на „КТБ" АД /н/, че доколкото към 22.04.2015 г. - датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, приложимата за случая редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, е тази след измененията от 28.11.2014 г. Посочено е, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН има материалноправен характер, което предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила, като при изменението на материалноправната норма с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г., новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. Акцентирано е, че изключение от това правило е налице само ако е придадено изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма, каквото, след обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г., доп. ДВ, бр. 33/2019 г. /, с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН вече няма.

Въззивният съд е посочил, че възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката - в случая след 22.04.2015 г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като моментът на възникване на правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59, ал. 5 ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна.

На последно място съдът е приел за неоснователни доводите на въззивника, че и в приложимата й към процесния казус редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН - тази от ДВ бр. 95/2002 г., предявеният иск се явява основателен поради това, че под използваният термин „длъжника" законодателят имал предвид не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството на „кредитор". Съдът се е позовал на отговора, даден в решение № 60156/15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г. на ВКС, I т. о. според който в приложимата редакция на материалния закон, под термина „длъжник" текстът на чл. 59, ал. 5 ЗБН има предвид единствено несъстоятелния длъжник - т.е. банката.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първите четири въпроса на касатора, касаещи характера на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с оглед придаването на евентуално обратно действие на изменението й, както и момента, от който възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН с оглед евентуалното приложение на нормата след изменението в сила от 28.11.2014 г., са относими към решаващия извод на въззивния съд, че за преценката на валидността на процесните прихващания, извършени преди 28.11.2014г., е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й (ДВ бр.92/2002 г.), предхождаща изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на РБ за 2014 г. (обн. ДВ, бр 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г. В тази връзка въпросите от № 1 до № 4 се свеждат до значимия по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН въпрос, а именно: Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прихващания, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. (обн. ДВ, бр 98/2014г., в сила от 28.11.2014г.) ?

По поставените въпроси е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС - решение № 60114/09.12.2021 г. по т. д. № 1512/2020 г. н І т. о.; решение № 60156/15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г. на І т. о.; решение № 60147/12.01.2022 г. по т. д. № 1534/2020 г. на І т. о. решение № 60128/31.01.2022г. по т. д. № 978/2018 г. на ІІ т. о.; решение № 30/09.03.2022г. по т. д. №86/2021 г. на ІІ т. о. и други, в която неизменно се приема, че прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014 г./, е приложима първоначалната редакция на разпоредбата, действала до изменението. Този извод се аргументира с материалноправния характер на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, предпоставящ прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на материалноправна норма новата регулация следва да бъде зачетена и приложена само за юридически факти и произтичащите от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението, освен ако законодателят му е придал изрично обратно действие. Придаденото такова с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./ е отпаднало поради обявяването му за противоконституционен с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да предяви иска не се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не придава обратно действие на изменената материалноправна норма.

Наличието на непротиворечива практика на ВКС по въпросите на касатора от № 1 до №4, с която изцяло се е съобразил въззивният съд и която не се нуждае от промяна, обуславя липсата на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По идентични съображения, не може да обоснове допускане на касация по чл. 280 ал., 1 т. 3 ГПК въпрос № 5 на касатора, свързан с твърдението му за необходимост от тълкуване по аналогия на понятието "длъжник", използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията преди 28.11.2014г. Константно в практиката на ВКС (решение № 60156/15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г. на ВКС, I т. о.; решение № 60147/14.01.2022 г. по т. д. № 1757/2020 г. на ВКС, IІ т. о., решение № 42/21.04.2022 г. по т. д. № 1824/2020 г. на ВКС, IІ т. о. и др.) се приема, че употребеното понятие "длъжника" в първоначалната редакция на чл. 59, ал 5 ЗБН индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката в открито производство по несъстоятелност. Основание за този извод според практиката на ВКС е регламентацията на участниците в производството по Закона за банковата несъстоятелност - кредитори и банка, като единствено в посочената разпоредба е използвано обозначението на банката като "длъжника". По този начин прихващането, извършено от банката, е разграничено от прихващанията, извършени от кредиторите, по ал. 1 и ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Тъй като с термините "кредиторите" и "длъжника" се назовават двете страни на правоотношението, не може да се приеме, че в една и съща правна разпоредба са използвани различни изрази по отношение на един и същ субект. До същия извод се стига и при граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой "длъжник"- участник в производство, а от "длъжника", който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката. При всички случаи понятието "длъжник" не може да се свърже с кредитора по активното вземане, т. е. с лицето, отправило изявлението за прихващане.

На последно място, не покрива допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос № 6 на касатора - дали е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност. Според посочената норма на ЗБН изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа - т. е. в нея е предвидена форма за действителност на едностранното изявление на кредитор до синдика за извършване на прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2 предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е нищожно. Установената форма за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане не би могла да се прилага разширително и по отношения на прихващания, адресирани до банката, (включтелно до квесторите), на която към този момент не е назначен синдик. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, в съответствие с която се явява даденото от въззивния съдебен състав разрешение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,