Определение № 1332 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2002/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ар Ес Ей - Транспорт“ЕООД против решение № 271/04.07.2023 г. по в.т.д. № 99/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 116/22.11.2022 г. по т.д. № 118/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик за прекратяване на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК на търговско дружество „Ар Ес Ей- Транспорт“ЕООД. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответникът по касацията „Шел България“ЕАД оспорва основателността на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че „Шел България“ЕАД е взискател по изпълнително дело с длъжник Р. Р. О.. По молба на взискателя е бил наложен запор върху притежаваните от длъжника 10 дяла, всеки с номинална стойност от по 50 лв. от капитала на„Ар Ес Ей- Транспорт“ЕООД, съставляващи 100 % от капитала му, като запорът е бил вписан в търговския регистър по партида на дружеството на 26.07.2021 г. С постановление от 14.04.2022 г. ЧСИ е възложил на взискателя по изпълнителното дело да предяви пред окръжния съд по седалището на ЕООД иск за прекратяване на дружеството. Към 24.10.2022 г. съгласно удостоверение на ЧСИ Р. Р. О. е дължал на ищеца–взискател, по изпълнителното дело сумата в общ размер на 65 814,43 лв. ПАС е приел, че тъй като изпълнението е насочено върху всички дялове на длъжника в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Счел е за неоснователно, поддържаното от касатора възражение, че към момента на постановяване на съдебния акт, дружеството не дължи на ищеца претендираните суми. Безспорно е установил, че длъжник на ищцовото дружество е едноличният собственик на капитала на „Ар Ес Ей- Транспорт“ЕООД, както и че започнало принудителното изпълнение, насочено срещу притежаваните от него дялове от капитала на това дружество, при условията на чл.517, ал.4 ГПК. Единственото основание за отхвърляне на иска съгласно посочената разпоредба, според ПАС се съдържа във второто изречение от нея - вземането на взискателя да е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. В случая наличието на тази предпоставка не само не е било установено, но и липсва твърдение от „Ар Ес Ей- Транспорт“ЕООД в изложения смисъл, поради което предявеният иск е бил счетен за основателен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не поставя правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди единствено, че въззивното решение е било постановено в противоречие с изброена от него съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е винаги конкретен, включва се в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК /. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба / чл. 290, ал. 1 ГПК /. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението му по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Доводите са за явна необоснованост и за грубо нарушение на праилата на формалната логика. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай твърдените от касатора нарушения: необсъждане на довод за декапитализация на дружеството и за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, не са от категорията на посочените по-горе особено тежки пороци, които могат да се констатират без навлизане в проверка по същество на обжалвания акт. В хода на процеса касаторът не е навел възражение за декапитализация на дружеството, което да е следвало да бъде обсъдено от съда. Пред първата инстанция ответникът по иска не е подал писмен отговор и не се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание, а пред въззивната инстанция само е подал въззивна жалба, отново без твърдения в изложения смисъл и не е изпратил представител за съдебното заседание. Следователно въззивният съд не е и имал задължение да изследва въпросът за делапитализацията на дружеството-касатор. От външна страна е формирал заключения при спазване на правилата на формалната логика и при липса на нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 2000 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение