Определение № 1217 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] срещу решение №73 от 06.03.2013г по гр.дело № 93/2013г. на Хасковски окръжен съд, с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 КТ за признаване уволнението за незаконно и възстановяване на работа, е потвърдено решение №780от 05.12.2012г по гр.д. № 1965 / 2012г на Районен съд [населено място] Изтъква се оплакване за недопустимост на решението, ,на което основание и съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г ОСГТК се иска допускане до касационно обжалване Формулирани са и правни въпроси, с посочване на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е поставен материалноправен въпрос, след като изтече срока за изпитване на основание чл.71 ал.2 вр чл. 70 ал.1КТ, превръща ли се срочният договор в безсрочен, или се превръща в окончателен срочен. Въззивният съд е приел първото разрешение в противоречие с реш.№425 от 28.04.1999г ІІІ г.о ,реш.376/2011 по гр.д№1405/2010г ІV г.о и р.№338/2011 гр.д №64/2011 ІV г.о, пракитка на ВКС по чл. 290 ГПК. Процесуални въпроси са допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по доводи за незаконност ,които не са наведени от ищеца в исковата молба и да измени иска по своя инициатива В случая защитата има предвид довод за незаконност „по чл.71 ал.2 вр чл. 70 ал.1КТ” .Допустимо ли е съдът да се произнася какво решава по същество в мотивите, а не в диспозитива, да не обсъжда доводите и възраженията на страните Сочи се противоречие с практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по поставените процесуални въпроси, включително с ППВС №765г и ТР №1/2001г ОСГК. Постъпила е и частна жалба срещу определение № 403 от 22.04.2013г.на Хасковски окръжен съд във връзка с присъдени разноски, по която е образувано ч. гр.д № 4858/2013г пред същия състав на ВКС. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсва изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения материалноправен въпрос, който не е привързан към обстоятелствата по конкретното дело ,решаващо съобразени от съда. Въззивният съд не е игнорирал обсотятелството, че при първия от поредицата трудови договори (от 31.12.2010г) е бил уговорен срок за изпитване (чл. 70 ал.1 КТ), при което самия трудов договор е бил и срочен (чл. 68 ал.1 КТ) След шестмесечния срок договорът е приет за окончателно сключен, а съображенията ,че страните са се оказали в правоотношение по безсрочен трудов договор, са основани на други и последващи обстоятелства,които факти защитата на касатора игнорира Смесване между двата института не е допуснато от решаващия съд. .Въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция ,в които са коментирани последиците от преназначението на ищцата на същата длъжност, отново с оформянето на срочен трудов договор(от30.12.2011г) по чл.68 ал.1 КТ, без изрично посочване съгласно чл. 68 ал.4 КТ, при оспорвано с иск уволнение на основание чл.325 т.3 КТ в следствие прекратяването на този именно договор, след изтичането на последния срок. Поради това съдилищата са приели да е приложима презумпцията на чл. 68 ал.5 КТ, не защото са изразили противоречащо на практиката разбиране по отношение уговорката за изпитване и окончателния характер на договора, след изтичане на срока по нея. Неоснователно се повдигат и процесуалните въпроси- решението е допустимо и е произнесено тъкмо по исковете, които са предявени .Императивните правни норми по отношение на безсрочния характер на трудов договор, когато са нарушени чл.68 ал.3 и 4 КТ, не се бранят с изричен установителен иск, те се прилагат от съда, който разрешава трудовия спор за законосъобразността на уволнение, което работодателят основава на чл.325 т.3 КТ. При това още с исковата молба е изтъкнато именно възприетото от съда основание за незаконност, които защитата на касатора квалифицира в изложението произволно, във връзка с диспозитивни, а не със съответните императивни норми на трудовото право .Поради това доводите и аргументарията на процесуалните въпроси ,свързани със служебни задължения на съда, са несъстоятелни. Всички поставени процесуални въпроси нямат отношение към изхода на делото. Въззвният съд мотивирано е потвърдил първоинстанционно решение, взето съгласно установената практика и не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.