Определение № 356 от 16.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2937/2022 г.

Производството е по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Мидия Инфраструктурно строителство“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 1550 от 29.06.2022 г. на Окръжен съд Бургас по ч. гр. д. №993/22г., с което, след отмяна на определение от 23.06.2022г. по ч. гр. д. № 4055/2022 г. на Районен съд Бургас, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Р. Е. И. по чл. 128, ал.1 т.2 КТ ЗЗД за сумата 104 598 лв., чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в изброените банки до размера на цената на иска.

Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Твърди, след анализ на представените с молбата по чл.390 ГПК писмени доказателства, че същите не са убедителни такива за вероятната основателност на иска по чл. 128 КТ; следвало е обезпечението да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал.1 т.2 ГПК; не е налице интерес от исканото обезпечение и обезпечителната мярка не е адекватна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, обосноваващи допускане на атакуваното определение до касация:

1. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал.1 ГПК, когато молителят не е представил убедителни писмени доказателства за основателността на бъдещия иск ?

2. Изследва ли се адекватността на обезпечителната мярка при преценка предпоставките на чл. 391, ал.1 ГПК?

3. При обезпечение на бъдещ иск за заплащане на допълнително месечно трудово възнаграждение по КТ, следва ли се парична гаранция по сметка на съда, ако искът не е подкрепен с убедителни доказателства?

Твърди се, че първите два въпроса не са получили отговор от въззивния съд, а третият е решен в противоречие с определение на ВКС, ІV ГО № 216/16.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1777/2018г. Поддържа се бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 86/2017 г./.

Ответникът по частната жалба Р. Е. И. оспорва основателността на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно изричната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

За да отмени определението на РС Бургас и да уважи молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.128 КТ, Окръжен съд Бургас е приел, че обезпечителната нужда се предполага и не следва да бъде доказвана от молителя чрез представяне на доказателства за неплатежоспособност или несъстоятелност на бъдещия ответник, а представените с молбата по чл. 390 ГПК писмени доказателства са убедителни за вероятната основателност на бъдещата осъдителна искова претенция.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на определението на ОС Бургас.

Формулираните в изложението въпроси са зададени хипотетично и нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано допускането на поисканото обезпечение. За да уважи молбата по чл. 390 ГПК, въззивният съд е извършил преценка на всички предвидени в процесуалния закон предпоставки и е приел, че бъдещият иск е допустим, представените писмени доказателства го правят вероятно основателен, обезпечителната нужда се предполага, а запорът на вземания на ответника е адекватна за паричното притезание обезпечителна мярка. Обезпечителната нужда е самостоятелна и отделна от останалите предпоставка за допускане на обезпечението. Приетото, че тя се предполага в хипотеза на осъдителен иск за парично притезание, а не следва да се доказва от молителя, е съобразено изцяло с константната съдебна практика ( например опр. № 1132/18.12.2012 по ч.т.д.№ 926/2012г., ВКС, ІІ ТО; определение № 391/13.07.2018г. по ч.т.д.№ 918/2017г., ВКС, ІІ ТО и др.).Следва да се отбележи, че изложеното в настоящата жалба касателно финансовата рентабилност на дружеството – жалбоподател само потвърждава извода на въззивния съд за наличие на обезпечителна нужда в случая. Поисканата от молителя обезпечителна мярка - запор върху парично вземане на бъдещия ответник, е предписана от закона, съобразена е с вида на материалното гражданско право, което ще се защитава и е оправдана от обезпечителната нужда т.е. напълно адекватна е за предявения иск.

В обезпечителното производство вероятността за основателност на бъдещия иск (която е единствено необходима) може да бъде удостоверена чрез представяне на писмени доказателства, чрез предоставяне на парична гаранция или и по двата начина. В случая е прието, че е изпълнена първата законова алтернатива – чл. 391, ал.1 т.1 ГПК, а предвид факта, че бъдещият иск е на работник/служител за защита на субективно право, произтичащо от трудово правоотношение, не следва да се изисква парична гаранция по чл. 391, ал.1 т.2 ГПК. В този смисъл е цитираното от жалбоподателя определение на ВКС, ІV ГО № 216/16.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1777/2018г., от чието разрешение обжалваното определение не се отклонява.

В заключение, поставените въпроси не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.

Самостоятелна пречка за допускане на касационно обжалване е и отсъствието на бланкетно посочената от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При съществуващата ясна и ненуждаеща се от тълкуване правна уредба и създадената по приложението й съдебна практика касационното разглеждане на поставените от жалбоподателя въпроси няма да допринесе за постигане на целта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изяснена в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. - чрез принос в тълкуването да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона.

Касационно обжалване не следва да се допуска и на другото, отново бланкетно поддържано основание - очевидна неправилност на определението. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение/ определение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не констатира обжалваното определение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Окръжен съд Бургас по ч. гр. д. №993/22г. и съдът