Определение № 2323 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 384/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дефко грейн“ ЕООД против решение № 240/04.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 423/2024 г. от състав на ОС – Добрич. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение на районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че спорните по делото въпроси се свеждат до това дали действителен източник на трудовоправното отношение между страните е допълнителното споразумение от 10.10.2022г. и дали правото на уволнение е упражнено при наличието на приложеното основание по чл.71, ал.1 от КТ. В процесният случай, при формална съпоставка на представените длъжностните характеристики на длъжността „домакин на склад“ и на длъжността „кантарджия“ двете длъжности е прието, че действително са с различни трудовите функции. От събраните по делото доказателства обаче съдът е приел за установено, че след 10.10.2022г. ищцата не е изпълнявала присъщите на длъжността „домакин“ трудови функции, а е продължила да изпълнява част от трудовите функции, които е изпълнявала на длъжността „кантарджия“- не е извършвала теглене и не е съставяла кантарни бележки, а само описи. Процесуалния представител на ответника е обяснил в първото открито съдебно заседание на 23.03.2023г., че и след 10.10.2022г. работното място на ищцата е било в кантарното помещение, ежедневно на работа са били един кантарджия, ищцата и лаборант, че след като кантарджията измери стоката, която влиза и излиза, съставя кантарни бележки, които се представят на домакина, който съставя описа. Това била работата на домакина – съставянето на опис. Няма представено поименно щатно разписание на лицата, заемащи съществуващите щатни бройки за съответните длъжности в предприятието на ответника, преди и след 10.10.2022г., но е изяснено и няма спор, че длъжността „кантарджия“ до 10.10.2022г. се е заемала от ищцата и от трето лице, а длъжност „домакин на склад“ не е съществувала. Няма спор, а и по данни от представената по делото таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.октомври 2022г., след 10.10.2022г. третото лице се води заемаща длъжността „кантарджия“, а ищцата „домакин на склад“ и се е явявала на работа. Правната възможност за изпитване на работника по смисъла на чл.70 от КТ в случай, че е възложена работа, различна от изпълняваната до сега, е с цел преценка качествата и квалификацията на работника-дали може да се справи с новите трудови задължения, дали новата длъжност е подходяща за него. Тази правна възможност е отречена за работа, която се отличава от вече изпълняваната само по наименование, когато работникът е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност, какъвто е настоящия случай. Използването и в случая разкрива друга цел- за облекчено прекратяване на трудовото правоотношение ищцата по чл. 71, ал. 1 КТ- без мотиви, предизвестие, подбор, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения. Когато уговорката за изпитване не преследва типичната й и позволена цел- проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа, тя е недействителна поради заобикаляне на закона, и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор, респ. трудовия договор е недействителен поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ. Когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор, налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ Дори и да се приеме, че с оглед длъжностните характеристики на длъжността „домакин на склад“ и на заеманата от ищцата преди това длъжност „кантарджия“, а не с оглед фактически възложените трудови функции, двете длъжности са различни не само по наименование, недостатък на допълнителното споразумение, водещ до недействителността му поради заобикаляне на закона се разкрива от обстоятелството, че ищцата изобщо не е започнала изпълнение на трудовите функции за длъжността по допълнителното споразумение. След назначаването и на длъжността „домакин на склад“ е продължила да изпълнява част от изпълняваните от нея преди това трудови задължения. Промяната, която е настъпила в характера на 13 възложената и работата е единствено в намаляване на обема и-възложено и е да изпълнява само една от досега изпълняваните дейност като кантарджия съставяне на опис, с което са се изчерпвали специфичните и трудови функции. Останалите извършвани дейности по почистване на кантара, складовете, скубане на трева са били възложени на всички както преди, така и след преназначаване на ищцата. В нито един момент от назначаването и на длъжността „домакин на склад“ до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е изпълнявала присъщите на тази длъжност според връчената и длъжностна характеристика трудови функции по организацията и контрола на снабдяването, закупуването, отчитането, съхранението, разходването на материални ценности/стоки, инвентар и пр./, при което преди прекратяване на трудовия и договор не е имало и възможност за оценка дали може да се справи с тези трудови задължения, дали новата длъжност е подходяща за нея. Страната, в чиято полза е уговорено изпитването, може да прекрати договора по всяко време, след като изпълнението по него е започнало, до уговорения срок, без да е необходимо да се обосновава. В случая ищцата не е изпълнявала работата, за която е сключено допълнителното правоотношение и работодателят не е имал възможност да провери качествата на ищцата за справяне със задълженията по новата длъжност, но въпреки това е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. По изложените съображения и въззивния съд е приел за недействително допълнителното споразумение от 10.10.2022г. като сключено при заобикаляне на закона, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.1 от КТ е незаконосъобразно. Искът по чл.74, ал.1 от КТ за установяването на недействителността на допълнителното споразумение и искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконосъобразността на извършеното със заповед № 1114/01.11.2022г. уволнение на ищцата са приети за основателни. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск – вероятна недопустимост на съдебното решение, очевидна неправилност на решението и наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е посочил, че твърдения на ищцата в исковата молба, уточнени и в първото открито съдебно заседание, макар и не съвсем логически последователни, са за недействителност на допълнителното споразумение от 10.10.2022г., съдържащо клауза за срок за изпитване за длъжност, каквато не е съществувала и не е била изпълнявана от нея, не е била и предназначена за трудоустроено лице, при което предоговарянето на трудовото правоотношение е в нарушение на чл.314 и чл.315 от КТ, евентуално при заобикаляне на закона, тъй като е формално и с цел съкращаването и без съблюдаване изискванията за подбор и предварителна закрила, при което не е било налице основанието по чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото и правоотношение, като в тази връзка е наведено и основанието злоупотреба с право при прекратяването на трудовото правоотношение. При определяне на предмета на правния спор съдът не е излязъл извън рамките на очертаното в исковата молба и допълнителното уточнение, поради което поставените правни въпроси във връзка с твърдението за недопустимост на решението, поради произнасяне по непредявен иск и задължението на съда да се произнесе в рамките на очертания от ищеца спор не са разрешение при наличието на сочените касационни основания относно допустимостта на обжалването. Очевидната неправилност е обоснована отново със същите въпроси, поради което не е налице и това основание. За да се присъди обезщетението по чл.225 КТ не е необходимо да се установяват обстоятелства, че ищцата е търсила работа, че е регистрирана в бюро по труда и др.п., сочени в изложението, поради което не е налице касационно основание по допустимост на касационното обжалване и по иска с правно основание чл.225 КТ, в каквато насока са доводите на касатора. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 1200 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, състав на ВКС