Определение № 2051 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МГ Корект“ ООД, Б., чрез пълномощника му адвокат А. Б., срещу въззивно решение № 59 от 03.02.2023 г. по в.гр.д. № 840/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 321 от 09.06.2022 г. по гр.д. № 2920/2021 г. на Районен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Й. И. против касатора обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Отменено е като незаконно уволнението на ищцата, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност, присъдено е обезщетение в размер на 2990 лв. за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 28.09.2021 г. до 14.02.2022 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за необоснованост и неправилност на въззивното решение като постановено при съществени процесуални нарушения. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви; за доказателствената сила на оспорен частен документ, подписан от оспорилата го страна, и дали съдът е длъжен при оспорване на автентичността на документ да извърши проверката по чл. 194, ал. 1 ГПК по начина, посочен там, и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение на чл. 226, ал. 3 ГПК. Твърди се още наличието на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Ответницата по касационната жалба В. Й. И., със съдебен адрес Б., в срока по чл. 287 ГПК е депозирала писмен отговор чрез адвокат К. П., с който се оспорва допустимостта по подадената жалба, а по същество и основателността ѝ. Претендира се присъждане на деловодни разноски, за което е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор № 088 от 01.04.2019 г., по което ищцата е заемала длъжността “шивач, обувки“. Същото е прекратено, считано от 28.09.2021 г. със заповед № 130/28.09.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, съобразно молба, отправена от ищцата до работодателя от същата дата. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Истинността на текста може да бъде оспорена по реда на чл. 193 ГПК от автора с твърдение за поправки, добавки или друг вид вмешателство, нанесени във вече подписания документ. Съдът е приел, че ищцата заявява оспорване съдържанието на подписана от нея молба и заповед с твърдение за дописвания на дата и подпис от друго лице. От заключението на графологичната експертиза е установено, че подписите върху молбата и в заповедта са положени от ищцата, но датата на молбата – 28.09.2021 г., датата, считано от която е прекратено правоотношението – 28.09.2021 г. и датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор – 28.09.2021 г., са написани от друго лице. Посочено е, че това обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаната свидетелка, която изрично потвърждава, че лично тя е поставила датата, както върху молбата за прекратяване на правоотношението, така и върху оспорваната заповед. Съобразно нормата на чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Съдът е направил извод, че изписването на датата на молбата и датата, от която да се счита прекратено трудовото правоотношение, от друго лице опорочава цялото волеизявление за прекратяване и прави молбата неистински – неавтентичен документ, макар да носи подписа на издателя си. В заключение въззивната инстанция е приела, че ищцата не е отправила към ответника на 28.09.2021 г. волеизявление за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, считано от 28.09.2021 г., поради което не е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на правоотношението и заповед № 130/28.09.2021 г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Прието е, че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да ѝ бъде присъдено обезщетение за оставане без работа за периода от 28.09.2021 г. до 14.02.2022 г. в размер на 2990 лв., определен въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посочените от касатора основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Първият въпрос е обусловил дейността на въззивния състав при постановяване на обжалваното решение, но не е налице твърдяното противоречие с представените решения. По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и да изложи собствени мотиви е налице трайна практика на ВКС, включително и посочената от касатора. В нея е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложила мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата по въпроса съдебна практика. Вторият и третият въпрос са аргументирани с твърденията на касатора, че при преценката на доказателствената стойност на оспорен частен документ съдът се е позовал единствено на приетата експертиза, без да е преценява верността на съдържанието от гледна точка на ангажираните по делото гласни доказателства. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените въпросите касаят обсъждането на доказателствата по делото и правилността на преценката на съда по съществото на спора, поради което не могат да обосноват допускането на касационното обжалване. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 2000 лв. деловодни разноски за касационното производство, съобразно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.