Определение № 50035 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. В., чрез процесуалния представител адв. Л. Ч., срещу решение № 6113 от 25.08.2017г., постановено по в.гр.д. № 1478/2017 по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 21136 от 19.12.2016 г., постановено по гр. д. № 36481/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. Н. В. срещу „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 106 от 03.05.2016г. на управителя на дружеството; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Оператор, център за обаждания, проект „Сиърс“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9502,68 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат от незаконното уволнение. Касаторът счита, че решението е неправилно поради противоречие със закона, съдебната практика и необоснованост. За допускане на обжалването се позовава на 280, ал. 1, т.1 ГПК. В изложението към касационната жалба е поставен следният въпрос: „Когато изискванията за заемане на дадена длъжност е основно владеенето на определен чужд език, законосъобразен ли се явява подборът, извършен на основание чл. 329 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител поради съкращаване в щата, при който е предпочетен и оставен на работа работник или служител с по-ниско ниво на владеене на определения за заемане на длъжността чужд език от съкратения работник или служител?“ Според касатора по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касационната жалба „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с оспорената заповед за уволнение трудовото правоотношение между страните е прекратено на основанието по чл. 328, т.2, предл.2 КТ – поради съкращаване на щата. Посочил е, че ищецът не поддържа във въззивната си жалба като спорен въпроса относно реалното съкращаване на щата, а единственият спорен между страните въпрос във въззивното производство е относно законосъобразността на дължимия и извършен от ответника работодател подбор съгласно изискването на чл. 329 КТ. Съдът е посочил още, че доказателствената тежест за установяване законността на подбора е възложена на работодателя, който следва да установи между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършил подбора, в резултат на което да е достигнал до решението да уволни съответния работник или служител. Право на работодателя е да определи кой от служителите му има по-висока квалификация и работи по-добре, като тази преценка следва да е извършена в съответствие с приетите от него показатели по законоустановените критерии от чл. 329 от КТ, съпоставени с действителните качества на служителя, за да се приеме, че е законосъобразна. Нормата на чл. 329 КТ дава възможност на работодателят да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре, респ. да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават, но имат по-ниска квалификация или работят по-неефективно. За да провери законосъобразността на подбора, въззивният състав е обсъдил представения по делото протокол № 087С1/27.04.2016г. за извършения подбор, от който е установил, че в подбора не са включени и съответно – не са оценявани три служителки, заемали длъжност, идентична на заеманата от ищеца, които към момента на подбора ползват отпуск по чл. 163 от КТ. Приел е, че изключването на тези служители от подбора не опорочава законосъобразността на същия – уволнителното основание, във връзка с което е извършен подборът /по чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ/ не попада в приложното поле на чл. 333, ал. 6 КТ, което прави безпредметно включването на горепосочените служители в него. При извършената проверка на законосъобразността на подбора въззивният състав е приел, че същият е законосъобразен. Съдът е съобразил нормата на чл. 329 КТ, която дава възможност на работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре, респ. да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават, но имат по-ниска квалификация или работят по-неефективно. Съдът е отхвърлил възражението на ищеца, че в резултат на подбора са оставени на работа служители, които изпълняват по-зле трудовите си функции в сравнение с него /в частност посочената като такъв служител М. К./. Приел е за доказана констатацията, че ищецът работи по-зле от останалите служители, които са оставени на работа, съобразно възприетите критерии със заповед № 087С/20.04.2016 г. Критериите по т.1, посочени в заповедта от 20.04.2016 г., са обективни и не се оспорват от ищеца, включително и този по т.2.1 – наложени дисциплинарни наказания, като по делото се установява, че единствено на ищеца като участник в подбора е наложено дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение, за негови системни закъснения за началото на работния ден, както и за напускане на работната смяна преди приключване на работното време без основание. От представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, функционалната характеристика, както и от показанията на разпитания по делото свидетел М. С. се установява, че спазването на работното време има особено съществено значение за ефективното изпълнение на възложените на ищеца трудови задължения и реализирането на целения с тях резултат, доколкото всяко закъснение във времето е свързано с пропуск за провеждането на телефонен разговор с клиент и това води до загуби на ответника-работодател. Поради това е прието от съда, че системното неспазване на работното време от страна на ищеца безспорно обосновава извод за по-лошото изпълнение на възложените му трудови задължения в сравнение с останалите участници в подбора. До този извод съдът стига и при преценка на представените по делото годишни атестации за 2015 г. и текущите атестации за 2016 г. на участниците в подбора, видно от които ищецът е оценен с най-нисък резултат и по двете атестации. Констатираните с годишната и текуща атестации пропуски на ищеца в работата му се потвърждават и от показанията на св. С., които са основани на нейни преки и непосредствени впечатления през процесния период от време. Съдебният състав е приел за неотносими показанията на свидетеля Д., доколкото установените от последния факти за справянето на ищеца с възложената му работа не по-лошо от останалите служители са за минал период от време – 2014 г. и м. януари 2015 г., а за процесния период свидетелят няма впечатления, тъй като е преместен на работа в друг отдел. При така изложените обстоятелства въззивният съд е стигнал до извода, че при извършения от ответника подбор е спазена разпоредбата на чл. 329 КТ, поради което е приел исковете за неоснователни. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният в касационната жалба въпрос налага преценка на доказателствата по делото, доколкото е свързан с доводите на касатора, че конкретната квалификация на конкретен служител е по-ниска от неговата, но въпреки това при извършения подбор именно неговото трудово правоотношение е прекратено. Поради това въпросът не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори да се приеме, че е налице правен въпрос, то същият не е решен в противоречие с цитираното от касатора тълкувателно решение. С последното е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивното решение е изцяло съобразено с даденото разрешение. Въззивният съд е проверил законосъобразността на подбора, като подробно е анализирал доказателствата по делото и е отговорил на наведените от служителя възражения. При преценката за квалификацията на служителя съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност представените писмени доказателства и събраните свидетелски показания и е стигнал до еднозначен извод за нивото на изпълнение на работата от касатора, ищец по делото. Взети са предвид изискванията на работодателя към служителите, длъжностната характеристика на уволнения служител, оценките за изпълнението на дейността му и как пропуските на служителя се отразяват на целения трудов резултат. При така възприетата фактическа обстановка съдът е стигнал до заключението за по-лошото изпълнение на трудовите задължения от служителя в сравнение с останалите участници в подбора и в тази връзка получена най-ниска обща оценка при наложено дисциплинарно наказание-предупреждение за уволнение за системни закъснения за началото на работния ден, както и за напускане на работната смяна преди приключване на работното време без основание, най-нисък резултат за работата от годишните атестации и единствено изработен за ищеца план за подобряване на представянето. Несъответствието на извода на съда с виждането на касатора не обосновава противоречие с цитираното тълкувателно решение и не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Воден от горeизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.