Определение № 235 от 17.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 156/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. д. на МВР – М. против решение от 28.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 252/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел за установено, че ищцата е заемала длъжността „системен оператор” Администрация в РУП-Л. към ОД на МВР-М., като със заповед № З-519/12.03.2014 година на Директор на ОД МВР-М., трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 12.03.2014 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 от Кодекса на труда – поради съкращение в щата. Съдът е приел за установено, че е налице съкращение в щата на страна. Приел е за установено също така по безспорен начин, че преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата работодателят е извършил подбор: Стартирана е процедура по чл. 130а от КТ - консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, като преди началото работодателят им е предоставил писмена информация съгласно чл. 130а, ал. 2 от КТ - писмо от 11.12.2013 г. и е изпратил копие от нея на „Бюро по труда” – М., местното поделение на Агенцията по заетостта- М., проведени били няколко консултации с представители на работодателя и представителите на синдикалните организации, като за проведените срещи от процедурата по консултиране е изготвен протокол от 18.12.2013 г., в който са обобщени резултатите от същите и са договорени критериите и съответните показатели при извършване на подбора. Във връзка с подготвяната процедура по подбор на осн. чл. 329 от КТ, директора на ОДМВР е поканил председателите на местните структури на синдикалните организации да посочат техни представители, които да бъдат включени в комисията за извършване на подбора. Такива са посочени и впоследствие включени в състава на комисията. Издадена е заповед от 06.01.2014 година на ВНД директора на ОДМВР, с която са определени лицата, работещи по трудово правоотношение, които ще участват в подбора - общо 47 лица, заемащи длъжността „системен оператор” и е назначена комисия за извършване на подбора, в която са включени както началниците на структурните звена, в които ще бъде извършван подбор, така и посочените от синдикалните организации за участие в тази комисия техни представители, като заповедта е доведена до знанието на заинтересованите лица. В протокол рег. № 962/10.01.2014 г. от проведено заседание на горепосочената комисия е обявена методика за оценяване на включените в процедура по подбор служители от ОДМВР съгласно критериите и показателите, съгласувани с представители на синдикалните организации, като на 14.01.2014 год. е извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ, за което е съставен протокол. Ищцата е получила една от най-ниските оценки - 15,3 съгласно приетата методика за оценяване на служителите, поради което е предложена от комисията за съкращаване. Спорен по делото пред първоинстан.ионния съд и въззивния съд е бил въпросът за законосъобразността на извършения подбор и спазването на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ. Съдът е приел, че преценката на работодателя кой от служителите има по–висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като предмет на съдебната проверка е законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ. Съдът е отчел установеното в съдебната практика, че подбора е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/, като тази преценка следва да се извършва именно по критериите, установени закона и не може да се изчерпи само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а следва да обхване проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Съдът е приел, че когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора, като формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Съдът е приел, че по делото не е установено съотстветствие на приетите от работодателя оценки на заемащите длъжността с действителното ниво на изпълнение на възложената работа. Този свой извод, въззивния съд е мотивирал с фактите по делото, а именно, че при формиране на оценките на участвалите в подбора служители- системни оператори не са допуснати математически грешки, че оценката на въззивницата от 15.3 точки като цифрово изражение представлява сбор от точките при съобразяване тежестта на показателите, утвърдени от работодателя, като един от тях е с най-голяма тежест, а това е последната годишна оценка на служителя за срочно, количествено и качествено изпълнение на работата, като по този показател жалбоподателката е получила оценка „2”, носеща й пет точки, докато по-голямата част от останалите служители, участващи в подбора, са получили 20 или 25 точки от такава годишна оценка. Съдът е приел, че тази оценка е дадена от началника на РУП-Л., а мотивите, които са изложени, са свързани с твърдения за допуснати пропуски от ищцата, липса на стермеж за усъвършенстване и др. Тези изводи обаче на прекия ръководител на ищцата, който е изслушан и като свидетел по делото, съдът е приел, че не кореспондират на събраните в хода на производството по делото доказателства - по делото липсват каквито и да е обективни данни, от които да е видно, че ищцата е допускала пропуски в работата си; напротив, съдът е приел, че по делото са налице доказателства за голям обем на извършената от нея работа, липса на дисциплинарни наказания, дори наличие на писмена похвала за извършена работа. Предвид тези съображения въззивният съд е приел, че по делото не е установена обоснованост на получената от ищцата оценка на нивото на изпълнение на възложената й работа, като на това основание е приел, че проведения от работодателя подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен и е уважил предявените обективно съединени искове. Съдът е приел също така, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, тъй като ищцата е била секретар на синдикалната организация на Националния синдикат на гражданската администрация /НСГА/- М.- ОД на МВР-М. и следователно се ползва от закрилата, предвидена в горепосочения законов текст, като съгласие е дадено от УС на НСГА, но същото не е безусловно, не е категорично, а е дадено единствено с оглед на обстоятелството, че работодателят е предложил на ищцата друга вакантна длъжност, на която да бъде назначена след прекратяването на трудовото й правоотношение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по тях – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първия сочен от касатора правен въпрос е свързан с възможността на съда по предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да замести оценката на прекия ръководител на служителя по показателя за срочно, количествено и качествено изпълнение на работата по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” при извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ, без да е налице доказана злоупотреба с право от страна на работодателя. Съдът не е заместил оценката на прекия ръководител на ищеца по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ във връзка с показателя за срочно, количествено и качествено изпълнение на работата по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” при извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ, а е приел, че доказателствата в процеса относно законността на извършения подбор не водят до извод за съответствие на поставената оценка със събраните доказателства за това, а безспорно съдебната практика, в т.ч. и задължителната такава е в насока, че при оспорване законосъобразността на извършения от работодателя подбор по чл.329, ал.1 КТ, в негова тежест е да установи обосноваността на поставените оценки. В тази смисъл е тълкуването, дадено и с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Тъй като приетото от правна страна от въззивния съд по този правен въпрос съответствува на задължителната практика на ВКС, не е налице и соченото като касационно основание противоречие. Останалите два правни въпроса са свързани с възможността да се даде предварително съгласие по чл.333, ал.3 КТ под условие от страна на синдикалната организация, както колко от секретарите /ако са повече от един/, се ползуват от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Действително има произнасяне в правните изводи на съда относно така поставените правни въпроси, но решаващия извод на съда относно приетото от него за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение не е наличието на закрила по чл.333 КТ, а липса на законосъобразен подбор, поради което произнасянето по така поставените правни въпроси не е обосновало крайните изводи на съда относно основателността на предявените искове, следователно тяхното обсъждане е неотносимо към производството по чл.288 ГПК. С представения по делото отговор на касационната жалба, макар да е приложен договор за правна защита и съдействие, не се прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия