Определение № 159 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1332/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ /„КТБ“ АД /н/ срещу решение №740 от 14.04.2020 г. по в.т.д.№4414/2019 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №1256 от 10.07.2019 г. по т.д.№1693/2018 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД /н/, обективно съединени искове по чл.3, ал.3, вр. ал.2 от ЗБН за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващания, извършени от „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД и внесени в деловодството на банката с вх.№12013/18.11.2014 г. с вземания по договор за цесия с „Медиа Сейлс“ ООД; с вх. №12057/19.11.2014 г. с вземания по договор за цесия с Д. В. Б.; с вх.№12058/19.11.2014 г. с вземания по договор за цесия с „Трейдмекс“ АД; с вх.№12138/21.11.2014 г. с вземания по договор за цесия със С. К. С. и с вх.№12149/21.11.2014 г. с вземания по договор за цесия със С. Д. А. и евентуално съединени искове по чл.59, ал.3, вр. ал.4 от ЗБН за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, на прихващания, извършени от ответника „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД с изявления с вх.№12013/18.11.2014 г. с вземания по договор за цесия с „Медиа Сейлс“ ООД в размер на 557 210 лв.; с вх.№12057/19.11.2014 г. с вземания по договор за цесия с Д. В. Б. в размер на 837 евро, 29 930 евро и 3 600 евро и с вх.№12149/21.11.2014 г. с вземания по договор за цесия със С. Д. А. в размер на 36 000 евро. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Решението на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност заради спиране на плащанията към клиенти следва ли да се приеме като достатъчно основание за знание у третите лица относно неплатежоспособност на банката. Ответникът по касация „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД заявява становище, с което признава исковете. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 от ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и ал.5 от ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми, като предвидените специални искове за прогласяване на относителна недействителност на прихващането, спрямо кредиторите на несъстоятелността изключват общата нищожност по чл.3 от ЗБН, поради което исковете по чл.3, ал.3, вр. ал.2 от ЗБН се явяват неоснователни. По отношение на евентуално съединените искове по чл.59, ал.3 от ЗБН е установил, че задължението на ответното дружество, произтичащо от договора за банков кредит от 08.12.2011 г. е възникнало преди датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., а дружеството е придобило вземанията си въз основа на сключените договори за цесия, съответно на 22.04.2014 г., на 17.09.2014 г. и на 10.05.2014 г. Изложил е съображения, че цесиите са надлежно съобщени от цедентите на „КТБ“ /н/ и не е спорно, че вземанията, прехвърлени с договорите за цесия съществуват в размерите, посочени в уведомителните писма и в изявленията за прихващане, а ищецът не е оспорил достоверността на датите на въпросните договори за цесия. В този смисъл е приел, че първите два елемента от фактическия състав на чл.59, ал. 3 ЗБН са налице - извършени са валидни изявления за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към банката по сключения договор за цесия, с оглед преценка прилагането на презумпцията по чл.59, ал.4 от ЗБН, е изразил следното становище: Съгласно утвърдената практика на ВКС, в хипотезиса на чл.59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, под „придобиване на вземането“ от кредитор - цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на чл. 99 и чл.100 от ЗЗД смисъл - сключването на договора за цесия, като момент на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за цесията. С оглед това и предвид датите на сключване на процесните договори за цесия - преди датата на отнемане на лиценза на „КТБ“ АД /н/ за извършване на банкова дейност /07.11.2014 г./, е приел, че не е приложима законовата презумпция за наличие на знание у ответника по чл.59, ал.4 от ЗБН за настъпила неплатежоспособност на банката и поради това знанието подлежи на установяване в процеса при условията на пълно и главно доказване, каквото обаче по делото не е осъществено. Въззивният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, като е посочил, че по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, релевантно е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава, с оглед и на което следва да се приеме, че дори и да е налице знание, следствие на широко оповестена информация /включително и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор/ за опасност от неплатежоспособност, то е без значение при преценката на предпоставките от предметния обхват на чл.59, ал.3 от ЗБН, респективно е достигнал до извод за неоснователност на исковете по чл.59, ал.3 от ЗБН. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд /възприел становище, че по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН релевантно е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава, респективно, че дори и да е налице знание за актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор и за опасност от неплатежоспособност, то е без значение при преценката на предпоставките от предметния обхват на чл.59, ал.3 от ЗБН/, но в случая не е налице поддържаното от касатора селективно основание. По визирания правен въпрос са постановени множество решения на ВКС /решение №51 от 21.07.2020 г. по т.д.№3109/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №59 от 10.08.2020 г. по т.д.№1920/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №112 от 28.10.2020 г. по т.д.№1721/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №142 от 21.01.2021 г. по т.д.№1904/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и др./, наличието на които изключва бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С посочените решения съставите на ВКС са възприели становище /споделяно изцяло от настоящия състав/, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 от ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 от ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 от ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 от ЗКИ /ред. преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В случая въззивното решение е съобразено изцяло с даденото разрешение, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато, като следва да се посочи, че извършеното с отговора на касационната жалба признание на иска от ответника, не представлява основание за допускане на касационно обжалване - едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, е възможно да се осъществи преценка дали са налице предвидените в закона основания за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,