Определение № 3529 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от 2 СУ „Емилиян Станев“касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІ- „б“ състав решение № 3391/24.11.2022 г. по гр.д. № 5827/2022 г., с което е потвърдено решение № 1945/12.03.2022 г. на СРС, ГО, 113 състав по гр.д. № 71298/2021г., с което предявените от С. М. С. иска с правно основание чл.344,1 ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ са уважени, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/. „Тежеста за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, които се позовава на нея или работодателят ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си уволнение?“; 2/. „Следва ли ищецът, които твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба или и достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършено уволнение?“. Сочи се и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените на осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са уважени, СГС, ІІ „б“ състав е приел, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че между страните е бил налице валиден безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „педагогически съветник“ в училището - ответник. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради липсата на изискуемо образование и квалификация на служителя, съобразно въведени, последващи възникването на трудовоправната връзка изисквания, извършено със заповед № ЛC05-17/19.10.2021 г., връчена на ищеца на 22.10.2021 г., при отказ. Безспорно било, че към момента а възникване на трудовото правоотношение и към момента на уволнението ищецът е отговарял на въведените в чл. 17 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти нормативни изисквания за образование и квалификации за заеманата от него длъжност „педагогически съветник“, както и че по- късно- на 18.10.2021 г., работодателят е въвел нови изисквания за заемане на длъжността „педагогически съветник“, като останалият на работа друг педагогически съветник- З. Т., е отговарял само на първото от нововъведените изисквания, а именно: учителска правоспособност и квалификация, а новоназначеният, по-малко от месец след уволнението на ищеца, на длъжността „педагогически съветник“ - В. К., не отговарял на нововъведените изисквания за образование, а само на изискването за учителска правоспособност и квалификация. Приел е за неоснователни доводите на работодателя, че в случая решението му да увеличи изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „педагогически съветник“ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като е изложил, че решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и квалификация към заеманата конкретна длъжност действително е въпрос на целесъобразност и поради това принципно не подлежи на съдебен контрол, освен ако по този начин не е нарушена или заобиколена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не се установява дискриминационен подход. В случая, решаващият съд е намерил, че с посочените действия работодателят е действал недобросъвестно като е налице злоупотреба с право. Позовал се е на трайната съдебна практика, съгласно която съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, като злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник; едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ е използвана целенасочено. Такава била и настоящата хипотеза, в която въведеното след възникване на трудовото правоотношение изискване за учителска правоспособност и квалификация за заемане на длъжността от една страна освен, че не отговаряли на обективните потребности в училището, както сочи свидетеля О. Д., така и че позоваването от работодателя на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се отнася само и единствено за служителя С. С., а не и за останалия друг служител, заемащ същата длъжност, както и за новоназначения служител. Ето защо е приел, че действията на работодателя по въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността „педагогически съветник“ не представляват израз на добросъвестност при упражняване на субективните му права и противоречат на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Р. България. Счел е, че извършените действия, които несъмнено са израз на упражнени от работодателя субективни права сочат, че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител - ищеца, като по този начин се цели и заобикаляне изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и предварителната закрила по чл. 333 КТ. Презумпцията за добросъвестност при упражняване правата на работодателя да въведе нови изисквания за образование и квалификация за длъжността по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, налице е "злоупотреба с право" при упражняване на потестативното право и извършеното уволнение е незаконно поради липсата на основание в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационното обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК по поставените въпроси. Въпросите са обусловили изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са е разрешен в противоречие, а в съответствие с практика на ВКС. Трайно и безпротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне на една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник, като едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Добросъвестността на работодателя следва да бъде оборена, като по пътя на пълно главно доказване следва да се установи, че правната възможност по чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на работника за злоупотреба с право, което му твърдение следва да бъде въведено в предмета на спора по надлежен ред чрез излагане на конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направи подобен извод. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. Въззивният съд не е допуснал отклонение от тази практика, поради което и настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила, както и при видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичащи от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържаните от касатора доводи не насочват към нито една от възможните форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а въз основа на мотивите към въззивното решение съставът на ВКС не констатира явна необоснованост на изводите на въззивния съд, нито допуснати видими тежки нарушения на материалния и/или процесуалния закон. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 3391 от 24.11.2022 г. на СГС, ІІ- „б“ въззивен състав, постановено по гр.д. № 5827/2022 г. С оглед изхода на спора 2 СУ „Емилиян Станев“ следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. Г. сумата от 1200 лв.- адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на С. М. С. пред касационната инстанция. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,