Определение № 539 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1167/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Х. С. от [населено място], обл. В. - чрез процесуален представител, срещу въззивно решение № 56 от 16.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2647/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след отмяна на решение № 46 от 16.06.2023 г. по т. д. № 69/2022 г. на Окръжен съд - Враца, е отхвърлен предявеният от Л. Х. С. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата 36 334.44 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пълно каско“, сключена с полица № 4704210400001457, за причинени при ПТП на 05.02.2022 г. увреждания на лек автомобил „Ауди A7 Спортбек“ с рег. [рег.номер на МПС], и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за всяка от съдебните инстанции. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение, ведно с разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, а се е позовал единствено на назначената във въззивното производство повторна автотехническа експертиза. Навежда оплакване, че поради несъобразяване на съставения протокол за ПТП, на свидетелските показания и на приетото от първата инстанция експертно заключение въззивният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че липсва пряка причинно - следствена връзка между настъпилото на 05.02.2022 г. пътно - транспортно произшествие и уврежданията на автомобила, за които е поискано обезщетение. Излага и оплаквания, че кредитираната изцяло от въззивния съд повторна автотехническа експертиза е допусната и назначена в противоречие с разпоредбата на чл. 201 ГПК и със задължителната практика на ВКС по нейното приложение; че заключението на експертизата противоречи на останалите доказателства по делото и е необосновано с оглед техническия метод, чрез който е извършен експертният анализ - компютърна симулация. Позовава се на нарушение на материалния закон - чл. 408, ал. 1 КЗ, като развива съображения, че въззивният съд неправилно е извел правото на ответника - застраховател да откаже изплащане на застрахователно обезщетение от клаузата на т. 7.1 от Общите условия към застрахователния договор, без да отчете, че тя е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 вр. чл. 1 ЗЗП и съответно нищожна, тъй като изключва правото на застрахования потребител да претендира застрахователно обезщетение в случай на неизпълнение на договорни задължения, независимо от вида на неизпълнението, и по този начин го поставя в по - неблагоприятно положение спрямо застрахователя. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка; Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля; 2. Длъжен ли е въззивният съд да допусне и назначи повторна експертиза само и единствено въз основа на направеното мотивирано оспорване от жалбоподателя на първоначалното заключение в първоинстанционното производството или следва да прецени наличието на законовите критерии за това и съответно да се обоснове; Съставлява ли съществено процесуално нарушение допускането от въззивния съд на повторна експертиза при липсата на предпоставките по чл. 201 ГПК; 3. Допустим ли е отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застраховател на основание, различно от изброените в разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ; Клаузата по т. 7.1. от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, противоречи ли на тази разпоредба (на чл. 408, ал. 1 КЗ) и представлява ли неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от ЗЗП“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на III г. о., решение № 409/28.02.2013 г. по гр. д. № 59/2011 г. на I г. о., решение № 205/02.11.2016 г. по гр. д. № 1499/2016 г. на І г. о. и решение № 370/12.10.2012 г. по гр. д. № 61/2012 г. на ІV г. о.; по втория въпрос - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в решение № 165/22.10.2019 г. по гр. д. № 2622/2018 г. на І г. о., решение № 8/05.06.2019 г. по гр. д. № 1295/2018 г. на І г. о. и решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на І г. о., както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; по третия въпрос - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, прeдл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да отмени решението на Окръжен съд - Враца и да отхвърли предявения от Л. Х. С. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск с правна квалификация чл. 405 КЗ, Апелативен съд - София е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява причинно - следствена връзка между уврежданията на притежавания от ищеца лек автомобил, обект на сключена с ответника имуществена застраховка „Пълно каско“, и настъпилото на 05.02.2022 г. пътно - транспортно произшествие с механизъм, описан в представените пред застрахователя документи и в исковата молба. В зависимост от извода за недоказана причинно - следствена връзка въззивният съд се е произнесъл, че не е възникнало основание за изплащане на застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл е клаузата на т. 7.1 от приложимите общи условия за съответния вид застраховка (предвиждаща, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение в случай, че при извършена проверка се установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства). От фактическа страна въззивният съд е преценил като безспорни обстоятелствата, че страните са обвързани от валидно сключен застрахователен договор с основно покритие „Пълно каско“, оформен със застрахователна полица № 4704210400001457 със срок на действие 05.11.2021 г. - 04.11.2022 г., с който ответникът се е съгласил да застрахова собствения на ищеца лек автомобил „Ауди A7 Спортбек“ с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 50 000 лв. Договорът е сключен при наличие на приети от ищеца Общи условия на комбинирана застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ с клауза „Пълно каско“, според която застрахователят покрива щети, причинени на автомобила от застрахователни събития, сред които и ПТП. В срока на действие на застраховката ищецът е отправил до ответника искане за изплащане на застрахователно обезщетение за увреждания на застрахования автомобил, причинени при ПТП на 05.02.2022 г. С искането е представен протокол за ПТП от 05.02.2022 г., в който е отразено, че около 23:00 ч. на 05.02.2022 г., в [населено място], на [улица], в близост до сградата на кметството, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ауди A7 Спортбек“ с рег. [рег.номер на МПС] и безстопанствено куче, внезапно пресякло пътното платно, както и че по автомобила има видими щети в предната му лява част. Ответникът - застраховател е отказал писмено да изплати поисканото обезщетение, като се е позовал на заключението на назначената в рамките на образуваната щета техническа експертиза, според което не може да се установи описаните в протокола за ПТП увреждания на автомобила да са настъпили в резултат на произшествие с отразения в протокола механизъм. След като е съобразил оплакванията и доводите във въззивната жалба и в отговора по чл.262 ГПК, въззивният съд е преценил, че между страните съществува спор относно механизма на произшествието и причинно - следствената връзка между произшествието и вредите, за които се претендира застрахователно обезщетение с иска по чл. 405 КЗ. За да разреши спора, съдът е подложил на обсъждане събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, показанията на свидетелите В. П. - очевидец на инцидента, и полицейските служители Е. П. и Д. М., съставили протокола за ПТП по сведения на водача на увредения автомобил, своевременно оспореното от ответника заключение на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза и приетото във въззивното производство заключение на разширена повторна автотехническа експертиза. Последната е назначена в разпоредително заседание по чл.267 ГПК, след като въззивният съд е счел за основателно оплакването на ответника за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд да допусне повторна експертиза, въпреки своевременното оспорване на заключението на първоначалната експертиза, и се е позовал на т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Свидетелят В. П. е депозирал показания, че непосредствено преди инцидента лекият автомобил се движел със скорост около 50 км/ч по неосветен път, заобиколен от дървета; След навлизане в [населено място] на пътя пред колата излязло голямо куче от породата Кане Корсо и тъй като водачът нямал време да реагира, го ударил с лявата предна част на автомобила; Вследствие на удара автомобилът спрял, започнал да пуши, отворили се въздушните възглавници; Когато слезли от автомобила, свидетелят и водачът видели, че кучето е мъртво и се намира вляво зад автомобила; Докато сигнализирали на тел.112, до тях спрял патрулиращ автомобил с полицейски служители (свидетелите П. и М.), които съставили протокол за произшествието и направили снимки, след което кучето и автомобилът били преместени, за да не пречат на движението. Свидетелят е заявил, че след сблъсъка с кучето автомобилът бил със заключени колела, от удара последвали счупвания на подкалника, бронята, левия фар, предния капак, вероятно и на радиатора, а поради отваряне на въздушните възглавници и заради пиропатроните вътре било счупено таблото и били увредени стъклата и предпазните колани. Вещото лице, изпълнило назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, е потвърдило настъпването на произшествието по описания от свидетеля механизъм, както и причинно -следствената връзка между инцидента и уврежданията по автомобила, отразени в протокола за ПТП с приложен снимков материал. Назначената от въззивния съд на основание 266, ал.3 ГПК повторна разширена автотехническа експертиза е достигнала до противоположно заключение - че е невъзможно твърдените от ищеца увреждания да настъпят вследствие на описания от свидетеля и възпроизведен в протокола за ПТП механизъм. За да отговорят на поставените им задачи, вещите лица от разширената експертиза са извършили компютърна симулация с помощта на софтуер „Virtual Crash“ на удар между лек автомобил с технически характеристики, съвпадащи с тези на участвалия в произшествието автомобил, и куче с тегло 50 кг., както и симулация на удар на автомобила със скорост на движение 25 м/ч в неподвижно препятствие. С оглед резултатите от симулациите, след като са съобразили специфичните за автомобила устройствата и способи за задействане на въздушните възглавници, вещите лица са заявили категорично, че характерът на описаните в протокола и в описа по щета видими повреди по лекия автомобил не кореспондират с удар, реализиран в меко биологично тяло, а са характерни за ПТП, настъпило от удар в твърдо и неподвижно тяло. По време на изслушването им в открито заседание вещите лица са пояснили, че освен компютърните симулации, са взели предвид и спецификите на уврежданията, включително формата на увреждане на предния капак, който е подбит много силно навътре в една точка и няма връзка със задействането на въздушните възглавници; Датчиците на въздушните възглавници се намират вътре и са по-назад от точката на подбитост на капака, като те не работят на смачкване, а на отрицателно надлъжно ускорение, поради което дори ударът с кучето да е бил на мястото на датчика, той не би се задействал; Обективно не е възможно главата на кучето да навлезе толкова навътре под капака, че да увреди радиаторите на климатика и водния радиатор - при сблъсък мекото биологично тяло ще нанесе деформации на автомобила, но ще бъде отхвърлено настрани и няма как да навлезе до радиатора, без да остави следи. Във връзка с тази констатация вещите лица са отбелязали, че на една от снимките по облицовката на предната броня на автомобила се наблюдават следи от допир с абразивни повърхности, но на нито една от снимките не се забелязват биологични следи от куче като кръв, козина и др. по някои от частите на автомобила. В заключението е посочено, че необходимата за възстановяване на автомобила сума, изчислена по пазарни цени в официален сервиз на „Ауди“ към датата на произшествието, е 38 624.08 лв. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства, е направил извод, че уврежданията по лекия автомобил не са настъпили от удар на автомобила в пресичащо пътя куче, а са възникнали при удар на автомобила в неподвижно препятствие - така, както е констатирано в заключението на повторната автотехническа експертиза. В съответствие с този извод съдът се е произнесъл, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на вреди, покрити от застраховката „Каско“, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по своето основание. За основателно съдът е приел възражението на ответника, че обезщетение не се дължи и по силата на клаузата на т. 7.1 от общите условия към застрахователния договор, предвид установените след извършена проверка различия между фактическата обстановка по време на инцидента и декларираните от застраховащия обстоятелства. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Първият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е принципно значим за делото, доколкото обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност е гаранция за правилността на съдебното решение. Съобразявайки мотивите към обжалваното решение, съставът на ВКС намира, че при разрешаване на въпроса въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, в т. ч. и тази, на която се е позовал касаторът. За да разреши спора, въззивният съд е анализирал поотделно и в съвкупност всички относими доказателства по делото и въз основа на тях е приел за установени определени факти, върху които е основал преценката си за неоснователност на предявения иск по чл. 405 КЗ. Отхвърлянето на иска е обусловено от извода, че не е доказана причинно - следствена връзка между произшествието и констатираните увреждания на застрахования лек автомобил като предпоставка за пораждане на правото на обезщетение по чл. 405 КЗ. Този извод не е произволен, а е резултат от суверенната преценка на въззивния съд кои доказателства да кредитира с оглед съответствието им с останалите доказателства и годността им да изяснят по несъмнен начин спорните между страните факти. Несъгласието на касатора с направения от въззивния съд извод за недоказаност на релевантната за основателността на иска причинно - следствена връзка кореспондира с оплакванията в касационната жалба, че съдът е допуснал повторна автотехническа експертиза във въззивното производство в нарушение на чл. 201 ГПК и е основал решението си на нейното заключение, без да съобрази останалите доказателства по делото. В стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното въззивно решение (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), поради което дори въззивният съд да е процедирал в нарушение на чл. 201 ГПК, това нарушение не може да бъде констатирано при селектиране на касационната жалба и да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Вторият формулиран в изложението въпрос, за който се поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е насочен към оспорване на правилността на извършената от въззивния съд преценка за наличие на предпоставките по чл. 201 ГПК за назначаване във въззивното производство на повторна автотехническа експертиза. Въззивният съд е назначил експертизата, след като е счел за основателно оплакването във въззивната жалба на ответника - застраховател за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд да допусне такава експертиза, въпреки своевременното и аргументирано оспорване на заключението на първоначалната експертиза. С въззивната жалба е въведено и оплакване за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно механизма на увреждащото ПТП и причинната връзка между произшествието и вредите, за които се претендира застрахователно обезщетение. Предвид съдържанието на въззивната жалба и правомощията на въззивната инстанция, изяснени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните действия на въззивния съд във връзка с назначаване на експертизата не са в противоречие с относимата практика на ВКС. Субективното виждане на касатора, че експертизата е назначена в нарушение на процесуалния закон, съответно при отсъствие на предпоставките по чл. 201 ГПК, не предполага допускане на обжалваното решение до касационен контрол на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Последният въпрос от изложението не отговаря на предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касационно обжалване - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по съществото на спора. В първата му част - дали е допустим отказ от изплащане на застрахователно обезщетение на основание, различно от изброените в чл. 408, ал. 1 КЗ, въпросът не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и по него няма произнасяне в мотивите към обжалваното решение, което изключва възможността да бъде подведен под хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това въззивният съд не е констатирал, че основанието, на което застрахователят е отказал да изплати претендираното с иска застрахователно обезщетение, не е предвидено в закона. Изводът, до който е достигнал съдът, е в друг смисъл - че поради недоказаност на причинната връзка между произшествието и констатираните увреждания на застрахования автомобил не може да се приеме, че за застрахователя е възникнало задължение да обезщети собственика на застрахованото имущество съобразно уговорките в застрахователния договор. Във връзка с поставения въпрос следва да се има предвид и практиката на ВКС, обективирана в решение № 348/12.06.2024 г. по гр. д. № 2059/2023 г. на IV г. о. и решение № 50129/23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на I т.о., според която от установената с чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето произтича възможност за страните да уговорят в общи условия към договора за застраховка изключени рискове, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинени вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени определени допълнителни условия; За да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо или наличието на предвидено от страните конкретно изключение, касаещо застрахователния риск, или наличието на някое от основанията, предвидени в чл. 408, ал. 1 КЗ. Втората част от въпроса - относно клаузата на т. 7.1 от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, е от значение за правилността на обжалваното решение, доколкото въззивният съд е извел от посочената клауза аргумент за неоснователност на исковата претенция и при осъществяване на решаващата си дейност не е преценил клаузата като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 вр. ал.1 ЗЗП. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не се допусне до касационно обжалване, без да е необходимо да се обсъжда бланкетно посочената допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато съдът е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност със съображения, които се припокриват с оплакванията в касационната жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при прилагане на разпоредбата на чл. 201 ГПК и за необоснованост на изводите на съда за липса на причинно - следствена връзка, релевантна за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател по повод на предявения иск. Изложените съображения са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и не насочват към квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въз основа на мотивите съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно, поради което не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,