Определение № 132 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 24.07.2020 г. по гр.д. № 130/ 2020 г., с което Окръжен съд – Монтана, изменяйки решение № 355/ 28.11.2019 г. по гр.д. № 624/ 2018 г. на Ломски районен съд, е осъдил „Хъс“ ООД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. К. М. сумата 120 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г., а на Г. Г. Н. сумата 150 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М., съответно съпруг и баща, настъпила на 30.07.2016 г. вследствие на трудова злополука от 25.07.2016 г. Решението се обжалва от „Хъс“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси (вторият – конкретизиран и уточнен, съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Как се съотнася понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ към съзнаваната небрежност (самонадеяността) като форма на вината по смисъла на НК? 2. Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/ служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и при съобразяването им имат ли значение твърденията, с които ответникът е обосновал своето възражение, а именно, че инструктажът за безопасни условия на труд, който работодателят дължи е съобразно спецификата на заеманата от работника/ служителя длъжност, а не с трудови функции на друга длъжност, които последният е изпълнявал по своя инициатива при настъпилата трудовата злополука и за която длъжност работникът/ служителят не е притежавал необходимата квалификация и правоспособност? 3. Ако в протокола на ТП на НОИ за резултати от извършено разследване на злополуката е посочено, че единственото лице, което е допуснало нарушенията е работодателят, това достатъчно основание ли е съдът да отхвърли възражението по чл. 201, ал. 2 КТ? и 4. При изследване на предпоставките по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ следва ли съдът да съобрази освен отразеното в протокола на ТП на НОИ за резултати от извършено разследване на злополука на лицата, които са допуснали нарушенията, така и на отразените в протокола отклонения от нормалните дейности и условия и анализ на причините за трудовата злополука? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, като твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с конкретни, цитирани от него решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а останалите – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. По същество се оплаква, че е постановено при съществено процесуално нарушение – за да отхвърли възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, въззивният съд не е съобразил конкретните твърдения, с които е обосновано, а това е причината да е нарушен материалният закон и да е необосновано. Претендира разноските по делото. Ответниците М. К. М. и Г. Г. Н., ответници и по касация, възразяват, че въпросът няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноски пред касационната инстанция. Застрахователна компания „Уника Живот“ АД, помагач на касатора-ответник по исковете, не взема становище в касационното производство. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет, подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по втория от повдигнатите въпроси. Съображенията са следните: Въззивният съд е определил по справедливост обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука от 25.07.2016 г., причинила смъртта на наследодателя на ищците, в размер на сумите 120 000 лв. - за преживялата съпруга и 150 000 лв. – за малолетния син. Намерил е, че пострадалият е бил оператор на металообработващи машини, но към злополуката по своя инициатива е извършвал трудовите функции на кранист, за които е нямал необходимите квалификация и правоспособност – премествал е рула метални ленти с мостови кран. Без да изясни значението на тези обстоятелства, а с това – в подобна хипотеза какъв е съответният инструктаж за безопасните условия на труд, който работодателят е бил длъжен, но не бил извършил, въззивният съд отхвърля възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, което ответникът е обосновал своевременно (в писмения отговор на исковата молба) и е отнесъл и пред втората инстанция (с оплакванията си във въззивната жалба). Следователно вторият от повдигнатите правни въпроси е този, който обуславя обжалваното решение. Точно по него практика на ВКС в приложението на чл. 201, ал. 2 КТ на настоящият състав не е известна, а това обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол – общата и допълнителната. Изложеното изключва необходимостта касационният състав да обсъжда основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на което касаторът също се е позовал. Към „очевидна неправилност“ на въззивното решение като предпоставка за допускане на касационния контрол се пристъпва, само ако Върховния касационен съд отхвърли условията по чл. 280, ал. 1 ГПК, на които касаторът се е позовал. Аргументът е от систематиката на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото то следва условията по ал. 1, а не изисква и формулиране на правен въпрос. При тези мотиви, съдът