Определение № 3431 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2401/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Детска градина /ДГ/ „Слънце“ срещу решение №.70/7.02.23 по г.д.№.619/22 на Софийски окръжен съд, ІІ в.г.с., с което, след частична отмяна на реш.№.59/9.06.22 по г.д.№.225/21 на РС Пирдоп, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна П. И. Х. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение /трудов договор от 18.09.18/, по силата на което ищцата е заемала длъжност „директор“ на ДГ“Вяра, Надежда и Любов“; със заповед №.77/1.03.22 на Кмета на [община] й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188 т.3 вр. с чл.187 ал.1 т.8 КТ, като в мотивите на заповедта е налице позоваване на жалби /шест от 2018г., една от 12.03.20, една от 7.12.20/, доклад от 15.01.21 /на комисия, назначена със заповед от 23.12.20/, среща от 23.12.20 с персонала на ДГ“Вяра, Надежда, Любов“, оплаквания от арогантно и диктаторско поведение и отношение на директора към персонала, искане на родители за отстраняване на директора, заявено на среща на 4.12.20, протест на родители на деца от ДГ от 11.12.20, намерил широк обществен отзвук, създаденото сред обществото напрежение, водещо до опетняване на името на ДГ“Вяра, Надежда и Любов“ и [община]. Прието е, че преди налагане на дисциплинарното наказание Кметът е поискал обяснения за извършеното нарушение само с оглед обстоятелствата, изложени в жалба №.46-293-2/7.12.20, копие от която е било връчено на ищцата, и тя е депозирала писмени обяснения. Същевременно в уволнителната заповед са включени и факти, които не се съдържат в жалбата от 7.12.20 и за които от ищцата не са били искани обяснения /респ. не са й били искани обяснения за обстоятелствата по шестте жалби от 2018, които са били взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание/. При тези обстоятелства е прието, че наложеното наказание следва да бъде отменено на основание чл.193 ал.2 КТ без да се разглежда спора по същество. Предвид основателността на главния иск, за основателни са намерени и акцесорните, като доколкото работникът се възстановява на длъжността, от която е уволнен, независимо от преобразуването на ДГ „Вяра Надежда и Любов“ в ДГ „Слънце“ /чрез вливане/, е прието, че възстановяването трябва да се извърши на длъжност директор в ДГ“Вяра, Надежда и Любов“. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Основание ли е за обжалване непроизнасянето по искане на страна в производството по делото за конституиране като трето лице помагач издалия заповедта за дисциплинарно уволнение, който не е страна по делото и явява ли се той задължителен другар или помагач на някоя от страните?“; 2.“По какъв начин работодателят следва да поиска писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание и следва ли съдът след като е установил, че са искани обяснения от работодателя и такива са дадени, да разгледа иска по същество?“ /реш.№.53/31.05.17 по г.д.№.2943/16, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с втория въпрос. Съгласно цитираната практика работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения обяснение да се даде едновременно, като предостави един общ срок за депозиране в рамките на дисциплинарното производство; в този случай действието му се преценява с оглед изискванията на чл.193 ал.1 КТ по отделно за всяко от посочените нарушения /включително достатъчен ли е бил даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание/, а не като цяло. Предвид изложените в тази връзка оплаквания, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване с цел проверка съобразяването на горецитираната практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 280,70лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,