Определение № 1243 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез адв. Е. Я. от АК [населено място], срещу въззивно решение от 16.05.2014г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 11003/2013год. С това решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, постановено на 11.06.2013г. по гр.д.№ 25277/11г., в частта, с която са уважени предявените от Л. Н. Н. против [фирма] с ЕИК[ЕИК] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като въззивникът [фирма] е осъден да заплати на въззиваемата страна Л. Н. Н. сумата 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос: “ Как следва да бъдат тълкувани задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – така, както са описани в чл.195, ал.1 КТ или наложеното наказание е законно, дори да отсъстват някои от изброените в разпоредбата реквизити, стига да не се нарушава принципа на равнопоставеност, след като наказаният работник знае и признава конкретната причина за наказанието си и съдът може да направи проверка за спазването на изискването за мотивираност и тежест на нарушението?” Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 2108/ 09.01.2007г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на ГПК/отм./. Ответната страна Л. Н. Н. в представен писмен отговор чрез адв. З. Г. Г. от АК [населено място] взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. въпросът, относно евентуалната невалидност или недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. В процесния случай касационната инстанция констатира, че въззивният съд се е произнесъл в незаконен състав. Констатираният в рамките на служебно извършената проверка порок е достатъчно основание касационното обжалване да се допусне. Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 54,60лв. за касационно разглеждане на делото. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,