Определение № 202 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 94/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] клон Шумен представлявано от Х. Н. против въззивно решение № 206 от 13.10.2015г. по в. гр. дело № 517/2015г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 625 от 23.07.2015г. по гр. дело № 921/2015г. на Шуменски районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Д. И. Д. извършено със заповед № 1/27.02.2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „ главен счетоводител”. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения по съществото на спора, с които оспорва правилността на решението, като излага несъгласие с извода на съда за незаконност на уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ - служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Ответникът Д. И. Д. чрез пълномощник адв. П. А. Х. Шуменска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е формирал решаващата воля на съда при постановяване на решението, съобразно изискванията въведени с ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Развити са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на правната воля на съда обусловила изхода на спора. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване като общо основание за допускане на касационно обжалване наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Липсата на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда за неговия изход не дава възможност за селектиране на касационната жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е даденото тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. ОСГТК ВКС. Изложението не отговоря на посочените изисквания. В изложението е обсъден фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца; изложени са съображения, че същият не отговоря на изискванията за образование и образователно - квалификационна степен, направено е разграничение между степента на обучение „бакалавър” и „магистър” според разпоредбата на чл. 42 ЗВО; разискано е, че заповедта за уволнението следва да бъде обоснована - от съдържанието й да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение, наведен е довод, че съдът е могъл да извърши тълкуване на приложеното уволнително основание и ако счете, че сочи на такова по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ да го преквалифицира; поддържа се, че работодателят може да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и когато служителят не е притежавал необходимите изисквания за изпълняваната работа още при неговото сключване. Представени са три съдебни решения на ВКС, с които са дадени отговори на въпроси по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ; по чл. 325, т.1 КТ, вр. чл. 326, ал. 1 КТ и относно предметния обхват на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. От изложеното е видно, че развитите съображения имот отношение към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК касаещи правилността на обжалваното решение, които могат да се обсъждат, ако е допуснато касационно обжалване. В изложението не се обсъждат решаващите мотиви, формирали правната воля на съда за уважаване на исковете, което не позволява конкретизиране на правен въпрос. Съдът е приел, че когато трудовото правоотношение е прекратено на разпоредба включваща две самостоятелни и независими едно от друго безвиновни основания, при общото им посочване работодателят трябва да изложи мотиви, в какво точно се изразява липсата на изискванията за изпълняваната работа, респ. от къде произтича несъвместимостта на служителя с тези изисквания, като няма пречка тези мотиви да са изложени в друг документ, посочен в заповедта, стига да е доведен до знанието на служителя; цитирана е и задължителна съдебна практика на ВКС в този смисъл. В заповедта за уволнение работодателят е посочил само цифрово основанието за уволнение, а от доказателствата е било установено, че ищецът не е бил запознат и със съдържанието на новата длъжностна характеристика. Съдът е изложил и допълнителни съображения, защо работодателят не е зачел образованието на ищеца, с оглед цитираната в заповедта разпоредба на чл. 35,ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството (отм.). Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В писмения отговор е направено искане за присъждане на съдебни разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 З.. по представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на адв. П. А. Х. от Шуменска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по чл. 9, ал. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.