Определение № 472 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4229/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „АЛК" АД, представлявано от изп.директор В. Н. К., чрез адвокат В. М. от АК-Кюстендил, срещу решение № 1253/30.05.2022 г. по в.гр.д.№ 8897/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 144904 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 2885/2020 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените искове на Я. Г. М. против „АЛК" АД, за отмяна на Заповед № 257/11.12.2019 г. за уволнението на Я. Г. М., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, извършено с предизвестие от същата дата, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Стюардеса", както и за обезщетение от 5000 лева за оставане без работа поради уволнението, в периода от 11.01.2020 г. до 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В уточняваща молба към жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, без да е изяснено делото от фактическа и правна страна, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на правото в Европейския съюз, но без да е формулиран конкретен правен въпрос. От Я. Г. М., чрез адвокат С. К. от АК-София, е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК и претендира сторените разноски в производството пред настоящата инстанция. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Стюардеса" по трудово правоотношение, прекратено с предизвестие № 256/11.12.2019 г. и Заповед № 257/11.12.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ - при намаляване обема на работа. Според мотивите на съда, не се доказва фактическият състав по чл.328, ал.1, т.3 КТ за намаляване на обема на работата, при реализиране на съответната трудова функция на длъжността, заемана от ищцата, а работодателят не е извършил подбор между служителите със сходни длъжности съобразно изискванията на чл.329 КТ, поради което трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно. Възражението за липса на положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск е несъстоятелно Противоречието между изложените в исковата молба обстоятелства за периода, в който се твърди, че служителката е останала без работа и прекратяването на трудовия й договор, е отстранено с молба от 02.06.2020 г., съгласно указанията на съда, на основание чл.129, ал.2 ГПК Допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от произнасянето на въззивния съд по конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, в изложението към касационната жалба на касатора не са формулирани правни въпроси и не се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, в изложението се преповтарят оплаквания във връзка с нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства -касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведени правни въпроси, като общо основание по чл.280, ал.1 или на допълнителните предпоставки по т.1, т.2 и т.3 ГПК, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС). От Я. Г. М., чрез адвокат С. К. от АК-София, са поискани разноски в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно разписка от 31.10.2022 г. за изплатено адвокатско възнаграждение и списък по чл.80 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.