Определение № 50040 от 30.01.2023 г. на ВКС по д. № 2370/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. чрез адв Р. М. от АК-Враца срещу решение №.93 от 21.04.2022г по в. гр.д № 508/2021г на Врачански окръжен съд, с което след отмяна на решение от 26.07.2021г по гр.д № 233/2021г на Районен съд –Козлодуй са отхвърлени исковете за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”,наложено със заповед №НК-2 от 10.02.2021г на работодателя АЕЦ „Козлодуй”,за възстановяване на ищеца на работа като „оператор електрооборудване”и обезщетение по чл. 344, ал.1 т.1-3 КТ.Наказанието е наложено за това ,че по време на нощна смяна 21/22.2022г П. Н. не е изпълнил точно наряд 21.35.НАР.693"Текущ ремонт на табло 5DP19" и е извършил множество нарушения на технически и технологични правила ,като самоволно, както и без да има компетенции за това,е превключил в неуказано положение „0”превключвантели SA1 на системи 5HG70, 5HG71, 5HG72 и 5HG73, за да изпълни изискването в т.2 от наряд,гласящо "ІІ-изключено", което е в нарушение на мерките,посочени в същия наряд и дадените му устно указания и нормативно и вътрешно установените технологични правила, състоящо се в неправилно изпълнение на действията,предвидени в т.2 от наряда, довело до изключване на 5-ти енергоблок на "АЕЦ Козлодуй" от енергийната система на страната след задействане на аварийната защита на реактора. В заповедта,както и в отговора на исковата молба са сочени като нарушени разпоредби на действащи правилници,инструкции и задължения по длъжностна характеристика.При установената хронология на фактите и след като в поисканите му писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство служителят сам е определил действието си по т.2 от наряда за превключване на посочените четири табла като самоволно,в исковата молба ищецът е оспорил извършеното от него да представлява дисциплинарно нарушение, тъй като бил изпълнил техническите и технологични правила ,указани в наряда и произтичащи от наряда, възложен му и преди това проверен от вишестоящи длъжности на няколко нива.От съдържанието на наряда и означенията на място не е могъл да узнае,че не е имал права за оперативни превключвания на шкафове 5HG70,5HG71, 5HG72 и 5HG73,съответно че като служител по електрооборудването няма компетентност за действия по превключватели SA1 на тези системи ,които се обслужват от друг сектор и не са в оперативна подчиненост за звеното в което работи.В наряда не е имало такова записване.Затова не е дисциплинарно отговорен за нарушение по чл.78, ал.1 и чл. 243 от ПБЗРЕУ или на вътрешни правила установяващи компетентността на оперативния персонал ,каквито според защитата към момента на събитието не е имало.Поддържал е,че няма вина и за двусмислието в т.2 от наряда относно положението на тези превключватели,гласящо„ІІ- изключено”.За да са снети превключвателите както е посочено,т.е изключени ,ищецът е поставил същите в положение „0”.В изпълнение на наряда се е ръководел от съдържанието му и няма вина,че мярката е била предписана неправилно.След случая работодателят е променил съдържанието на наряди от този вид, въвел е и липсващите тогава означения на сборките, чия „собственост”е оборудването,създадени са били изрични правила за границите на съоръженията и разпределението им за обслужване от структурните подразделения. Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд по основателността на тези възражения,които подробно развити от защитата на ищеца по делото се свеждат до некоректни нареждания на работодателя и други пропуски на вишестоящи длъжности към момента на събитието, липсата на вътрешни правила за определяне границите на съоръженията; липсата на вменено с правила задължение, че когато се налага изключване / включване на автомати,захранващи съоръжения на ЕО от сборки 5,6 HG, превключването да се прави от сектор „Контрол и Управление (СКУ); липсата на заповед, с която персонално да се определят работниците и служителите за обслужване на съоръженията; липсата на предприети мерки за преустановяване на наряди с некоректно съдържание; издаване на наряди от лица, които не са част от оперативния експлоатационен персонал;липсата на извършено обсъждане преди обезопасяването на наряда;неспазване на нормативните изисквания за предаване на екземпляр от наряда на обезопасяващия служител.От приета по делото специализирана експертиза, допусната и възложена от въззивния съд е установено ,че в т.2 от наряда действително са допуснати некоректни записвания.За сборки 5HG 70-73 е посочено положение „ІІ-изключено”,без да бъде съобразено, че превклювателите са трипозиционни и имат следните положения:І-работно захранване, ІІ-ремонтно захранване и 0-изключено, т.е. няма положение „ІІ-изключено”;не е посочено на чие обслужване са като съоръжения;посочено е да бъдат поставени табели, които не съответстват на изискването да не се променя положението на тези сборки; не е извършен инструктаж по наряда, не е предаден екземпляр от самия наряд на обезопасяващия ,съгласнодействащи инструкции.Практиката тогава е била нарядът да се предава от началника на смяната,след като го съгласува с подписа си,за запознаване и ако има въпроси, да се обсъждат,както се изяснява от свидетелски показания. Касаело се за текущ ремонт,ищецът поел този наряд записал си необходимата информация в тефтер тръгнал към мястото на изпълнението му.Не е бил инстуктиран по наряда от старши оператор, който присъствал при получаването му в писмен вид.След събитието е извършен анализ при който са констатирани пропуски,от работодателя са предприети редица мерки за предотвратяване на подобни инциденти, разписана е вътрешна процедура за случаи на включване/изключване на подобни автомати,предприето е обозначаване собствеността на съоръженията и др. Въззивният съд е приел за съществено не кои лица имат виновен принос за настъпването на вредоносното събитие,а какви са били трудовите функции и задължения на ищеца,известни ли са му били те и допуснато ли е нарушение на същите. В действащите към момента на събитието вътрешни правила ясно е посочена собствеността на оборудването и ищецът е бил длъжен да познава и е познавал тези правила.С действията си е допуснал нарушение на технологични правила,установени в нормативни актове и вътрешни документи на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД,като е извършил превключване на оборудване,което не е на оперативна подчиненост на сектор Е-ЕО,в който работи ,и до което оборудване не е имал право на достъп.Съгласно чл.243, ал.1 и ал.2 от ПБЗРЕУ, оперативни превключвания в електрически уредби с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал,който обслужва уредбите,а при уредби без дежурен персонал превключванията се извършват от оперативно-ремонтен ерсонал(бригада),на който са зачислени уредбите. От приложената по делото и действащата към момента на събитието Инструкция по качество.Оперативна експлоатация.Ид№30.ОУ.ОК.ИК. 13/7 е имало подробно описание на оперативната подчиненост и подконтролност на оборудването,като ясно е посочено, че собственик на система HG е Сектор „Контрол и управление” (Е-СКУ).Това е могло да се провери и в достъпна по всяко време вътрешна информационна система Длъжностната характеристика на ищеца (ОЕО)и Длъжностната инструкция ,е включвала познаване както на ПБЗРЕУ,така и на Инструкцията. Представени са доказателства,че ищецът е преминал изпити включително на тема оперативна експлоатация на оборудването, оперативни взаимоотношения и конкретно взаимоотношенията между собствениците на уредби разположени на обща територия, както и че на същия са провеждани инструктажи. Според обясненията на ищеца,в други изпънявани от него наряди по време на30-годишния му стаж в предприятието е било изрично записано че HG 70-73 се обезопасяват от Е-СКУ т.е.ищецът е знаел, че това оборудване е на друг сектор. Длъжен е бил и да знае, че по съоръжения 5HG 70-73 няма право да оперира, което на практика е следвало да означава, че не може да премества положението на превключвателите и следователно не това е съдържанието на задачата му по т.2 от наряда, въпреки допуснатото некоректно записване. То касае оборудване 5HG 70-73, което е собственост на друг сектор, и което ищецът не е имал право да обезопасява. Фактът,че това е оборудване от първа категория,с което той не е имал право да работи,/имал е за задача по т.1 от наряда да ремонтира съоръжение трета категория/ обяснява и непознаването и неразбирането на оперативните манипулации,които некомпетентно е извършил.При добро познаване на вътрешните правила, за него е следвало да възникнат съмнения за компетентността му да извърша действия по обезопасяване на тези съоръжения,каквито погрешно е сметнал,че нарядът изисква от него да предприеме. Съгласно чл.47,ал.5 от ПБЗРЕУ,когато при четене на наряда в отговорния ръководител,изпълнителя на работата или допускащия възникне съмнение относно взетите мерки за безопасност за допускане и извършване на работата,те са длъжни незабавно да поискат разяснение от лицето, което е издало наряда.По силата на длъжностната си характеристика и Длъжностната инструкция, ищецът е следвало да бъде запознат с това изискване на ПБЗРЕУ и да процедира по посочения начин, което в случая не е сторил. Извършеното от ищеца съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ вр. чл.187, т.3, пр.2, и т.10 КТ. Отговорността на уволнения служител не се изключва от извършените нарушения от други длъжностни лица и не се влияе от това дали работодателят им е наложил наказание,или не. Нарушението съответно е санкционирано по тежест, не само поради произтеклото задействане на аварийната защита и изключването на 5 ЕБ от енергийната система на страната,което е поставило в потенциален риск енергийната сигурност и е довело до финансови загуби за работодателя. Към работниците и служителите в Атомната централа при изпълнение на трудовите задължения,следва да има завишени изисквания свързани със спазването на техническите и технологичните правила,установени с нормативни и вътрешни актове. В касационната жалба са изтъква съществено нарушение на процесуални правила ,незаконосъобразност и необоснованост на решението.Отново се подчертават пропуските и нарушенията, допуснати от други длъжности. В касационната жалба се съдържа изложение на основания за допускане на решението до касационно обжалване ,като се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допускане от въззивния съд, приемане и обсъждане в мотивите на въззивното решение на съдебно- техническа експертиза без да е налице въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение ,поради което делото да е останало неизяснено от фактическа страна,или за необоснованост на фактическите изводи,или ако тези доказателства са необходими за прилагане на императивна материалноправна норма. Противоречието е с ТР №1/2013г на ОСГТК. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 поради липса на формирана съдебна практика се сочи по шест свързано поставени въпроса: а /носи ли работникът дисциплинарна отговорност за това ,че е изпълнил наряда/писмено нареждане с вписана некоректна задача; б /следва ли да бъде дисциплинарно уволнен за наряд, който не е възложен от компетентен орган; в /бил е неточен и неясен ,без изискуемо според нормативите съдържание, без да е проведен задължителен преди започване на работата инструктаж; г / длъжен ли е работника да е знаел ,че въпреки записа в точка 2 и т.3 от наряда не е следвало да извърши превкючване на посочените системи, а само да констатира че са изключени от положение ІІ в положение І; д/ че не се е усъмнил в разпореденото му законно нареждане ,което е изпълнил; е/че не е упражнил правото си по 283 КТ да преустанови изпълнение на възложения наряд ,без да е възникнала непосредствена опасност за живота и здравето му. В постъпил отговор от ответника по касационната АЕЦ Козлодуй,в който се оспорват сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК се изтъква,че въззивният съд е допуснал експертиза в съответствие,а не в противоречие с разясненията по т.3 от ТР №1/2013г на ОСГТК.Останалите въпроси са по същество,отговорът им се съдържа в правата и задълженията произтичащи от заеманата длъжност, при изяснени по делото обстоятелства какво е извършил ищеца Н. и какво е следвало да извърши.Същият е нарушил фундаментално задължение.Претендират се разноски,за юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения първи въпрос.Въззивният съд не е обективирал при решаващата си дейност противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС, в което ясно е указано,че назначаването на експертиза не е обусловено от доказателствените искания на на страните при въззивото обжалване,като необходимостта от назначаване на експертиза се преценява служебно от съда с оглед необходимите му специални знания.Преценката на въззивния съд да назначи необходимата експертиза в случая е съответна на разясненията по т.3 от ТР №1/2013г ОСГТК, след като ответникът като въззивен жалбоподател е изтъкнал като процесуално нарушение недопускането на съдебно техическата експертиза от първоинстанционния съд ,поискана първоначално от насрещната страна ,но също и при поискани и формулирани от ответника задачи,което искане ответникът работодател е поддържал и след като ищецът е оттеглил своето искане за назначаване на вещо лице. Изложените обстоятелства въззивния съд е съобразил и констатирал в определението по чл. 267 ГПК, при направено оплакване във въззивната жалба ,че като не е назначил съответната експертиза и без да има необходимите специални знания първоинстанционният съд не изяснява фактическа обстановка, каквато възприема за установена в решението. При формулиране на останалите въпроси не е изпълнен общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК ,тъй като в правния им аспект - сведен до обективните признаци на нарушението за което ищецът е наказан,въпросите не са обуславящи за правните изводите на съда в решението при установените по делото факти.Ищецът не е санциониран за неизпълнение на възложена работа по наряда,както се постулира в първия въпрос.Установеното нарушение, за което е санкциониран ищеца е по чл.186 КТ вр. чл.187, т.3, предложение второ и т.10 КТ .Оперативната си задача, както е била зададена в т.1 от наряда,той е изпълнил и отчел, но е нарушил технически и технологични правила, както и други свои трудови задължения като вместо да изясни съдържанието на указаното в часта по т.2 от наряда (то е констативно,с показател по обезопасяване при работа по задачата в т.1) е извършил оперативни действия по системи,по които не е компетентен да оперира и каквито действия, следователно, не са му възлагани.Погрешното му разбиране какво включва наряда и как трябва да го изпълни в частта обезопасяване,довежда до действия,с които ищецът е предизвикал аварийната ситуация,а предприемането на самите погрешни и неразрешени превключвания,без в конкретната ситуация да се отстрани по задължително предписания ред съмнението,което би могло да произтече от некоректния запис за положението на превключвателите, опредметява допуснато към този момент пряко от него, не от други длъжности нарушение по чл. 187,т.10 КТ, довело до наложената дисциплинарна санкция. Тези факти и връзки между факти са обуславящи за изводите на съда по обжалваното решение,но се игнорират във въпросите като се заменят с други,каквито съдът не е приемал за установени(твърдение за некомпетентно възлагане на наряда от вишестоящи лица). Не е установено съдържанието на записаното в т.2 от наряда да е в нарушение на нормтивни актове,както се постулира в третия въпрос.Тълкуването,което ищецът като оператор е направил по задачите си е в нарушение на нормативни актове.Наличие на възлагане от работодателя и дадено законно нареждане,отнасящо се включително до самоволно извършеното от него като оператор,защитата необосновано влага при формулирането на втория и петия въпрос,като съдържанието на наряда се възприема от защитата по начин,различен от установения по делото. Съгласно установеното по фактите,в една част записаното е некоректно като означение за положението на превключвателите,но не и подвеждащо за оператора и оневиняващо за извършеното от него,като се имат предвид минимума задължителни знания при тази длъжност,затова и съдът решаващо не е снел отговорността на ищеца за действията му и за решенията,които сам е взел в изпълнение на наряда. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата за защита от юрисконсулт ,на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 100 лева Ето защо, Върховният касационен съд, ІІІ г.о