Определение № 1358 от 19.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2618/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищците по делото А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н/ срещу решение № 468/04.07.2022г. по т. д. № 365/2022г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение № 507/08.03.2018г. по т.д. №1010/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/, извършеното прихващане с изявление от ответника ЕТ „Орхидея - сем.Г. - В. Г.“, с вх. № 9617/22.10.2014г. по входящия регистър на деловодството на банката. Касаторите считат обжалваното решение за неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Не са съгласни с изводите на въззивния съд за липса на нищожност на процесното прихващане, както и за недоказано знание у ЕТ „Орхидея- Сем.Г.- В. Г.” за настъпила неплатежоспособност на „КТБ” АД към датата на придобиване на процесното вземане от цедента „Кастамо Трейдинг Лимитид/Castamo T. L.”. Ответникът по жалбата и по делото, ЕТ „ОРХИДЕЯ - СЕМ. Г. - В. Г.", в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно установено е от фактическа страна, че по силата на договор за банков кредит от 30.01.2009г. ответникът В. Н. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, е получил от „КТБ“ АД кредит в размер на 2 000 000 лева, като задълженията на кредитополучателя към 21.10.2014г. по договора са в общ размер на 1 354 530,30 лева, формиран от главница, лихви и неустойки, съобразно приложено от банката извлечение от счетоводните й книги. С договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014г., сключен между „Кастамо Трейдинг Лимитид“- Лимасол, К., като цедент и ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, като цесионер, ответникът е придобил вземания срещу „КТБ“ АД в размер на 439 710,96 евро по договор за разплащателна сметка в евро. Длъжникът „Корпоративна търговска банка“ АД е уведомена от цедента за прехвърляне на вземането с писмено известие на 21.10.2014г., като размерът на вземанията по разплащателната сметка не се оспорва от длъжника „КТБ“ АД. С писмено изявление вх. № 9617/22.10.2014г. ответникът ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“ уведомил „КТБ“ АД, че извършва прихващане с придобитите от него с горния договор за цесия вземания в размер на 439 710,96 евро със своето задължение към банката по договор за кредит от 30.01.2009г. до размера на по-малкото. Между страните няма спор относно възникването и размера на насрещните вземания /активното и пасивното вземане/ на страните по процесното прихващане, както и за датата, на която извършената цесия и изявлението за прихващане са достигнали до „КТБАД“ /н/. От служебно извършена справка в ТР по партидата на „КТБ” АД са установени следните обстоятелства, които също не са спорни между страните, като/писмени доказателства за това са представени и по делото: С решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ „КТБ” АД е поставена под специален надзор съгласно чл.116 от ЗКИ, постановено е спиране на плащанията за определен срок и са назначени квестори, като решението е обявено в ТР на 23.06.2014г. С последващо решение от 16.09.2014г. на УС на БНБ е продължен до 20.11.2014г. срока, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието и на всички произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т. е. че банката не разполага с достатъчно активи, като решението е обявено в ТР на 18.09.2014г. С решение № 138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД, като решението е обявено в ТР на 07.11.2014г. С Решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Това решение е частично отменено с решение № 1443 от 03.07.2015г. на АС София в частта за началната дата на неплатежоспособността, като за такава е определена датата 20.06.2014г. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение 172/06.07.2016г. по т.д. № 3342/2015г. на ВКС, I т.о., и определение 583/09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, II т.о.. При така установените факти, по които няма спор, апелативният състав е посочил за спорен въпросът налице ли е нищожност, респ. относителна недействителност по см. на чл.59, ал.3 ЗБН на извършеното от ответника прихващане при заявените от ищеца хипотези. Намерил е за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че цесията има характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД има характер на платежно нареждане и с оглед на наложения с решение № 73/20.06.2014 г. на БНБ мораториум върху плащанията на „КТБ“ АД, извършената цесия не била породила действителни правни последици, откъдето следвал извод за нищожност на извършеното прихващане. Апелативният съд е посочил, че съобразно ЗПУПС и Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не представлява нито платежно нареждане, нито каквото и да е нареждане за извършване на платежна операция от страна на банката. Съгласно чл.12, ал.1 от Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ „кредитният превод е платежна операция, наредена от платеца чрез неговия доставчик на платежни услуги, с цел средствата да се предоставят на разположение на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги.