Определение № 4037 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5053/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Ц. Й. Н. срещу въззивно решение № 4705 от 31.08.2023 год., постановено по в.гр.дело № 10684/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В с-в, с което е потвърдено решение № 20151150 от 05.07.2021 год., постановено по гр.дело № 15601/2021 год. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, с което са отхвърлени предявените от Ц. Й. Н. срещу „Софийска вода“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 56 от 05.02.2021 год. на изпълнителния дирекпор на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър, контрол на индустриални клиенти“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 380 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 09.02.2021 год. до 09.08.2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на ищеца и всички представени доказателства, като формираните правни изводи не кореспондирали със събраните доказателства. Към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца не било налице съкращаване на щата, което да засяга длъжността му или функциите, с които тя била свързана. Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ било задължително, защото трудовите функции на заемата от ищеца длъжност били в изпълнение на нормативно определена и нормативно присъща дейност /Наредба № 7 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места/, която не можело да бъде преустановявана, а и освен това било доказано, че тези функции били изпълнявани от други лица още преди процесното уволнение. Задължително било и получаването на предварително писмено съгласие от синдикалното ръководство, но такова легитимно съгласие не било дадено, тъй като писмото не било подписано от всички членове на синдикалното ръководство и не били спазени изискванията на действащия устав на синдиката за начина на вземане и изразяване на решенията на ръководството. /чл. 40, ал. 2, т. 2 и чл. 76 от Устава на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ/. Процесното уволнение било второ по ред на същото основание и било резултат от осъществена спрямо ищеца дискриминация по признак „лично положение“, както и проява на превратно упражняване на работодателски правомощия. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на фактическия и доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните? 2/ При оспорване от една от страните по делото на представени от другата страна частни документи, коя от тях носи доказателствената тежест за установяване на датата на съставянето им? 3/ Налице ли е реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници или служители със сходни трудови функции? 4/ От кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган? и 5/ Как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр.? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с цитираните в изложението Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГК и решения на ВКС /посочени съответно в т. ІІ.2.А, т. ІІ.2.Б, т. ІІ.2.В, т. т. ІІ.2.Г и т. ІІ.2.Д от изложението/. Навежда се и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба „Софийска вода“ АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е законосъобразно и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са неоснователни, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 КТ. По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Мениджър, контрол на индустриални клиенти“. Това правоотношение е било прекратено считано от 09.02.2021 год. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, със Заповед № 56 от 05.02.2021 год. на изпълнителния директор на ответното дружество, която е била връчена на ищеца на 08.02.2021 год. Със Заповед № ДР-51 от 05.02.2021 год. на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД били утвърдени промени в организационната структура и щатното разписание на дружеството в Дирекция „Експлоатация и поддръжка“, отдел „Контрол на индустриални клиенти“, свързани с оптимизация на процесите, като било наредено, считано от 05.02.2021 год. да бъде съкратена 1 брой длъжност „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“. В щатното разписание на „Софийска вода“ АД, в сила от 25.11.2020 год., съществувала длъжността „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“, а в новото щатно разписание, в сила от 05.02.2021 год., тази длъжност била съкратена. На 15.12.2020 год. работодателят поискал съгласие от синдикалното ръководство на предприятието за уволнението на ищеца /чл. 76 КТД/ и получил такова, обективирано в писмо с вх.№ СВ2844 от 05.02.2021 год., което изразявало волята на синдикалния съвет /ръководството на синдикалната организация. С оглед предмета на въззивната жалба /чл. 269 ГПК/, въззивният съд е счел, че спорните по делото обстоятелствата са свързани с въведените от ищеца възражения за прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на изискванията на действащия Колективен трудов договор /КТД/, че уволнението е ярка проява на превратно упражняване на работодателски правомощия и израз на осъществeна спрямо ищеца дискриминация по признак „лично положение“, че не е налице реално съкращаване на длъжността на ищеца и че ответникът не е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. В тази връзка въззивният съд е извел от правна страна, че работодателят е упражнил законно правото си уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, тъй процесната длъжност е била премахната за в бъдеще от утвърдения общ брой служители в предприятието, съкращаването на щата е реално, извършено е по съответния ред и от компетентен орган и датата на уволнението следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване. Доводите, че не е било налице действително съкращаване на длъжността „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“ – тъй като не е отпаднала трудовата й функция, както и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор – тъй като съществуващи длъжности по функции се припокриват с тази на „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“, са намерени за неоснователни. По реда на чл. 272 ГПК са инкорпорирани съображения за осъществено съкращаване на единствена длъжност, съчетана с трансформация, както и за липсата на сходство между трудовите функции на процесната длъжност и трудовите функции на запазени в новото щатно разписание длъжности /длъжността „инспектор производствени отпадъчни води“ и длъжностите, изпълнявани от инж.В. Димитров/, изведена при съпоставянето им въз основа на събраните доказателства по делото. Позовавайки се на съдържанието на писменото уведомление с вх.№ СВ2844 от 05.02.2021 год., подписано еднолично от председателя на синдикалния орган, въззивният съд е приел, че работодателят е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ вр. с чл. 76 КТД, тъй като е получил предварително писмено съгласие от синдикалното ръководство на предприятието, като колективен орган, за уволнението на ищеца. Счел е, че в случая работодателят не е бил длъжен да извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като е извършено реално съкращаване на единствената щатна длъжност „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“. Въззивният съд е констатирал, че от събраните по делото доказателства не се установява различно третиране на ищеца в сравнение с другите служители на дружеството при сходни обстоятелства, поради което с оглед правилото на чл. 9 ЗЗДискр. е приел, че ищецът не е доказал факти, от които да се направи извод, че по отношение на него е налице дискриминация по признак „лично положение“, за да възникне задължение за ответника-работодателя да доказва обстоятелството, че правото на равно третиране не е нарушено. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. По отношение на въпроса по т. 2 от изложението не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК – този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. С обжалваното решение не е отречено правото на ищеца да оспори датата на частни документи, представени от работодателя /заповед № ДР-51 от 05.02.2021 год. на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД и ново щатно разписание/ и не е указвано как се разпределя доказаталствената тежест във връзка с това оспорване. При изложените от въззивния съд мотиви формулираните от жалбоподателя въпроси по т. 1, 3, 4 и 5 са от значение за изхода на спора, но същите са решени изцяло в съответствие с практиката на ВКС, включително цитираната от жалбоподателя. Въззивният съд дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждането на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното производство и въззивното производство в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Нормата на чл. 272 ГПК предвижда възможност въззивният съд да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение, но изисква, когато го направи да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд не следва да е формално, а във връзка с изложените от въззивния съд мотиви при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи /в този смисъл Решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, Решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, Решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, Решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК и цитираните от жалбоподателя/. В частност въззивният съд е разгледал всички поддържани от ищеца основания за незаконност на уволнението, като е обсъдил релевантните доказателства, доводи и възражения на страните, посочил е кои са установените факти и е формирал правните си изводи. Макар и лаконично, въззивният съд е изложил съображения, че уволнението следва датата на решението за съкращаване на щата и така е обсъдил възражението на ищеца за антидатиране на заповед № ДР-51 от 05.02.2021 год. на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД и на новото щатно разписание, т.е. счел е същото за неоснователно. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд не може да се произнесе дали правните изводи на въззивния съд по предмета на спора са законосъобразни. В последователната практика на ВКС, обективирана в Решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 168 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 137 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7170/2014 г., IV г. о., ГК, цитираното от жалбоподателя Решение № 13 от 04.04.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2239/2016 год., ІІІ г. о., ГК и др. е прието, че работодателят извършва съкращения, за да оптимизира работата на своето предприятие. Той може да съчетае съществено различаващите се трудови функции на две длъжности по щатното разписание в една нова, както и да възложи трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност на работници или служители с друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или да разпредели трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между работници или служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В тези случаи той извършва трансформация, като общото между двете форми е, че от старото щатно разписание се премахват една или повече длъжности, а разликата – в това, че при първата хипотеза се създават, а при втората не се създават нови длъжности. Характерното за трансформацията е, че новосъздадените или запазените в новото щатно разписание длъжности имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по старото щатно разписание. Има реално съкращаване при наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. Правото на подбор е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение. То може да се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на следните три основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата и намаляване обема на работата. Има случаи, при които упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Те се отнасят до някои хипотези на основанието „съкращаване на щата“, когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служители кои да бъдат умолнени и кои да станат на работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на работодателя – Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 год. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 год., ОСГК и Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2019 год., ОСГК. При наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции, не възниква задължение за работодателя да извърши подбор, тъй като такова задължение може да възникне, само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено – виж и Решение № 304 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 153 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2016 г., IV г. о., ГК. Въззивният съд е приел, че е уволнението е законосъобразно, тъй като е била съкратена една единствена длъжност, чиято трудова функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност, поради което и подборът не е задължителен. Следователно по третия поставен в изложението правен въпрос въззивният съд не се е отклонил от установената съдебна практика. Както вече бе посочено, несъгласието на жалбоподателя с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на въззивното решение, не могат да обосноват достъп до касация – същите подлежат на преценка от касационния съд, само ако касационно обжалване бъде допуснато. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната от жалбоподателя практика по приложението на чл. 333, ал. 4 КТ – Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК и цитираните от жалбоподателя решения на ВКС. Противно на доводите на жалбоподателя въззивният съд се е съобразил изцяло с разясненията по т. 2 от тълкувателния акт, както и в приетото в мотивите му, че решението на колективния синдикален орган, както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение спазването на установената с устава на съответната синдикална организация процедура, не подлежи на съдебен контрол. Петият поставен в изложението въпрос също не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 9 ЗЗДискр., в т.ч. посочената от жалбоподателя, съобразно която, когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дикриминация, то ответникът-работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация. В съответствие с така установените доказателствени правила въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал факти, от които би могло да се предположи, че е бил третиран по-неблагоприятно на основата на един от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. – лично положение, поради което за работодателя не е възникнало задължение да докаже, че не е било налице неравенство в третирането – доказателства, сочещи индиция за дискриминация не са били събрани в процеса. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд