Определение № 12 от 20.03.2015 г. на ВКС по д. № 65/2014 г.

Производството е по реда на чл. 135 ал. 4 от АПК. Районен съд Стара Загора е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд Стара Загора по жалба, подадена от С. „С. С. З.”, [населено място], представлявано от председателя С. Д., против уведомително писмо изх. № 1981/02.09.2014 г. на директора на ТП „Д. С. З.”. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С. „С. С. З.”, [населено място] е подало жалба против уведомително писмо изх. № 1981/02.09.2014 г. на директора на ТП „Д. С. З.”, с което едностранно, на основание чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД, е прекратен договор от 27.05.2010 г., сключен между ТП „Д. С. З.” и сдружението, в частта му относно стопанисване на ловно-стопански район О. с площ 3264,20 ха, поради липса на съгласие за подписване на допълнително споразумение към договора, отнасящо се до стопанисването на ловно-стопански участък О.. Сезираният Административен съд Стара Загора, с определение № 258/16.09.2014 г. е прекратил пред себе си производството, като е изпратил делото за разглеждане на Старозагорския районен съд. Изложил е съображения, че с уведомително писмо се прекратяват облигационните отношения между жалбоподателя и ответника по делото и то не носи белезите на индивидуален административен акт. От своя страна, приемащият Районен съд Стара Загора е отказал да разгледа жалбата и е повдигнал препирня за подсъдност. Изложил е съображения, че преценката за това дали писмото съставлява индивидуален административен акт може да извърши само от сезирания с жалбата съд – Административен съд Стара Загора. Също така, съдебният състав е приел, че писмото съставлява изрично волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и засяга правото на жалбоподателя да стопанисва дивеча в ловно-стопанския район „О.”, придобито по силата на договора от 27.05.2010 г. Основание за издаването на писмото е разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД, която е свързана с осъществяване на вменени на административния орган правомощия, при изпълнението, на които директорът на ТП „Д. С. З.” действа като орган на власт, който може с едностранно властническо волеизявление да прекрати договора. Смесеният петчленен състав, при тези данни, и като съобрази разпореденото в закона, намира че компетентен да се произнесе по иска е Районен съд Стара Загора. Отношенията по договора, сключен на 27.05.2010 г., на осн. чл. 36, ал. 3 З. при условията на свободно договаряне, са между равнопоставени гражданскоправни субекти. С писмото от 02.09.2014 г., една от страните по договорното правоотношение - ТП „Д. С. З.”, е направила изявление, че го прекратява едностранно. Спорът между съконтрахентите е дали с изявлението договорът е прекратен. Вярно е, че с писмото се засягат права и интереси на С. „С. С. З.”, но то изхожда от страна по гражданскоправна сделка и има гражданскоправни последици, а не е волеизявление на административен орган, нито има белезите на индивидуален административен акт по см. чл. 21, ал. 1 АПК. Съдът е този, който квалифицира процесуалните действия на страните, включително и исканията за защита и съдействие, следователно сам преценява дали е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт или искова молба, независимо от използваните от страната правни понятия. В случая, както стана ясно, спорът е гражданскоправен, във връзка със съществуването на договорно правоотношение между страните. Компетентен да го разгледа е гражданският съд, който следва да прецени и редовността на исковата молба, квалифицирана от страната като жалба, правният интерес от иска, както и другите процесуални предпоставки за съществуване и за надлежно упражняване правото на иск. По изложените съображения, компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Стара Загора. Мотивиран от горното, съдебният състав