“ За да бъде извършена платежна операция от страна на доставчика на платежни услуги (банката) и да бъде изпълнено и осчетоводено каквото и да е платежно нареждане за кредитен превод, съгласно изискванията на чл.12, ал.2 от горната наредба, получателят на платежната услуга следва изначално да има свой доставчик на платежни услуги (своя банка), като платецът трябва да е посочил и предоставил на своя доставчик на платежни услуги бизнес идентификационния код на банката ( B. ) и международния номер на банковата сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на получателя чрез попълването им в платежното нареждане. Минималното съдържание на платежното нареждане е посочено в чл.13 от Наредба № 3, а в чл.14, че подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание, публикувано на интернет страницата на БНБ, примерни формуляри-образци на платежно нареждане за кредитен превод и изискванията за съставянето им, когато доставчикът на платежни услуги е банка. Съдът е изложил мотиви, че уведомлението за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД не съдържа каквото и да е нареждане за плащане или предоставяне на каквато и да е услуга от страна на банката. Счел е за единствено приложими разпоредбите на ЗЗД, съгласно които старият кредитор уведомява длъжника за това, че е прехвърлил вземането си в полза на новия кредитор, за което от страна на длъжника не се изисква каквото и да е съдействие или съгласие. Аргументирано е, че прехвърлянето на право на вземане е съвсем различно от прехвърлянето на реални парични средства. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размерна на по-малкото от тях и за осъществяването му е необходимо двете страни да имат насрещни вземания, а не да разполагат с реални пари. За да се спести една такава двойна размяна на реални пари се извършва прихващане, поради което за него е необходимо активната страна да притежава право на вземане, каквото в случая е придобито с договора за цесия, а не реални пари, които преди това банката да му е превела по сметката вследствие на полученото уведомление за цесията. Въззивният съд е намерил за неоснователно и твърдението за нищожност на прихващането поради това, че вземането на упражняващия правото на прихващане (ответника) не било изискуемо, поради наложения на банката мораториум за плащания. Приел е за неотносима разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗКИ (отменена към настоящия момент, но в сила към момента на извършване на процесното прихващане), която предвижда, че са нищожни всички действия и сделки, извършени от банката в нарушение на чл.116, ал.2, т.1 - 4 след обявяването в ТР на решението на БНБ за поставяне на дадена банка под специален надзор. Счел е, че няма никаква връзка между изискуемостта на задълженията на банката съгласно основните принципи на облигационното право и административната мярка по спиране на изпълнението на задължения на банката. Решаващият състав се е позовал на въведената от законодателя фикция на чл.119, ал.4 ЗКИ (също отменен към настоящия момент, но в сила към момента на извършване на процесното прихващане), според която в случай на налагане на тази мярка и за периода, за който БНБ е упражнила това правомощие, се смята, че банката не е в забава относно изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно - т. е. макар банката да е в забава, се приема, че такава не е налице. Съдът се е аргументирал и с разпоредбата на чл.119, ал.5 ЗКИ (отм.), с която е изключена имуществена отговорност на банката за неизпълнението на задълженията й, чието изпълнение е спряно със специалния надзор. Заключил е, че мярката по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ не прави задълженията на банката неизискуеми, като единствено препятства възможността кредиторите на банката да поискат реално изпълнение извънсъдебно или чрез иск, като оневинява банката и изключва отговорността й за това неизпълнение именно с цел да съхрани възможността и осигури време за набавяне на ликвидни средства и за стабилизиране дейността на банката. Решаващият състав е намерил за неоснователни и доводите, че по см. на чл.94 ЗБН, със сключването на договора за цесия и извършеното впоследствие прихващане се нарушавал редът за удовлетворяване на кредиторите на банката. Посочено е, че с разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗБН изрично се урежда възможността кредиторите на банката да извършат прихващане на свои задължения към нея с насрещни вземания, които имат към банката. Същевременно апелативният съд е намерил за ирелевантни доводите, за това какво би получил ЕТ „ОРХИДЕЯ - сем. Г. - В. Г.“ като кредитор за придобитото от него вземане, ако не беше извършил процесното прихващане, при извършено разпределение на осребреното имущество на банката, тъй като към датата на извършване на прихващането няма открито производство по несъстоятелност, няма маса на несъстоятелността, както и кредитори на несъстоятелността. Въззивната инстанция е намерила за неоснователна претенцията по чл.59, ал.3 ЗБН, поради недоказване от ищеца на знание на ответника за неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземането или задължението, за което носи тежестта на доказване. Установено е, че задължението на ответника по сключения договор за кредит от 30.01.2009г. и придобитото от него вземане по договор за цесия от 21.10.2014г., са възникнали преди постановяване на решението от 22.04.2015г. за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД. Съдът се е позовал на решение № 149/30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009г. на ВКС, II т.о., според което правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл.104, ал.1 ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени. Съобразил е, че изявлението за прихващане с вх. № 9617 от ответника е доведено до знанието на „КТБ” АД (н) на 22.10.2014г. Счел е, че с достигането му до квесторите на банката, същото е породило предвиденото в чл.104, ал.2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях, като без правно значение в случая е дали и кога банката е осчетоводила прихващането. Предвид горното, е заключил, че е установено наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН: извършено валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Въззивният състав е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя, че знанието на ответника е обосновано по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014г. и от 16.09.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до 20.11.2014г. Изложил е съображения, че придобиването на вземането /21.10.2014г./, с което ответникът е извършил оспорваното прихващане, следва по време публичното оповестяване на цитираните решения, но предвид възприетото в практиката на ВКС разрешение по приложното поле на чл.59, ал.3 ЗБН, узнаването на решенията от ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН. Счел е, че оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ /напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „КТБ”-АД, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. С оглед изложените съображения и при съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, апелативният състав е потвърдил решението на СГС в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл.59, ал.3 ЗБН. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на §1, т. 33 ДР на ЗПУПС?; Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)?; 2/ Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане?; 3/ Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ за периода на специалния надзор?; В случай, че това вземаме не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период?; 4/ При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ (решение № 114/16.09.2014г. на УС на БНБ) е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение № 85/14.07.2022г. по т. д. № 968/2021г. на ВКС.; 5/ При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане?; Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?; Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността па банката?; 6/ Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършваш прихващане?; Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“ Касаторите се позовават на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първите три въпроса са свързани със сочените от банката обстоятелства, от които тя извежда нищожност на волеизявлението за прихващане, поради което позитивен отговор на въпросите не би довел до промяна на изхода на спора – уважаване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Ето защо, те не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съдът е изследвал предпоставките за валидно извършване на прихващането, което също сочи на липса на общата предпоставка спрямо поставения за това въпрос № 2. По отношение на тези три въпроси не е налице и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК., тъй като липсва неяснота и непълнота на разпоредбите, същите не са противоречиви, а сочената от жалбоподателя липса на формирана практика на ВКС по тези въпроси не обуславя приложението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед дадените разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно останалите въпроси, касаещи доказване наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, апелативният състав се е съобразил с безпротиворечивата практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Съгласно формираната с решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 161/17.12.2020 г. по т. д. № 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131/21.12.2020 г. по т. д. № 751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 130 от 15.01.2021 г. по т. д. № 2597/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 142 от 21.01.2012 г. по т. д. № 1904/2019 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. № 2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 558/2018 г., I т. о. и др. практика на ВКС, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В практиката на ВКС (решение по т. д. № 1920/2018 г. на І т.о.) е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализира риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59 ал. 3 ЗБН, като договорите за цесия отразяват именно знанието за опасност от неплатежоспособност на банката, но не знание за нейното настъпване. С оглед изложеното, доколкото по въпроси № 4-6 дадените от съда разрешения са в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл.59, ал.3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства не се доказва знание за настъпила неплатежоспособност, поради което последният формулиран въпрос от сигмент 6 не покрива вкл. и общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въз основа на изхода на спора „КТБ“ АД /н/ следва да заплати, на основание чл.59, ал.7 ЗБН, по сметката на ВКС държавна такса в размер на 34 992,72 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд