Определение № 477 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4999/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДЛС“Черни лом“ – Териториално поделение на СИДП- Шумен против решение №53/09.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 124/2021 г. от състав на Окръжен съд – Търговище. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на окръжен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни, отменил е постановеното в противен смисъл решение на районен съд и е уважил исковете. Съдът е приел, че е основателно възражението, че уволнението е извършено при злоупотреба с правото на работодателя да определя вида и броя на щатните длъжности в стопанството. Съдът е посочил, че малко след като новият директор е встъпил в длъжност, всички негови усилия говорят, че промените се правят, за да бъдат отстранени ищцата и свидетелят Д. от работа. За да достигне до този извод, съдът е приел, че начинът, по който е извършено съкращаването, категорично навежда на този извод. Съдът е посочил в тази насока фактите, установени от него, а именно, че на 11.08.2020г. се предлага щатът за длъжността „лесничей“ да бъде съкратен с една щатна бройка, като през месец септември е предложена за съкращаване и втората бройка, като намеренията да се съкрати щатът на лесничеите, изцяло се признават от директора. Описаната последователност в действията на директора на ответното стопанство, противоречията в мотивите на заповедта за уволнение, липсата на доказателства, за които се посочва, че се представят, подкрепят извода на съда за злоупотреба с правото на работодателя да предлага и определя щатното разписание на стопанството. Посочено е, че това действително е било негово право, но то се употребява в случая за заобикаляне на закона, а това е недопустимо. Съдът е приел, че ако действително е искал да оптимизира щата на стопанството, директорът не е било необходимо да извършва промяна в трудовото правоотношение със свидетеля Д., а е следвало да извърши подбор и да съкрати или инж. Г., или инж. И., а не да предлага рокади. Отделно от това и сроковете, в които първо се иска съкращаване само на една бройка, след това и на втората, също говори, че в случая се цели не оптимизиране на щата, а освобождаване от неудобни служители, без необходимостта от извършването на подбор. Съдът е приел, че така се стига и до абсурда в ДЛС „Черни лом“- [населено място] да няма нито една щатна бройка за лесничей – длъжност, която е традиционна за едно ловно стопанство. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК Сочените правни въпроси са, може ли да има злоупотреба с правото на работодателя да определя вида и броя на щатните длъжности и представлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори с различни служители на едно и също основание. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС. В случая, от фактите по спора, съдът е приел, че е налице една от хипотезите на злоупотреба с право - работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, като същевременно съдът не е отрекъл правото на работодателя да определя вида и броя на щатните длъжности. Фактите по спора, въз основа на което съдът е приел наличието на злоупотреба с право касаят обосноваността на съдебното решение, като необосноваността не е сред основанията по чл.280 ГПК, извън случаите на очевидна неправилност, каквото позоваване в случая липсва, а и същата не е налице. Проверка на възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, каквато е обосновката на поставените правни въпроси, доколкото от фактите по спора, касаторът прави правни изводи, различни от тези на съда. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 1600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС