Определение № 352 от 07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7636/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. „Н. Й. В.” от [населено място] срещу решение от 15.10.2013г по гр.д 519/2013г на Кюстендилски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 21.06.2013г по гр.д 694/2013г на Районен съд [населено място], постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата. Прието е, при че съкращението на ищцата подборът между учителите не е бил законосъобразен, при оценката по критериите 329 ал.1 КТ относно нивото на изпълнение на работата и квалификация. В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, Поставят се въпроси допустимо ли е съдебният акт да се основава на погрешно възприети от съда доказателства, относно квалификацията на ищцата, без да се взема предвид заеманата длъжност и изискуемата квалификация за нея; допустимо ли е съдът да се позовава на подбор, извършен от назначена комисия, ако работодателят със свои писмен акт не е възприел резултата от този подбор и е извършил самостоятелен подбор, който не е спорен. Ответницата по жалбата е заявила писмен отговор. Изтъква, че изложението съдържа единствено касационни оплаквания и липсват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Формулира се въпрос въз основа на документ, който не е представен по делото. Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с постановените въпроси поради „липса на съдебна практика е несъстоятелно. В случая въззивният съд не е освободил работодателя от тежестта да докаже обективните обстоятелства, на които е основана преценката кой от учителите работи по- добре, обстоятелството кой от участващите в подбора е по- квалифициран, не е ограничил и доказателствената възможност на работодателя за това. По същество е съобразено ТР №3/2011г ОСГК в решаваща за изхода на спора насока. Съдът е проверил обективното съответствие по приетите от работодателя показатели, без за решаващите му изводи да е било от съществено значение дали при осъществяването на подбора Директора на П. „Н. В.” е възприела изцяло или частично предложените от комисията оценки и класиране с оглед нивото на квалификация .При решаващ извод на съда, че подбор по критерия кой работи по-добре на практика не е осъществен ( предложените от комисията максимални оценки за всички участници са били при обосновка, която е в отклонение от законоустановените критерии,без пряка връзка с работата им като учители), без значение за изхода на делото са въпроси относно решаваща преценка на съда ,че квалификацията на участниците в подбора също не е оценявана правилно. Освен това, формулираните в тази връзка въпроси са неясни Питането допустимо ли е съдебният акт да се основава на погрешно възприети от съда доказателства, относно квалификацията на ищцата, без да се взема предвид заеманата длъжност и изискуемата квалификация за нея, е неясен дори като касационно оплакване. В съответствие със закона и установената практика съдът е направил разлика между образование и квалификационна степен,която разлика защитата игнорира като обективна даденост.. В изложението се игнорира и правната преценка на решаващия съд въз основа на установената по документи квалификация на участниците в подбора, от които двама са имали еднаква квалификация (преквалификация след курс на обучение )за преподаване на английски език, но образованието им не е било на едно и също ниво Съкратената ищца е имала педагогическа специалност и магистърска степен, докато конкуриращ я участник в подбора, останал на работа, е имал степен „бакалавър” по специалността „маркетинг”, която е икономическа. Предвид, че съкращението е засягало длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап”, този факт е следвало да има значение, а не да се игнорира по практически съображения ,каквато теза е защитавана от работодателя. . Формулиран е на следващо място въпрос, допустимо ли е съдът да се позовава на подбор ,извършен от назначена комисия, ако работодателят със свои писмен акт не е възприел резултата от този подбор и е извършил самостоятелен подбор, който не е спорен. Въпросът няма отношение към решаващите съображения на съда, тъй като по делото съдът е преценявал релевантната оценка по критерия квалификация - тази, реално възприета от работодателя при подбора и защитавана чрез твърдения и ангажиране на доказателства в процеса .Не е решаващо дали работодателят е възприел оценките на комисията, или е основал решението си на свои преценки, решаващо в съдебния спор е да се установи спазването на законоустановените критерии, като именно в тази насока са формирани и решаващите изводи на съда в случая. Съставените от комисията документи и протоколирани оценки са обсъждани като доказателства, представени от ответния работодател. По въпроса в изложението съдебната практика е установена и обжалваното решение не е в отклонение от нея. Свързаните с работата на комисията по подбора въпроси нямат обуславящо правно значение за изхода на спора ,както и за преценката на съда дали чл. 329 ал.1 КТ е приложен законосъобразно, те не се отнасят до предмета и естеството на съдебната проверка при задължение за подбор, в който смисъл практиката е установена след приемането на ТР №3/2011г ОСГК с редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Работата на комисията и начинът на документирането й са без значение за законността на уволнението (реш. №33/2012 гр.д №1172/2011 ІV г.о). Титуляр на правото на подбор си остава работодателят, комисията е негов помощен орган (реш. по гр.д №695/2011 ІV г.о на ВКС) Работодателят не е длъжен да оформя в писмен вид нито заключенията на комисите по подбора, нито процеса на оценката (реш.по гр.д№428/2011г ІV г.о ВКС) Ако при формулирането на втория въпрос чрез тезата „съдът се позовава”, защита има предвид, че Кюстендилски ОС е обсъждал документите на комисията ,а не е обсъдил конкретно Заповед №1175/14.09.2012г на директора на П. „Н.В.” ,с която били дадени други оценки по критерия квалификация лично от директора, то подобен документ действително не е обсъждан, тъй като не е бил представен по делото. На твърдението на въззивния жалбоподател за обратното съдът е отговорил с констатация, която защитата на касатора продължава да игнорира. Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.