Определение № 60904 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1920/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Средно училище „Пейо Яворов ”гр.Варна ,чрез адв Г.Г. срещу решение № 380 от 22.02.2021г по в. гр.дело № 3761/2020г. на Варненски окръжен съд с което в трудов спор по предявени от Й. В. Й. искове на основание чл. 344 ал. т.1,т.2 и т.3 от КТ, след отмяна на решение №3958 от 01.11.2020г на Варненски районен съд уволнението на ищеца,извършено на основание чл.325,ал.1 т.1 КТ е отменено като незаконосъобразно ,тъй не е било налице постигнато съгласие при условията на закона. Ищцът е възстановен на работа като учител и е присъдено обезщетение за оставане без работа Въззивният съд е приел уволнението за незаконно на посоченото в заповедта основание ,след като върху саморъчно написано, подписано и предадено от ищеца на директора на училището недатирано писмено заявление ,че желае да напусне до края на юни 2020г ,за което заявление ищецът твърди ,че е било в държание на директорката на ответното училище повече от седем дни ,считано от момента в който същата, с поставена лично от нея върху заявлението писмена резолюция изразява съгласие от работодателя по чл.325, ал.1 КТ ,е занесла заявелнието в деловодството, където документът е получил входящ номер с дата 17.02.2020г. След като са били обсъдени и свидетелски показания за тези факти, въззивният се е приел ,че така отправено предложение, което не е достигнало официално до работодателя няма обвързваща сила, а и след като е било входирано от работодателя ,неговата воля не е съобщена на заявителя и не е имало как последният да узнае за резолюцията.Датата на входящия регистър не е достоверна за волеизявлението на служителя ,документът не е входиран от него и не е налице документ, обективиращ две насрещни волиявления за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,както работодателят е следвало да докаже. Когато законът изисква съгласието да се доказва ,това включва преценка на всички допустими доказателства ,но водеща е преценката на доказателствената сила на писмените доказателства пред обичаите, които работодателят е въвел в практиката си на невходиране на документи по установения ред,което поставя съществуването на трудовото правотношение с ищеца в зависимост от едностанна воля В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК с довод за противоречие на въззивното решение на установената практика на ВКС и значение на въпросите за развитие на правото ,както и поради очевидна неправилност, основание по чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като съставът на чл. 325, ал.1 т.1 е изцяло изпълнен и очевидно неправилно е съдът да свързва волята на работника с входирането на документа.Като материалноправни са формулирани са въпросите: (А)Има ли значение регистрацията на предложението, отправено от работника,за неговата действителност; (Б) има ли значение моментът на приемане на преложението,дали то е преди или след регистрирането, т.е допустимо ли е работодателят да приеме това предложение, направено в писмена форма, преди то да е регистрирано; (В) има ли значение личността ,регистрирала (входирала) предложението ? Като процесуалноправни въпроси са формулирани оплакването ,че има противоречие между диспозитив и мотиви и немотивирано несъобразяване с някои доказателства, също така се поставя въпрос: Допустимо ли е моментът на отправяне на предложение и на постигането на съгласие да се доказват с всички доказателствени средства. Като е приел датата на постигане на съгласие и уведомяване за това за недостоверна, съдът е влязъл в противоречие с реш. № 4/2012г по гр.д №278/11 на 4 г.о. В отговор ответникът по жалбата Й. В. Й. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване чрез пълномощника си адв. В. Д.. Датата от регистъра не удостоверява изявлението на служителя и решението е прецизно обосновано. Поставените въпроси не отговарят на изискванията, на общо основание .Не е правен въпросът, изведен от становище на касатора, какъвто е първият формулиран въпрос, а останалите два са формулирани общо, без връзка с даденото от съда правно разрешение .Било е използвано заявление без дата. Не е обосновано противоречие с цитираното решение на ВКС .Претендират се разноски за адвокат, прилага се списък. Върховен касационен съд ,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените въпроси в изложението, сочени като материалноправни,по същество се свеждат до значението което има една удостоверителна регистрация на писмените изявления на страните по трудовото правотношение в канцеларията на работодателя ,когато съдържат волеизявления .Това значение не може да бъде отречено, не следва да бъде абсолютизирано и в трудовия спор се съобразява от съда в необходимата за отделните случаи конкретност, по общите доказателствени правила ,отнасящи се до частните документи, предвид тяхното съдържание, включително ако те съдържат волеизявления насочени към насрещната страна в правоотношението ,нуждаещи се от приемане и моментът на приемане е от значение за правото, както е в случая с предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и неговото приемане, осъществимо в условията на ограничен от закона седмодневен срок. Не е налице основание по чл.280, ал.1т.3 ГПК по формулираните въпроси. Знчението на регистрацията е доказателствено, този въпрос е изяснен в практиката на ВКС. Ако предложението е за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие ,както е изследвано в случая по делото, моментът на приемане на предложението е от значение съгласно изричната норма на закона, еднозначно тълкувана и в установената практика на ВКС (реш. по гр.д№704/2005г на 3-то г.о ,реш. №400/2010г по гр.д №1109/2009 на 4 г.о,реш. №146/2013г по гр.д №935/2012г на 4 г.о.) Насрещната страна към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седмодневен срок.Това изрично и императивно законово изискване обуславя необходимостта от установяване момента на отправане предложението в писмена форма и е въведено именно за да препятства практики като следваната от работодателя в случая, дължал неопределено време недадирана молба за напускане,с цел прекратяване на трудовото правоотношение в избран от него момент. Кой е приносител на писмения документ при регистрацията му ,с така изразени волеизявления, в случая не е обстоятелство със самостоятелно правно значение.Значението е доказателствено и се взема предвид от съда необвързващо,когато регистрацията на заявление се осъществява лично от заявителя ,същевременно без негово знание ,или дори против волята му ,а това предпоставя да се упражнят спрямо него спорни права. Въззивният съд е направил своите доказатествени изводи,като свързано поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от естество да обусловят други решаващи изводи по прилагането на закона и не отговорят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за решаващо произнесен правен въпрос. Съдът не е ограничил страните в доказателствените средства, за да се поставя относимо въпрос допустимо ли е моментът на отправяне на предложение и на постигането на съгласие да се доказват с всички доказателствени средства. Не се обосновава и противоречие с изтъкнатото решение № 4/2012г по гр.д №278/11 на 4 г.о на ВКС и дадените в него общи насоки за доказателствените рамки в трудовия спор, включително за установяване спазването на седмодневния срок в чл.325,ал.1т.1 КТ,а именно с всички допустими доказателства като се отчита,че заповедта може да е издадена и по- късно и същата има само констативен характер. Не е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК предвид гореизложеното, оспорването на решаващите изводи на съда не сочи и на вероятна недопустимост на решението. Следва са присъдят разноски на ответника в касационното производство, установени по списък в размер на 600 лева за адвокатска защита. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.