Определение № 534 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 735/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ - гр. Шумен, подадена чрез адв. Б. Б., против въззивно решение № 233/07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 380/2019 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е отменено частично решение № 727/23.07.2019 г. по гр. д. 846/2019 г. на Районен съд – Шумен,в частта,в която е отхвърлен осъдителния иск с правно основание чл.225,ал.1 КТ до пълния предявен размер и на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ вр.чл.225 КТ е осъден Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ - гр. Шумен да й заплати обезщетение в размер на 534,20 лв.,за периода до 7.08.2019 г. Потвърдено е решението/погрешно посочен номер в диспизитива/в частта,с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на М. П. Г., извършено със заповед № 52/06.02.2019 г. на директора на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ - гр. Шумен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. П. Г. е възстановена на заеманата длъжност „актьор“ и Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ - гр. Шумен е осъден да заплати М. П. Г. сумата 3 905,80 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 07.02.2019 г. до 10.07.2019 г. и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Въззивният съд има ли процесуално задължение за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от него на фактическите и правни изводи по спора?”; 2. „Подлежи ли на съдебен контрол преценката по какви критерии да бъде извършен подборът от работодателя с оглед спецификата на работата в предприятието театър?” и 3. „Начинът на извършване на подбора при уволнение по чл. 329, ла. 1 КТ следва ли да бъде съобразен със спецификата на изпълняваната работа, в конкретния случай – актьор?”. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съответно по първия въпрос – ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК, ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, решение № 134/02.12.2019 г. по т. д. № 2780/2018 г., I т. о., решение № 218/02.01.2019 г. по гр. д. № 2033/2018 г., III г. о., решение № 155/18.02.2019 г. по гр. д. № 4623/2017 г., I г. о., решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г., III г. о. и решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г., IV г. о.; по втория въпрос -ТР № 3/2012 г., ОСГК и решение № 209/10.10.2017 г. по гр. д. № 4827/2016 г., IV г. о.; и по третия въпрос решение № 109/21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г. ., IV г. о., решение № 536/03.08.2010 г. по гр. д. № 336/2009 г., III г. о., решение № 107/18.02.2010 г. по гр. д. № 3293/2008 г., IV г. о. и решение № 240/21.05.2012 г. по гр. д. № 936/2011 г., IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответната страна М. П. Г., чрез адв. Л. П.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е приел, че към момента на оспореното уволнение ищцата е работила при ответника на длъжност „актьор”, като със заповед № 52/06.02.2019г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 07.02.2019 г. Установено е, че със заповед № 6/07.01.2019 г. на директора на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ - гр. Шумен е изменено длъжностното щатно разписание, като е разпоредено да се съкратят две свободни /незаети/ щатни бройки, определени за заемане на длъжност „артист“ и се трансформират - една щатна бройка, определена за заемане на длъжност „артист“ в длъжност „втори асистент режисьор“ и една щатна бройка, определена за заемане на длъжност „артист“ в длъжност „техник ел. машини, апарати“, и половин щатна бройка, определена за заемане на длъжност „артист“ в длъжност „шофьор автобус“. Със същата заповед е утвърдено и ново щатно длъжностно разписание, влизащо в сила на 01.02.2019 г. Въззивният съд е приел, че не е бил извършен подбор изразяващ се в съпоставка на лицата заемащи длъжността „актьор“ по законоустановените критерии по чл. 329 КТ, а дори и директорът да е извършил подбор, то той не е правилен, тъй като работодателят не е оценил обективно професионалните качества на ищцата и нивото на изпълняваната от нея работа, като по делото не е установено, защо именно ищцата е била оценена най-ниско при подбора измежду всички заемащи длъжността „актьор“. Работодателят е представил заповед с която е определил комисия за извършване на атестиране на художествено-творческият състав на театъра, но комисията не е била назначена да извърши подбор и оценка на работещите на длъжността „актьор“, а причината за атестирането е била възможността за допълнително материално стимулиране и то се е извършвало на три месеца, а не е поради извършването на подбор между актьорите във връзка с предстоящото уволнение на лице заемащо длъжност, която се съкращава. Изложил е мотиви, че в атестационните карти за извършено оценяване критериите не покриват законоустановените за извършване на подбор,които са регламентирани в чл. 329, ал. 1 КТ при условията на кумулативност и са задължителни.Трудовият стаж не е бил сред критериите на оценка на работодателя, а основното при оценяването са били ангажиментите на актьорите в представленията на театъра. Водещо при оценяването не са били професионалните качества и нивото на изпълняваната работа, а само натовареността на актьора, като през месеците април, май, юни и юли 2018 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност и неучастието й в спектакли за този период не е по нейна вина. Посочил е и, че от показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищцата е много добър професионалист и се справя блестящо като актриса, а директорът е демонстрирал лично отношение към нея. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният първи въпрос има общотеоретичен характер и е зададен, генерализирайки правомощията на въззивната инстанция за преценка на събраните доказателства. Иска се касационният съд да даде правен отговор на въпрос, който многократно е бил предмет на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, а и законодателят ясно е регламентирал задълженията на въззивния съд да извърши собствена обоснована преценка на събраните доказателства и да се произнесе с мотивиран съдебен акт, което задължение е съобразено от въззивния съд. Формулираният въпрос изразява единствено несъгласието на касатора с правните изводи на съда, обективирани в решението, поради което притежава правната характеристика на касационно основание - оплакване по същество на спора, което не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Вторият и третият въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда и не отговарят на общото основание на допускане на касационно обжалване. Основният мотив за уважаване на исковете на въззивният съд е, че не е извършен подбор преди уволнението на ищцата. В допълнение съдът е изложил мотиви, че извършеното оценяване не съответства на чл. 329, ал. 1 КТ – не е съобразен трудовият стаж на ищцата. Освен това основният използван от работодателя критерий е бил, броя участия в представления, а ищцата е имала по-малко участия, поради продължителен болничен. Въззивният съд дори е посочил, че твърдението на ответника за законосъобразност на подбора се опровергава от показанията на изслушаните свидетели и събраните писмени доказателства – представените от ищцата препоръки и е налице обективното несъответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на ищцата. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в закона съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се преценява дали са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. При този изход на спора на ответникът се дължат действително направените и доказани разноски в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лв.,които са съобразени с Наредба № 1/9.07.2004г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.