Определение № 362 от 01.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 357/2014 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. „М.”, чрез процесуален представител юрисконсулт Ж. С. срещу решение № 405/25.10.2013 г. по гр.д.№ 472/2013 г. на Окръжен съд-Хасково. Ответникът по касационната жалба В. С. С. не взема становище. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменено решение № 139/20.05.2013 г. по гр.д.№858/2012 г. на Районен съд-Свиленград и вместо него е постановено уважаване на исковете, предявени от ищеца -ответник по касационната жалба в настоящото производство, с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Признато е за незаконно уволнението му извършено със заповед № 7117/23.07.2012 г. въз основа на чл. 328 ал.1 т.12 КТ и същата е отменена, възстановен е на заеманата длъжност „митнически сътрудник” в Митнически пункт К. А., М. С., присъдено му е обезщетение въз основа на чл. 225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа в периода 24.07.2012 г.-24.01.2013 г. в размер на сумата 4 366,80 лв. и са присъдени разноски.Въззивният съд е приел, че към датата на издаване на процесната заповед е действало длъжностно разписание, в сила от 01.07.2012 г., според което длъжност с наименование „митнически сътрудник” не съществува.Посочил е, че е необходимо да се изследват материалноправните предпоставки за уволнението на ищеца спрямо това разписание.Длъжността не фигурира в Класификатора на длъжностите в администрацията /К./ в сила от 01.07.2012 г. и не е предвидено да се трансформира в длъжността „инспектор”.В Наредбата за прилагане на К.-§9 е предвидено,че лицата, заемащи длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” се преназначават на длъжността „инспектор” по служебно правоотношение.Няма нормативно предвиждане това да се отнася и за длъжността „митнически сътрудник”.Приел е,че тази длъжност, като съвкупност от трудови функции е била премахната и че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е следвало да е по чл.328 ал.1 т.2 КТ.Поради настъпилите структурни промени длъжността не съществува, а длъжностите определени за създаване на служебни правоотношения не обхващат идентични трудови функции. Длъжността „митнически сътрудник” е експертна,със спомагателни функции според предвиденото в чл.3 ал.2 т.2 от Наредбата, посочена е в раздел В на отменения ЕКДА,заема се по трудово правоотношение, изисква средно образование, изпълнението й е свързано с подпомагане и осигуряване дейността на служители, заемащи по-високи длъжностни нива.Длъжността „инспектор” е регламентирана като експертна, но с аналитични и /или контролни функции, посочена е в т.297 от К., длъжностно ниво 11,заема се по служебно правоотношение и изисква образователна степен бакалавър.Въззивният съд е счел,че е без правно значение дали ищецът е отговарял на изискванията за държавен служител и дали е изявил желание за назначаване. В настоящото производство следва да се изследват само материално-правните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т.12 КТ. Направил е извод,че уволнението на ищеца не е извършено при наличието им-, липсва нормативен акт, въз основа на който длъжността „митнически сътрудник” да е предвидена за заемане по служебно правоотношение, работодателят на практика я е съкратил ,тъй като не фигурира в длъжностното разписание.Поради това е уважил исковете. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище за наличие на такива по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси и процесуалноправни въпроси, свързани с прекратеното на основание чл. 325 ал.1 т.12 КТ трудово правоотношение на ищеца. Твърди,че въззивното решение противоречи на решения на окръжни съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила, както и на определение на ВКС постановено по реда на чл. 288 ГПК. Счита,че неправилно въззивният съд е приел,че заеманата от ищеца длъжност е била премахната, а не е била трансформирана в „инспектор”.Счита,че разликите в длъжностните характеристики ,като функциите при новосъздадените длъжности са в по-голям обем, са обусловени от по-големите изисквания на работодателя и че изводът за липса на еднородност на трудовите функции е погрешен.Намира извършените структурни промени за съобразени с действащата нормативна уредба.Директорът на АМ е упражнил своите правомощия по чл. 11 от НПДКА и е определил длъжността „митнически сътрудник” за заемане от държавен служител.В новото длъжностно разписание тя е заместена от длъжността „инспектор”.Поддържа,че е неправилно само на база мястото на длъжността в К. да се прави извод за функциите, без да се отчетат конкретните факти, на практика няма промяна в броя на лицата,които осъществяват контролна дейност, а само промяна в изискванията към тези лица-да заемат длъжността по служебно праоотношение.. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са обосноваването на общо и допълнително основание. Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловил правните изводи, които е направил въззивния съд и който е от значение за изхода на конкретното дело.Следва да бъде доказано и допълнително основание, като въпросът се развие в някоя от хипотезите по чл. 280 ал1 т.1-т.3 ГПК. Касаторът е заявил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, но какви са те ,не е посочил.Така той не е изпълнил задължението си да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,обусловил правната воля на съда, обективирана в постановения съдебен акт.Твърденията и оплакванията му имат характера на основания за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, които са предмет на разглеждане в производство по чл.-290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. Не са обосновани и двете поддържани допълнителни основания. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът трябва да аргументира противоречие на изводите на въззивния съд по изведения въпрос с правните разрешения в задължителна съдебна практика. Кои съдебни актове представляват такава е посочено в цитираното ТР –т.2. Определенията на състави на ВКС,постановени по реда на чл.288 ГПК не представляват съдебна практика,тъй като с тях не се формира сила на пресъдено нещо.В т.3 от ТР е указано кога е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Касаторът е длъжен да докаже наличието на противоречива съдебна практика, като само влезли в сила съдебни актове представляват съдебна практика. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,