Определение № 614 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, представлявана от изпълнителния директор Ц. Д., чрез адвокат Я. С., срещу въззивно решение № 123/07.01.2019 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 16610/2017 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 71 КТ и необоснованост. Насрещната страна А. Г. Н. – К., чрез адвокат Б. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, уважил предявения от А. Г. Н. – К. срещу “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същата на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на А. К. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3164, 53 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2017 г. до окончателното издължаване. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между А. К. и “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД е налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 554/03.10.2016 г., по което К. изпълнява длъжността “лекар очни болести“. Трудовият договор е сключен за неопределено време, със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Със заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, трудовото правоотношение на А. К. е прекратено, считано от 14.12.2016 г, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ и рапорт № 6924/12.12.2016 г. на началника отделение по очни болести при работодателя. Заповедта е получена лично от служителя на 13.12.2016 г. Р., посочен в заповедта е от началникът на отделението, в което полага труд К., че в същото работят необходимия брой специалисти, с оглед на което се предлага трудовото правоотношение на А. К. да бъде прекратено. Въз основа на утвърдено разписание за длъжностните наименования в болницата за периода 08.12.2016 г. – 31.12.2016 г., в отделението по очни болести има 5 щатни бройки за „лекар очни болести” и 3 щатни бройки за „лекар специализант”. В периода 16.01.2017 г.- 31.12.2017 г. предвиденият брой на лекарите очни болести и лекарите специализанти в отделението по очни болести е същият, като по предходното представено от болницата разписание на длъжностните наименования. В периода 01.12.2016 г. – 31.01.2017 г. са прекратени трудовите правоотношения на общо 28 служители на болницата. Съдът изложил съображения, че в хипотезата на прекратяване на трудово правоотношение по чл. 71 КТ преценката на работодателя относно годността на служителя на изпълнява възложената работа не подлежи на съдебен контрол, но съдът следи за законността на уволнението, като проверява налице ли е нарушаване на императивни правни норми предвид наведените по делото факти и обстоятелства. Съдът приел, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена. Работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестност при упражняването на трудови права и задължения – от текста на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е видно, че предложението за прекратяване на трудовия договор на А. К. почива на кадровата обезпеченост на отделението, а не на липсата на качества за длъжността. Така работодателят е действал недобросъвестно, уволнявайки служителката на основание чл. 71 КТ, заобикаляйки изискванията за прекратяване на трудовия договор поради съкращение в щата, в това число и разпоредбата на чл. 329 КТ, вменяваща задължение за задължителен подбор при наличие на повече от една щатна бройка за конкретна длъжност (в случая – лекар, очни болести). Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Релевира и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Повдигнал е въпросите: при прекратяване на трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ, преди изтичане на срока за изпитване, длъжен ли е работодателят да излага мотиви за това прекратяване и, ако е изложил такива мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ, или в друг документ, тези мотиви имат ли някакво правно значение за законността на прекратяването на трудовото правоотношение, и в този смисъл от правно значение ли е по чие искане е прекратено трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ. Поддържа противоречие с решение № 1364/06.07.2005 г. на ВКС по гр.д. № 890/2003 г., III г.о; и решение № 65/24.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5669/2014 г., III г.о.; Счита, че въззивното решение противоречи на съдебната практика и по въпросите: води ли до вреда за страната, чийто трудов договор е прекратен по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, и в този смисъл представлява ли злоупотреба с права по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, когато прекратяващата страна мотивира акта си; представлява ли заобикаляне на закона прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71 КТ, преди изтичане на срока за изпитване, по причини, че работодателят не желае да запази това трудово правоотношение точно с този работник; ако посоченото в предходния въпрос е заобикаляне на закона, коя конкретна законова разпоредба се заобикаля при прекратяване на трудовото правоотношение в тази хипотеза. Сочи следните съдебни актове - № 11/24.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1783/2010 г., IV г.о.; определение № 1089/18.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 299/2012 г., IV г.о., решение № 11/27.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014 г., III г.о.; По въпросите допустимо ли е работодателят да направи по своя преценка избор на какво основание да прекрати трудовото правоотношение, ако са налице едновременно няколко основания и предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с работника като например: основание по чл. 71, ал. 1 КТ, съкращаване на щата, намаление на обема на работа, нарушение на трудовата дисциплина и т.н. и в тази връзка налице ли е недобросъвестност от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ, ако същият прекрати трудовото правоотношение с работника на основание чл. 71, ал. 1 КТ, и следва ли да се изследва действителната воля на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, при положение, че същият се позовава на уволнителното основание по чл. 71, ал. 1 КТ, при което не се изисква работодателят да изложи мотиви, се поддържа основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни проблеми са от значение за предмета на спора. От значение за постановения резултат е въпросът, обобщен и уточнен от състава на Върховния касационен съд: Наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 ЗЗД и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Посочените от касатора съдебни актове не съдържат разрешение на този материалноправен въпрос, но разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Мотивиран от горното, съдът