Определение № 297 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Д. Х., против решението от 16.03.2010 г. по гр.д. № 1926/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б възз. състав, в частта, с която като е отменил решението от 01.04.2008 г. по гр.д. № 3497/2007 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ и присъдените в тежест на ищцата разноски е уважил исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ, присъдил е на ищцата 100 лв. разноски и ответника да заплати по сметка на съда 90 лв. държавна такса. Ответницата по жалбата Е. Д. Л., чрез пълномощника й адв. С. Х., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпрос относно приложението на чл. 195 ал. 1 КТ, конкретно за изискванията за посочване на нарушението и време на извършването му в заповедта за дисциплинарно уволнение. Поставя и въпроса относно обсъждането и кредитирането на показанията на свидетеля В.Н., които според касатора въззивният съд неоснователно не е кредитирал. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК и сочи съдебна практика, която е приложена към изложението. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че част от посочените в заповедта нарушения не са достатъчно конкретизирани и не е посочено времето на извършването им, което е в нарушение на чл. 195 ал. 1 КТ, а за останалите е направил извод, че не са доказани. Разрешението на въпроса по приложението на чл. 195 ал. 1 КТ е в противоречие с практиката на ВКС- чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По отношение на свидетелските показания въпросът, както е поставен, всъщност представлява оплакване за неправилност на решението- основание по чл. 281 т. 3 ГПК, което не попада в хипотезите по чл. 280 ал. 1 ГПК, а подлежи на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение