Определение № 1331 от 12.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2610/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СНЦ „Сокол - Трънково“, чрез процесуален представител, срещу Решение № 247 от 11.08.2025 г. по в. т. д. № 260/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на Решение № 21 от 22.01.2025 г. по т. д. № 507/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ [населено място] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД от 02.12.2019 г. не е прекратен и действа по отношение на ловностопански район Ковач - Тополяне и ловностопански район Трънково.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия, или – уважаване изцяло на предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, които са относими към предмета на спора, и да изложи мотиви защо ги приема или отхвърля ?“;

2. „Допустимо ли е държавно горско стопанство да сключи договор за стопанисване и ползване на дивеч във вече отдаден за ползване ловностопански район с ново ловно сдружение преди да е прекратен действащият договор с ползващото сдружение по реда на чл. 29 ППЗЛОД и води ли неспазването на предвидената в закона процедура до недействителност на новия договор ?“;

3. „Води ли до недействителност на решение на общо събрание на дружината за присъединяване към друго сдружение, когато в решението е посочено едно наименование на приемащото юридическо лице, а фактическото присъединяване е извършено към друго с различно наименование ?“;

4. „Задължително ли е общо събрание на ловна дружинка да бъде свикано с покана с предварително определен дневен ред, оповестен по подходящ начин така, че да бъдат уведомени всички членове на ловната дружина, и води ли липсата на такъв до нищожност или незаконосъобразност на взетите от това общо събрание решения ?“;

5. „Води ли до нищожност или незаконосъобразност на решенията на общото събрание разминаването между съдържанието на различните покани за свикването му и нееднаквото уведомяване на членовете за дневния ред ?“;

6. „Законосъобразно ли е взето решение, което не е включено и оповестено изрично в дневния ред на общото събрание на ловната дружина ?“;

7. „Могат ли да организират, участват и да упражняват право на глас на общо събрание на дружинка към сдружение лица, които вече са изключени от сдружението с решение на общото събрание, вписано в Търговския регистър и необжалвано от тях в срок ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решения по: т.д. № 2430/2015 г. на I т. о.; т. д. № 1395/2024 г. на I т. о.; т. д. № 1740/2014 г. на I т. о. и т.д. № 1106/2010 г. на II т.о.; по въпрос № 6 - Решение № 153 от 25.10.2017г. по т.д. № 1850/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 182 от 31. 03.2025 г. по в. т. д. № 172/2025 г. на Апелативен съд – София; Решение № 599 от 12.09.2023 г. по в. т. д. № 669/2023 г. на Апелативен съд – София; по въпрос № 7 - Решение № 18 от 10.02.2011 г. по т. д. № 1151/2010 г. на ВКС, II т. о.

По поставените правни въпроси се сочи, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с довода, че отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ [населено място], в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Третото лице-помагач на страната на ответника - СНЦ „Ловно-рибарско дружество Раднево“, [населено място], в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за недопустимост на подадената касационна жалба, тъй като жалбоподателят е прекратил съществуването си като самостоятелно юридическо лице, регистрирано като СНЦ, осъществяващо дейност по ЗЛОД. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като неоснователно се преценява възражението в отговора на касационната жалба на третото лице-помагач на страната на ответника - СНЦ „Ловно-рибарско дружество Раднево“ за недопустимост на същата поради прекратяване съществуването като самостоятелно юридическо лице, регистрирано като СНЦ, на сдружението касатор, доколкото всички негови членове, вкл. и представляващият го, са членове на други ловни дружини. Във въззивното производство са приети, неоспорени от ищеца, доказателства, установяващи така поддържаното и в касационното производство твърдение за това, че СНЦ „Сокол - Трънково“ е без членска маса. Изложеното в тази връзка от въззивния съд, че доколкото от данните в ТРРЮЛНЦ е видно, че ищцовото сдружение не е прекратено по реда на чл.13, ал.1 ЗЮЛНЦ, което обуславя правосубектността му, се споделя от настоящия съдебен състав с оглед на служебно извършената справка в електронния регистър на Агенцията по вписванията. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица и те могат да се позоват на вписването, дори и вписаното обстоятелство да не съществува. В случая съдът не дължи извършване на проверка за верността (съществуването) на вписаните в регистъра обстоятелства, тъй като същите са извън спорния предмет по делото.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Пловдив е установил, че производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от СНЦ „Сокол - Трънково“ срещу ТП „Държавно горско стопанство“ [населено място] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД от 02.12.2019г. не е прекратен и действа по отношение на ловностопански район Ковач - Тополяне. Установено е, че страните не спорят по факта, че на 02.12.2019 г. между ТП „Държавно горско стопанство“ [населено място], като възложител, и СНЦ „Сокол-Трънково“, като изпълнител, е сключен договор за възлагане извършване на стопанисване и ползване на дивеча в ЛСР Ковач - Тополяне и ЛСР Трънково, попадащи в района на дейност на СНЦ „Сокол - Трънково“. Учреденото правоотношение е било срочно - до 2024 г., като не е бил спорен фактът, че към датата на сключване на договора в сдружението изпълнител са членували две ловни дружини: Ковач - Тополяне и Трънково. Като спорен между страните е очертан въпросът за това, дали процесният договор от 02.12.2019г. в частта му относно ЛСР Ковач - Тополяне, е прекратен законосъобразно, считано от 21. 06. 2024г. Отговорът на този въпрос въззивният съд е предпоставил от преценка законосъобразността на общото събрание на ловна дружинка Ковач - Тополяне от 03.03.2024г., и по конкретно - законосъобразно ли е взетото решение за преминаването й към СНЦ „Раднево“, тъй като решението за преминаване на дружината в друго сдружение с нестопанска цел има за последица и отпадане на възможността на ищцовото сдружение да стопанисва ловностопанския район Ковач - Тополяне. Позовавайки се на Решение № 249 от 18.01.2017г. на ВКС по т.д. № 2920/2015г. на ІІ т.о., и доколкото липсват нормативни правила както в закона, така и в устава на СНЦ „Сокол-Трънково“ за провеждането на общото събрание, респективно - за приемането на решение за преминаване на ловната дружина в друго сдружение, въззивният съд е приел, че решение, взето с обикновено мнозинство от членовете на ловната дружина, по аналогия от разпоредбата на чл. 27, ал.3 ППЗЛОД, е законосъобразно.

Въз основа на представения по делото протокол е прието за установено, че на 03.03.2024г. от 18.00 ч. в залата на кметство [населено място] е проведено събрание на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ с дневен ред в 4 точки - закриване на ловен сезон 2023 г. – 2024 г.; отчет на председателя на ловната дружина за изминалия сезон 2023 г. / 2024 г.; запознаване и разглеждане на уведомление от 05.12.2023 г. от всички членове на ловна дружинка „Ковач – Тополяне“ и последна точка разни. След запознаване с уведомлението от 05.12.2023 г. общото събрание на ловната дружина по предложение на председателя е взело решение да се отдели като напусне ищцовото сдружение, заедно с ловната площ на двете села. В точка „Разни“ по предложение на председателя на дружината е взето решение за преминаване на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ към ЛРС СНЦ Раднево. И двете решения са взети единодушно от присъставащите 24 ловци. Въз основа на приложения списъчен състав на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ е установено, че за 2023 г. членуващите в нея ловци са 41, което съпоставено на броя гласували за решенията, взети на 03.03.2024 г., е мотивирало съда да направи извод за наличието на необходимото мнозинство при вземането им.

За неоснователни са счетени възраженията на ищеца, че свикването на процесното събрание не е редовно разгласено, тъй като за същото не е било уведомено ищцовото сдружение, а само неговият председател. Според въззивния съд, уведомяване на сдружението не е необходимо, тъй като ловните дружини се сформират при условията на чл. 29, ал.2 ЗЛОД и са проявна форма на принципа на свобода на сдружаването, като макар и да не притежават юридическа персонификация, притежават съответната самостоятелност. Именно лицата от ловните дружини - две или повече, съгласно чл. 27 ППЗЛОД, и лицата, обединени в ловни дружини, в съответствие с чл. 30 ЗЛОД учредяват ловни сдружения, за което вземат решение от общото събрание на ловните дружини, законността на което е последица от присъствието на повече от половината от членовете й. Макар и да е неперсонифициран субект или организационно звено, ловната дружина има право да взема самостоятелни решения при условията на чл. 27, ал.2 и ал.3 ППЗЛОД, законосъобразността на които не е поставена в зависимост от уведомяването на съответното сдружение, както в случаите на присъединяване, така и в случаите на напускане на същото. След като свиканото на 03.03.2024 г. събрание е било редовно разгласено чрез отправяне на покана до председателя на ищцовото сдружение и доколкото липсват, както в устава на СНЦ „Сокол-Трънково“, така и в ЗЛОД специални изисквания досежно разгласата, е намерено, че извършената такава чрез залепване на покана на сградите на кметствата в [населено място], Ковач и Тополяне, на таблото за обяви в центъра на [населено място] и магазина до кметството на [населено място], в достатъчна степен е гарантирала правото на информираност и сведение на всеки един от членовете на ловната дружина. Като допълнителен аргумент в тази посока е посочен и значителният брой присъствали на събранието ловци - повече от половината.

За некоректни са намерени изложените от ищеца твърдения за незаконосъобразност на проведеното на 03.03.2024г. събрание по причина, че в обявения дневен ред не е включено вземане на решение за напускане на ищцовото сдружение. Акцентирано е, че в обявения дневен ред в т.3 изрично е предвидено разглеждане на уведомление от 05.12.2023г. от всички членове на ловна дружинка Ковач-Тополяне. Посочено е, че това е уведомление за прекратяване на членството на ловците от [населено място], изготвено от Комисия от членове на СНЦ Сокол-Трънково. Макар и с непрецизна формулировка, съдържанието на включените в дневния ред в т.3 въпроси според съда са ясни и те касаят членствените права на ловците от дружинката.

За невярно е счетено твърдението на ищцовото сдружение, че част от ловците на ловна дружина Ковач-Тополяне са били с прекратено членство, конкретно 25 ловци от Тополяне, както и че това обстоятелство било вписано в ТРРЮЛНЦ. Посочено е, че съгласно изискването на чл.30, ал.3 ЗЛОД ловните сдружения действително имат задължение да регистрират ловните дружини, но не в ТРРЮЛНЦ, а единствено в държавните горски стопанства, съответно в държавните ловни стопанства. След извършена проверка в ТР въззивният съд е установил, че на 30.11.2023г. са вписани решения, взети на проведено на 08.09.2023г. общо събрание на сдружението, касаещи промяна в представителни и управителни органи. Прието е, че на това събрание на сдружението действително е взето решение за прекратяване на членството на ловците от Тополяне на основание чл.14,т.1,т.1 от устава – с едностранно изявление до сдружението, но по делото липсват данни такова да е отправено. Предхождащото го решение от събранието на ловна дружина Ковач-Тополяне, проведено на 04.03.2023г, е без необходимото мнозинство – 13 ловци от 42 членове на ловната дружина, а и формулировката в протокола не сочи на ясно формирана воля за напускане на сдружението. С оглед на това, решаващият съд е намерил за незаконосъобразно взетото на общото събрание на сдружението от 08.09.2023г. решение за прекратяване членственото правоотношение на ловците от ловна дружина Ковач-Тополяне.

С тези съображения решаващият съд е стигнал до извода за законосъобразност на взетите на проведеното на 03.03.2024 г. събрание решения на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ за напускане на ищцовото сдружение СНЦ „Сокол - Трънково“ и за преминаване в състава на СНЦ ЛРС Раднево, което сдружение ги е приело, видно от съставения Протокол № 2 от 07.03.2024г., обективиращ решение на УС на приемащото сдружение, в съответствие с чл. 30, т.3 от Устава на СНЦ „Ловно - рибарско дружество Раднево“.

Като краен резултат, Апелативен съд – Пловдив е приел за изпълнена хипотезата на чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД, съгласно която директорът на Държавното горско стопанство прекратява едностранно договора по чл. 29, ал. 8 в частта относно ловностопанския район на ловната дружинка, преминала в друго сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10, в случай че липсва съгласие между страните за подписване на допълнителното споразумение, поради което предявеният установителен иск е намерен за неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият поставен от касатора въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е относим към правомощията на въззивния съд да обсъди наведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, като изложи мотиви защо ги приема или отхвърля, поради което принципно е значим за решаването на всеки правен спор. Отговорът на процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд е даден в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обвързването на въпроса с конкретните оплаквания на касатора в случая не обуславя допускане на касационно обжалване поради следното: Въпросът е обоснован с посочения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК пропуск на въззивния съд да обсъди конкретно наведените в касационната жалба доводи за това, че едностранното прекратяване на договора от 02.12.2019г. между ищцовото сдружение и ответника в частта му относно ловностопански район „Ковач-Тополяне“ е извършено без да е спазена процедурата, уредена в ППЗЛОД, доколкото по време на действието му е сключен друг договор с третото лице-помагач, а едва след това е прекратен договорът с ищцовото сдружение, както и че взетото на общото събрание на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ решение не съдържа точното наименование на приемащото сдружение, което го прави неясно и неизпълнимо. Доводите в изложението и кореспондиращите им такива в касационната жалба, с които е обоснован въпросът, са насочени срещу значимия за изхода на спора извод на въззивния съд за валидно прекратяване на процесния договор от страна на ответника по делото. Защитната теза на касатора, заявена и в подадената от него искова молба, е че без да изпълни изискването на чл. 31, ал.4 ППЗЛОД да му предложи подписване на допълнително споразумение по чл.29, ал.10 ППЗЛОД ответникът е заявил едностранно прекратяване на сключения между тях договор, непрекратен към момента на сключване на анекса с третото лице-помагач. За да отхвърли иска въззивният съд след собствен анализ на релевантните за спора доказателства е приел, че са били налице предпоставките на чл.31, ал.4 ППЗЛОД за едностранното прекратяване на процесния договор от страна на ответника, т.е. включително и липса на съгласие на страните по делото за подписване на допълнително споразумение по чл.29, ал.10 ППЗЛОД, като очевидно е споделил становището на ответника, че представляващият ищцовото сдружението е демонстрирал поведение, с което е изразил несъгласие за сключване на допълнително споразумение. В тази връзка в отговора на исковата молба ответникът се е позовал на представена по делото кореспонденция между страните – писмо от 14.03.2024г. от директора на ТП “ДГС Стара Загора“, с което е уведомил председателя на УС на СНЦ „Сокол-Трънково“ за наличие на предпоставките на чл. 29, ал.10 ППЗЛОД за сключване на допълнително споразумение със СНЦ „Ловно-рибарско дружество Раднево“ за стопанисване на ловностопански район Ковач-Тополяне, оспорено от представляващия ищцовото сдружение с последващите адресирани до ответника заявления. Това разминаване в позициите на страните по делото сочи на невъзможност за постигане на съгласие за подписване на допълнително споразумение по чл.29, ал.10 ППЗЛОД, съответно на липса на такова по смисъла на чл.30, ал.4 ППЗЛОД, поради което необсъждането от въззивния съд на твърдението на ищеца, че не му е било направено изрично предложение в този смисъл, не се отразява на крайния резултат. По начина, по който е обоснован, въпросът обективира несъгласието на касатора с решаващата дейност на съда по приложение на материалния закон във връзка с уредената в ППЗЛОД процедура за прекратяване на договора. Следователно, не се касае за пропуск на съда да обсъди доводи и възражения, а за различна преценка на събраните по делото доказателства и несподеляне тезата на ищцовата страна по приложението на правилата по чл.31, ал.4 ППЗЛОД, според които първо трябва да се прекрати процесният договор в частта за съответния ЛСР и след това да се сключва допълнително споразумение с приемащото сдружение. Твърдението, че взетото на общото събрание на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ решение не съдържа точното наименование на приемащото сдружение, от което изхожда и третият въпрос, се заявява за пръв път в касационната жалба, поради което не е било предмет на обсъждане от въззивния съд.

Горните съображения са приложими и към втория въпрос, обоснован с твърдението за необсъждането му от въззивния съд. В обжалваното решение липсват мотиви за валидността на сключено допълнително споразумение по чл.29, ал.10 ППЗЛОД с третото лице - помагач, наличието на каквото не е и обсъждано от съда. Изпълнението на задължението на ловна дружина на сдружаване, доколкото функционирането й е възможно само в съдружие съгласно постановките на чл.30 ЗЛОД, в случай на преминаване в друго сдружение, е гарантирано от предпоставките по чл.29, ал.10 ППЗЛОД, а именно - решение за напускане на сдружението и решение за приемане в новото сдружение, ведно с ловностопанския район по чл.7, ал.5, т.1 ЗЛОД, наличието на които е основание за подписване на допълнително споразумение с приемащото сдружение. Прекратяването на договора по чл.29, ал.8 ППЗЛОД с първото сдружение по реда на чл.31, ал.4 ППЗЛОД в частта относно ловностопанския район на преминалата в другото сдружение ловна дружина, е последващ, обезпечаващ участието в сдружение на напусналата ловна дружина, акт. Доколкото е без значение за упражняване правото на ответника да прекрати едностранно договора с ищеца при наличието на предпоставките по чл.30, ал.4 ППЗЛОД, въпросът за валидността на новото споразумение в аспекта дали е сключено преди или след прекратяване на процесния договор не е включен в предмета на спора. В обобщение, с оглед на обосноваването им, първите три въпроса не са годни да обусловят искания достъп до касационна проверка на въззивното решение.

Последните четири въпроса не удовлетворяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, според които касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси от значение за изхода на спора, т.е. които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. В случая, и четирите въпроса са относими към приетата от въззивния съд законосъобразност на решенията на общото събрание на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ от 03.03.2024г., между които и това за напускане на ищцовото сдружение, което е една от предпоставките на чл.30, ал.4 във вр. чл.29, ал.10 ППЗЛОД за прекратяване на договора. Изложените в тази връзка мотиви на съда съответстват на застъпената в четвъртия въпрос теза на касатора, че свикването с покана с предварително определен дневен ред, оповестен по подходящ начин така, че да бъдат уведомени всички членове на ловната дружина, са изисквания, неспазването на които обосновават незаконосъобразност на общото събрание на ловна дружина. В тази връзка решаващият съд се е произнесъл по всички поддържани от ищеца пороци на процесното общо събрание и след собствен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства е приел, че поканата за същото е била оповестена по начин, който в достатъчна степен е гарантирала правото на информираност и сведение на всеки един от членовете на ловната дружина, съдържанието на включените в дневния ред в т.3 въпроси са ясни и те касаят членствените права на ловците от дружинката /по шести въпрос/, както и че участващите в събранието членове на ловната дружина не са с прекратено членство / по седми въпрос/. Въпроси №№ 4,6 и 7 обективират несъгласието на касатора с приетото в обжалваното решение във връзка със сочените от него нарушения при свикване и провеждане на общото събрание, което обаче предпоставя преценка на обосноваността на направените от въззивния съд изводи, която касационният съд извършва при допуснат касационен контрол с решение по чл.290 ГПК. Не са излагани мотиви за разминаване между съдържанието на различните покани за свикване на процесното общо събрание, поради което петият въпрос няма нужното за спора правно значение. Неустановяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК препятства достъпа до касационно обжалване и по тези въпроси.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК