Определение № 798 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4749/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника СУ „Св. Климент Охридски“, [населено място], срещу решение № 365 от 02.09.2022 г. по в. гр. д. № 533/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което са уважени предявените от ищеца М. Г. Г. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 30 от 21.10.2021 г.04.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител“ в ответното училище и за заплащане на сумата 8 450. 40 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 19.10.2021 г. – 18.04.2022 г.. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че изначално исковата молба е недопустима, тъй като е подписана от адвокат без представителна власт, който няма право да упражнява адвокатска професия и не е вписан в специалните регистри по ЗА, което обстоятелство обуславя и недопустимост на постановените съдебни решения. Въпреки това, първоинстанционният съд вместо да прекрати исковото производство като недопустимо, е оставил исковата молба без движение, като е дал срок на ищеца за отстраняване на нередовностите й досежно липсващата представителна власт на адвокат И., които са поправени далеч след изтичане на срока. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, поради това, че ищецът не е имал обективна възможност да даде исканите обяснения поради задържането му от органите на полицията за срок от 72 часа. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „При търсене на дисциплинарна отговорност по КТ спира ли да тече срока за даване на писмени обяснения, изискани надлежно по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, ако работникът / служителят бъде задържан по реда на ЗМВР или НПК?“; 2. „Допустимо ли е да се приеме за разглеждане искова молба, депозирана от лице – адвокат, лишено от права да упражнява професията?“ и 3. „Допустимо ли е изправяне на нередовна искова молба, депозирана от лишен от права адвокат, след преклузивния срок за депозирането й по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ?“, които поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в решение № 878 от 14.11.1990 г. по гр.д. № 793/1990 г. на ВС; решение № 159 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 563/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 311 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 168/2012 г. на ВКС; решение № 74 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 4792/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.; т. 12 ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. Вероятната недопустимост счита, че се изразява в подаването на искова молба от адвокат без адвокатски права, а очевидната неправилност – в изтъкнатите в касационната жалба, горепосочени, нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба – М. Г. Г. не подава отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче релевираните от касатора основания за допускане на касационния контрол. По доводите за недопустимост на исковия процес, въззивният съд е счел, че посочените пороци на исковата молба /липса на представителна власт на подписалия я адвокат/ са такива, водещи до нередовност, а не до недопустимост, както и че след разпореждане на съдията-докладчик, същите са отстранени в законоустановения срок - извършено е надлежно потвърждаване на всички процесуални действия на адвокат В., при което първоинстанционното решение е постановено по редовна искова молба. За да уважи предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, окръжният съд е приел, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, при когото е заемал длъжността "учител", както и че на 21.10.2021 г. директорът на ответното училище е издал атакуваната заповед № 30 от 21.10.2021 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ на служителя е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение" заради изнесеното в 5 бр. жалби от 19.10.2021 г. от родители на ученици, за извършени опити за блудствени действия спрямо деца от училището при и по повод изпълнение на служебните му задължения, по които жалби е било образувано досъдебно производство № 443/2021 г. на РУ – Павликени. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца при задържането му от органите на полицията по горепосоченото досъдебно производство. Окръжният съд е приел, че тя е издадена в нарушение на императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ. За неоснователни е намерил оплакванията на ищеца във въззивната жалба, за това, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена, тъй като с писмо с изх. № 49/19.10.2021 г. са изискани обяснения от служителя, получени от последния на същата дата, като даденият му срок до 21.10.2021 г., за да ги представи, е достатъчен. Посочил е, че с оглед установеното по делото обстоятелство, че Г. е задържан от органите на полицията за срок от 72 часа, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, на 19.10.2021 г., и е освободен едва на 21.10.2021 г., не може да се приеме, че работодателят е изпълнил дължимата процедура по чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Напротив, безспорно е намерил за установено в процеса, че през целия период, предоставен за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, уволненият е бил в обективна невъзможност да даде такива, дори да е имал желание за това. Въпреки това, след изтичане на този кратък тридневен срок - на 21.10.2021 г., му е наложено процесното дисциплинарно наказание. Счел е, че поради това не е спазен чл. 193, ал. 1 КТ, още повече, че работодателят е знаел, че в рамките на дадения срок за обяснения служителят е задържан от полицейските органи, и на това формално основание е отменил като незаконно процесното дисциплинарно уволнение. Първият поставен от касатора въпрос е без значение за изхода на конкретния правен спор, а и такъв въпрос въззивния съд не е обсъждал в атакуваното решение. За да приеме за неспазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ той е счел, не че по време на задържане на уволнения от органите на полицията даденият срок за обяснения е спрял да тече, а че служителят е бил в обективна невъзможност да даде исканите обяснения, тъй като през всичките три дни, предоставени за обяснения, той се е намирал в ареста на полицията, задържан за срок от 72 часа, съобразявайки също и че работодателят е знаел последното обстоятелство. Посочил е, че при това положение уволненият е бил лишен от възможност, не по негова вина, да изложи своите обяснения по отправените към него оплаквания от ученици от училището, както и от дължимата проверка от страна на работодателя чрез нарочно дисциплинарно производство дали действително са извършени визираните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Поради гореизложеното първият въпрос не осъществява изискуемото от чл. 280, ал. ГПК общо основание за допускане на касационния контрол. Следва да бъде посочено също, че при преценката си за нарушение на императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ, въззивният съд се е съобразил изцяло с контстантната съдебна практика по нейното приложение, вкл. цитираната в касационната жалба, според която дали на работника или служителя е предоставена реална възможност да даде обяснения се преценява според обстоятелствата на всеки конкретен случай, като в тази преценка се включва и продължителността на дадения срок. При отсъствието на общото основание за допускане на касационното обжалване, съдът не дължи обсъждане на наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Останалите два въпроса на касатора касаят оплакванията му за недопустимост на въззивното решение в контекста на служебно проверяваното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че последното не е осъществено. Подаването на искова молба от лице без представителна власт, в случая от адвокат без адвокатски права, е нередовност на същата по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 128, т. 1 ГПК, при констатирането на която съдът дължи процесуално поведение съобразно чл. 129, ал. 2 – 5 ГПК. Именно по този начин е процедирал първоинстанциионният съд по настоящото дело, като с нарочно разпореждане № 138 от 15.02.2022 г. е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираната нередовност. Разпореждането е получено от ищеца лично на 21.02.2022 г., като в рамките на дадения едноседмичен срок, ищецът е отстранил нередовността, представяйки пълномощно в полза на друг адвокат с налични адвокатски права и писмена молба – изявление за потвърждаване на всички извършени до момента процесуални действия от адв. В., който няма адвокатски права. Съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се счита редовна от датата на подаването й. При това положение първоинстанционното и въззивното решения са поставени по редовна искова молба и извършените от името на ищеца процесуални действия са извършени от лице с представителна власт, поради което те не биха могли да бъдат нито вероятно недопустими, нито неправилни като постановени в нарушение на процесуалния закон. Не е налице и релевираната от касатора очевидна неправилност, която е поставена в контекста на зададените въпроси, по гореизложените съображения. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение