Определение № 50857 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2113/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. С., чрез адв. Б. Ц., срещу решение № 426/04.03.2022г. по в.гр.д. № 14427/2021 г. на Софийски градски съд, ІV Д ВС, с което е потвърдено решението на СРС за отхвърляне на предявените от С. срещу „Промет Стиил“ ЕАД, [населено място], област Б., искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № ІГ-23/10.05.2021г. уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Международни продажби““ и за заплащане на 48 787, 50 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение в периода 20.05.2021г. - 20.11.2021г. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че извода за реално съкращаване на щата е изведен при превратно тълкуване на събраните по делото свидетелски показания и без да бъде съобразено, че уволнителната заповед не е мотивирана в смисъл, че в нея не е отразено разпределянето на трудовите функции на съкратената длъжност към други съществуващи длъжности. Сочи, че колективният трудов договор, към който се е присъединил, предвижда закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, от която той следва да се ползва и обратната констатация в обжалваното решение е неправилна, като обоснована от неприложима за казуса задължителна практика на ВКС. Заявява, че решението е житейски немотивирано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси, уточнени, съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК: 1/ Следва ли да бъде мотивирана уволнителната заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1 т.2, предл. 2ро КТ и ако не, как следва да се прецени от съда при правен спор, че основанието за уволнението е осъществено? 2/ Може ли договарящите се страни по колективен трудов договор / КТД/ да предвидят в същия закрилата по чл. 333, ал.4 КТ да се прилага само за някои категории работници и служители ? Действителна ли е подобна уговорка и ако не е, може ли съдът да счита, че от закрилата по чл. 333, ал.4 КТ се ползват всички работници и служители при работодателя, които са страна по КТД ? Отговорите на двата въпроса се твърди да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – допълнителното селективно основание на чл.280, ал.1 т.3 КТ. Насрещната страна по жалбата – „Промет Стиил“ ЕАД, чрез юрисконсулт Е. Н., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за неоснователност на предявените искове по чл. 344, т.1-3 КТ, въззивната инстанция, при непроменена фактическа обстановка, установена категорично от събраните по делото доказателства, е приела, че уволнението на ищеца е законосъобразно, защото: 1/ осъществен е фактическият състав на чл. 328, ал.1 т.2, предл.2-ро КТ, сочен в уволнителната заповед – взето е решение за съкращаване на длъжността на ищеца от УС на дружеството работодател и в негово изпълнение е издадена заповед за промяна на щатното разписание, като е премахната единствената щатна бройка за длъжността на ищеца; 2/ съкращаването на щата е реално, тъй като е останала да съществува само несъществената част от трудовите функции на съкратената длъжност, и те са разпределени между други съществуващи длъжности; 3/ работодателят не е имал задължение за извърши подбор по реда на чл. 329, ал.1 КТ; 4/ макар и присъединил се по реда на чл. 57, ал.2 КТ към действащия КТД, ищецът не се ползва от предвидената там предварителна закрила по чл. 333, ал.4 КТ, тъй като не е член на синдикалната организация – страна по договора, а в последния е предвидено, че само нейните членове ще се ползват от закрилата. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първият поставен от касатора правен въпрос няма обуславящо значение за извода на съда за законосъобразно упражняване правото на уволнение. Този извод е изведен от установеното по делото, че заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган; соченото в нея основание – съкращаване на щата, е осъществено и съкращаването на щатната бройка за длъжността на уволнения служител е реално. Последното не следва от съдържанието на уволнителната заповед, а от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число щатните разписания, длъжностните характеристики на съкратената и други длъжности, свидетелските показания. Решението на работодателя за промяна на щатното разписание е такова по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Работодателят няма задължение да мотивира издадената на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ уволнителна заповед като изтъкне в нея причините или целта на решението си за съкращаване на конкретната щатна бройка, нито като отрази в нея съдбата на трудовите функции на съкратената длъжност. Задължението на работодателя е да докаже при спор законосъобразността на уволнението, в това число, че съкращаването на щата не е фиктивно, а реално, като за установяване на последното е без значение съдържанието на уволнителната заповед. Разрешението на въззивния съд по втория поставен от касатора въпрос е от значение за изхода на делото, но допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, заявено бланкетно ( без изложение на кореспондираща обосновка), не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 333, ал.4 КТ и чл. 57, ал.2 КТ са ясни и по приложението им е създадена съдебна практика, включително задължителна такава ( ТР № 4/17.12.2013г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГК), за чиято промяна или осъвременяване не се сочат основания. По същество касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд по тълкуване на релевантните разпоредби на процесния колективен трудов договор, което е основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и съответно е извън предмета на проверката по чл. 288 ГПК. Отделно, приетото от въззивния съд, че ищецът не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.4 КТ е в съответствие с разрешенията на ТР № 4/17.12.2013г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГК, съгласно които тази закрила е приложима само ако е предвидена в КТД и съобразно волята на страните по него – за работниците и служителите - членове на синдикална организация, която е страна по КТД; за работниците и служителите, присъединили се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ; за двете групи работници/служители или за всички работници/служители в предприятието на работодателя. Съдът няма право да замества ясно и точно изразената воля на страните по КТД, каквато в случая е тази по т. 2.1.4 от процесния КТД, предвиждаща, че от закрилата се ползват само работниците и служителите, които са членове на синдикална организация, която е страна по КТД. В обобщение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд