Определение № 3013 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2007/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от „Пристанище Варна“ ЕАД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Варна решение № 158/13.02.2023г. по в. гр.д. № 2032/2022 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1/. „Съдът длъжен ли да установява в исковия процес дали определената работа е подходяща за изпълняване от служителя с оглед здравословното му състояние, както и подлежи ли на инцидентна проверка преценката в тази връзка, дадена от ТЕЛК?; 2/. „Длъжен ли е работодателят да предложи работа, за която работникът неу притежава необходимото образование и квалификация, за да е законно уволнението по чл.325, ал.1, т.9 КТ?“; 3/. „Коя работа се счита за подходяща при прекратяване на трудовия договор извън медицинските критерии, които са от компетентността на органите на медицинската експертиза на работоспособността?“ и 4/. „Работодателят длъжен ли е да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ?“. С писмения си отговор ответникът по касацията Е. З. М. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, ОС- Варна е приел, че спорен по делото е въпросът за материалната законосъобразност на заповедта, а от там и на извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение. Изложил е, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /каквато е настоящата хипотеза/, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Счел е, че невъзможността за изпълнение на работата в хипотезата поради болест, довела до трайна неработоспособност, означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК, НЕЛК и се извършва по установения за това нормативно ред, че „здравни противопоказания” също е медицински въпрос, произнасянето по който е в професионалната компетентност на ТЕЛК, НЕЛК и е налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Изводът за наличието на невъзможност на работника да изпълнява съответната работа може да се направи само чрез извършване на съпоставка между здравословното му състояние и условията, при които изпълнява възложената му работа, като преценката се извършва от ТЕЛК, която със заключението по експертното решение посочва болестта, довела до инвалидност и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Въззивният съд е приел че освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, като работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение, изваждайки съответната длъжност от списъка по чл.315, ал.1 КТ. За неоснователни е счел възраженията на работодателят, че с посочените в ЕР противопоказания ищеца няма как фактически да изпълнява длъжността „докер“, с оглед начина и организацията на длъжността /на смени/ както и с оглед на реалните му функции /товарене, работа с тежести, физическо натоварване и т.н./, позовавайки се на заключението по приетата СМЕ, както и на оценка на риска изготвен от СТМ от м.03.2022г., тъй като работодателят няма право на база противопоказанията на труд, описани в процесното решение на ТЕЛК сам да прави извод, че фактически извършваната работа, не може да бъде изпълнявана от ищеца. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор, тъй като тази преценка не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Предписанието на здравния орган е задължително, както за работника, така и за работодателя, независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието, тъй като трудоустрояването не се извършва от работодателят, а от органите на медицинска експертиза на работоспособността /чл.1 от НТ/ и по принцип за определен срок. След като работодателя не е оспорил решението на ТЕЛК /НЕЛК по реда на Наредбата за трудоустрояване и в същото е посочено,че работника може да полага труд при определени условия, които са съобразени противопоказните такива и липсва констатация, че описаните в ЕР противопоказни условия на труд препятстват ищеца да изпълнява длъжността „докер“, то работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение, приемайки, че ищецът вече не може да изпълнява работата заради наличието на противопоказания за труд на съответното работно място. Работодателят следва да се съобрази с предписанията и да гарантира на ищеца конституционно закрепеното право на труд. Ето защо е заключил, че възражението на ищеца за недоказаност на първата предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 325 ал.1 т.9 от КТ е основателно, поради което и уволнението е незаконосъобразно и предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 иск е уважен. Доколкото не е установена невъзможност на работника да изпълнява вече възложената му работа, съдсът е счел, че не следва да се произнася по въпроса дали при работодателя има друга работа, подходяща за здравното му състояние. За пълнота е посочил и в характеристиката за длъжността „докер“, както и в карта за идентифициране при опасности при работа не е изрично посочено, че работата се изпълнява на смени, както и че следва да вдига самостоятелно товар над 50 кг., каквато констатация е направена и в самото ЕР. С оглед основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, са уважени и обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ по първия въпрос. Така формулираният въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, с която е изяснено, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд, в който смисъл са и изложените от въззивният съд мотиви. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ по втория и третия въпроси. Въпросите не следва да бъдат допускани до касация, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивният съд, който е приел, че при липсата на установена невъзможност на работника да изпълняна възложената му работа, не следва да се произнася по въпроса дали при работодателя има друга подходяща работа. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ и по четвъртия въпрос. Така формулираният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, който не е изложил мотиви за необходимост от предварително разрешение от инспекцията по труда, какъвто и спор не е бил повдиган пред съда. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 158 от 13.02.2023 г. на ОС- Варна, постановено по гр.д. № 2032/2022 г. По делото липсва направено от Е. М. искане за присъждане на разноски в касационното производство. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,