Определение № 106 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. В. Ц. от[населено място], общ.М., срещу решение от 21.05.2010г., постановено по гр.д.№155/2010г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.01.2010г. по гр.д.№777/2009г. на Районен съд –[населено място] за отхвърляне на предявените от С. В. Ц. срещу [фирма],[населено място], искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. В. Ц. срещу [фирма], искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 15.05.2003г.-08.05.2009г. и чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 1740лв.. Въззивният съд е приел за установено, че на ищцата е заплатено дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, се позовава на противоречие между въззивното решение и приложените решение №127 от 05.03.2007г. по гр.д.№1102/2004г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №325 от 25.06.1998г. по гр.д.№1254/1997г. на ВКС, ІІІг.о. С приложените решения по спорове за законосъобразност на дисциплинарни уволнения, е прието, че ползването на платен отпуск може да започне въз основа на писмено съгласие на работодателя, обективирано в издадена от него заповед. С въззивното решение е прието за установено както ползването на платен отпуск, така и започването на ползването въз основа на издадени от работодателя заповеди. Т.е. не е налице противоречиво решаване на въпроса, че ползването на платен отпуск може да започне въз основа на писмено съгласие на работодателя, обективирано в издадена от него заповед. Ищцата не е установила, че е работила през дните, през които й е разрешено ползването на платен годишен отпуск. Приетата за установена фактическа обстановка съответства на заповедите на работодателя, присъствените форми и ведомостите за заплатите, като корекцията с данните от входящо-изходящата система на предприятието е незначителна спрямо общия брой дни неползван платен отпуск, за които се претендира обезщетение. С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение