Определение № 4780 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Т. срещу въззивно решение № 205 /22.12.2025 г. по в.гр.д. № 179 /2025 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 203 /14.04.2025 г. по гр.д. № 650 /2024 г. на Видинския районен съд, с което искът на Р. Р. Т. срещу „Био Хоум Инжинеринг“ ООД с правно основание чл.200, ал.1 КТ е уважен до сумата от 30 000 лв., намалена с 50% до 15 000 лв. съобразно приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Ответникът в касационното производство „Био Хоум Инжинеринг“ ООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното по делото изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Относно критериите за намаляване обезщетението по реда на чл.201, ал.2 КТ, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука и критериите за квалифицирането на поведението му като „груба небрежност“.

Въпросът е обуславящ. Въззивният съд е приел, че злополуката, при която е пострадал ищецът, е станала по време на работа при ответника при падане от подвижна стълба, по която ищецът е започнал да слиза от прозорец на сградата на община Видин от височина от около 2.60 метра върху покрива на сграда (на ниското тяло на сградата).

От събраните по делото свидетелски показания на свидетелите К. Й. и Е. В., които са преки очевидци на трудовата злополука, колеги на Т. и са били с него по време на настъпване на злополуката се установява, че ищецът не е имал конкретна причина да слиза по стълбата. И двамата сочат в показанията си, че ищецът Р. Т. не е трябвало да слиза по стълбата, защото не е имало конкретна причина, поР. която да излиза навън и да слиза по стълбата. Видно от показанията на свидетеля К. Й., същият сочи: „ Не е имало нужда да слиза друг на покрива на сградата на гражданското, тъй като не е имало работа Р. не е трябвало да слиза по стълбата, защото нямаше защо. Не зная защо Р. е тръгнал да слиза по стълбата, не знаех, че въобще ще слиза. Е. извика: „зарежете тея инструменти навън“, но аз вече бях долу. “ Видно от показанията на свидетеля Е. В., същият сочи: „Около 15 дни преди този ден Р. беше постъпил на работа при нас във фирмата. Р. каза, че ще ходи при К. отвън. Казах му да не ходи, а да дойде при мен. В този ден навън нямаше работа, трябваше да се прибере само вакуум помпата. Аз казах на Р. да дойде с мен, за какво да ходи там. Р. пуши, К. също пуши. В сградата на Общината не се пуши. Като се излезе по стълбата на козирката може да се пуши.“

По делото е установено, че ищецът е започнал работа при ответника съвсем от скоро, бил е на 37 години, с доста голямо телесно тегло и пушач. Последните две обстоятелства обясняват причината за импулсивните му действия въпреки опита да бъде спрян, падането и сериозността на уврежданията, които е получил.

От тези показания въззивният съд приема, че ищецът е извършил конкретни действия, които са в причинна връзка с вредоносния резултат, а именно: въпреки, че не е имал никаква работа навън е слязъл по стълбата, като не е проявил грижа за безопасността си и от която стълба е паднал и вследствие на това падане е получил процесните увреждания.

Въззивният съд приема, че ищецът е бил в състояние да предвиди, че с тези действия би допринесъл за настъпилия вредоносния резултат, т.е. знаел е, че може да настъпи този резултат, но се е надявал, че ще го предотврати. Т.е. ищецът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а именно не е извикал свидетеля К. Й., който е бил отвън да му придържа стълбата, също така не се е обадил и на свидетеля Е. В., че ще излиза навън, за да може и той да реагира по някакъв начин.

От гореизложеното следва, че поведението на ищеца е било проява на груба небрежност. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В хипотезата, при която работодателят е нарушил правила за безопасност на труда и работникът е доприесъл за настъпване на злополуката, работодателят отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези, които са последица от поведението на увредения /ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК, решения № 302 от 07.10.2013 г. по гр.дело № 3248 /2013 г. на IV г.о., № 202 от 12.12.2014 г. по гр.дело № 1298 /2014 г. на III г.о./. Като отчита степента на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на проявената груба небрежност от страна на работника и въззивният съд приема, че дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено с 50%, което съотношение съответства на съпричиняването от страна на пострадалия.

Накратко:

Въззивният съд описва импулсивни действия на ищеца, които не са свързани с работата му и са извършени въпреки опита да бъде спрян, без да потърси съдействие от останалите двама работници и дори без да ги изчака, за да могат да реагират по никакъв начин, за да го предпазят (в момента на падането свидетелят Й. е бил на около 5 метра от стълбата, с гръб към нея). От описания механизъм на злополуката въззивният съд е направил обоснован извод, че с действията си ищецът е проявил висока степен на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност и най-елементарна грижа за самосъхранение. Проявил е освен липса на опит и пренебрегване на указанията, също и липса на дисциплина и способност за самоконтрол.

Въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда твърдението на ищеца за липса на инструктаж, което е направено за първи път с въззивната жалба.

Но и да го беше обсъдил, то не би следвало да промени извода му при установените обстоятелства, тъй като злополуката не е настъпила при извършване на възложена работа, макар и да е настъпила по време на работа (в този ден според свидетеля В. са правили изолация на тръбите във фоайето на третия етаж в сградата на общината) и проявената от ищеца степен на небрежност е пренебрегнала освен указания от по-опитен колега и най-елементарна грижа за самосъхранение.

Настоящият съдебен състав намира, че обуславящият въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС, включително с посочените от жалбоподателя решение № 348 /11.10.2011 г. по гр.д. № 387 /2010 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 60185 /29.10.2021 г. по гр.д. № 3692 /2020 г. на ВКС, IV г.о., в които е даден пълен отговор на този правен въпрос.

2. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните в рамките на обхвата на въззивната проверка по чл.269 ГПК.

Въпросът е свързан с довод, че съдът не е обсъдил представения от ответника Личен картон за получено работно облекло и лични предпазни средства, оспорен чрез графологична експертиза, нито липсата на данни за проведен инструктаж на пострадалия.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Този документ не е посочен, нито представен от ищеца (жалбоподателя). Този документ е представен от ответника в отговора на исковата молба в подкрепа на негово възражение за съпричиняване. Ищецът е оспорил автентичността на този документ и първоинстанционният съд в съдебното заседание на 11.11.2024 г. е открил процедура по проверка на истинността му (л.118). Първоинстанционният съд е извършил проверка, приел е заключение на съдебно-графическа експертиза, от което е установил, че документът не е подписан от ищеца. По същество първоинстанционният съд не е приел, че този документ подкрепя възражението на ответника за съпричиняване. Въззивният съд също не е приел че този документ подкрепя възражението на ответника. Това не е в противоречие, а в съответствие с установената практика (по приложението на чл.194, ал.2 ГПК), че документ, чиято автентичност е оспорена и оспорването е доказано, следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

3. Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл.52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди?

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е обсъдил като утежняващо обстоятелство множеството травми и продължителността на възстановителния период на пострадалия от близо една година и не е мотивирал връзката между установените факти и определения размер на обезщетението.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд в съответствие с установената практика е обсъдил установените от съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз основа на преценка на представените по делото медицински документи и на преглед на ищеца и от свидетелските показания обстоятелства за получените от ищеца травми, за претърпените от ищеца болки страдания и неудобства, за продължителността и степента на възстановяването му и така е определил обезщетениет за тях.

С това въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в в посочените от жалбоподателя ППВС № 4 /1968 г., решение № 171 /18.11.2016 г. по т.д. № 2811 /2015 г. на ВКС, II т.о., и решение № 215 /03.02.2017 г. по т.д. № 2908 /2015 г. на ВКС, II т.о.

ПоР. изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът претендира разноски, с оглед изхода от това производство искането му е основателно за сумата 500 евро за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът