Определение № 4564 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5131/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. П. М. чрез адв. Л. П. от АК-В.Търново и насрещна касационна жалба на Поделение за товарни превози - Горна Оряховица към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, чрез гл.юрисконсулт Я. Л. срещу решение № 385/20.07.2023 г. по гр.д.№ 140/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което частично се отменя решение № 563/29.12.2021г. по гр.д.№ 745/2021г. на Районен съд Горна Оряховица и са уважени исковете на А. П. М. срещу Поделение за товарни превози - Горна Оряховица към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука от 22.11.2019 г. до размер на сумата 18 000 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 15.04.2021 г., както и лихвите за забава до размер на сумата от 2540 лева, за периода от датата на увреждането до 12.04.2021 г. С решението се потвърждава отхвърляне на претенциите за обезщетение до пълните предявени размери, съответно 60 000 лева – главница и 3527,78 лева лихви за забава от датата на увреждането до 12.04.2021г. В касационната жалба на А. П. М. се поддържа становище за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, а в изложение към нея се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, въпроси, които се свеждат до приложението на принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за задължението на въззивния съд да установи настъпилите конкретни увреждания на пострадалия като обсъди всички събрани по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да отговори на изложените от страните доводи и възражения. Отделно поддържа, че решението е очевидно неправилно, предвид явното несъответствие между фактическите обстоятелства и крайните изводи на съда и претендира сторените в производството разноски. Насрещна касационна жалба на Поделение за товарни превози - Горна Оряховица към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД е подадена и срещу решението на въззивния съд в осъдителните му части, с доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към насрещната жалба се твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по уточнени при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въпроси, които се свеждат до приложението на чл.52 ЗЗД, за пределите на въззивната проверка по чл.269 ГПК, както и за предпоставките за квалифициране на действията на пострадалия като груба небрежност, по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Инженер, ремонт вагони“ във Вагонно ремонтен цех - Горна Оряховица при Поделение за товарни превози - Горна Оряховица към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД. Съдът е установил, че при изпълнение на една от основните трудови функции - да организира осигуряването на материали, заготовки и детайли, необходими за ремонта на товарните вагони и оборудването в цеха, е станала злополука на 22.11.2019 г., която е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, с разпореждане № 5104-04-93 от 11.12.2019г. на ТП на НОИ. Съобразявайки комплексната съдебномедицинска експертиза за причиненото травматично увреждане – фрактура на клавикулата в областта на средната трета с дислокация на фрагментите, с период на лечение и възстановяване повече от 5 месеца и затрудненията в движението на десния горен крайник, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ. Направеното възражение за допусната груба небрежност от пострадалия, според въззивния съд е неоснователно, а по отношение на размера на обезщетението приема, че злополуката е повлияла негативно върху физическото и психическо здраве на работника и с оглед обществено-икономическата обстановка и спецификата на случая е определил по справедливост сумата от 18 000 лева, като е уважил и претенцията за лихви за забава в размер на 2540 лева, за периода от датата на увреждането до 12.04.2021 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала и принципи в гражданския процес, утвърдени последователно в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с имуществата отговорност на работодателя при трудова злополука, настъпила при или по повод изпълнението на възложена работа. Мотивите на решението са израз на правораздавателната компетентност на въззивния съд при решаването на конкретния правен спор, по отношение на установените факти и приложението на закона. В този смисъл, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената защита. Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск. На поставените от ищеца А. П. М. въпроси за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите при определянето на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите лица, последователно се дава отговор в практиката на ВКС, която е съобразена от въззивния съд, поради което те не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, при доказване на всички елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ, съдът трябва да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука по справедливост, т.е. след като установи релевантните за спора обстоятелства – наличието на трудово правоотношение, настъпването на инцидент, признат за трудова злополука с влязъл в сила административен акт, вреди и причинно-следствената между тях, съдът следва да преценени степента на увреждане на пострадалия, въз основа на което да достигне до извод за размера на дължимото обезщетение. В случая, въззивният съд е изложил съображения за конкретно установените правнорелевантни факти и тяхното значение при определяне на обезщетението, като е изразил своето становище по направените доводи за инцидента от 22.11.2019 г., признат за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Съобразявайки приетата комплексна съдебномедицинска експертиза за травматичното увреждане на пострадалия – на 49 г., както и механизмът, при който е настъпил инцидента, съдът е приел, че са налице всички предпоставки да се ангажира отговорността на работодателя, на основание чл.200, ал.1 КТ, като е определил обезщетение с оглед степента на увреждане в размер на 18 000 лева за неимуществени вреди. Преценката на съда е извършена в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, според която критерият „справедливост“ по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, с оглед особеностите във всеки отделен случай. Въззивният съд, въз основа на установените факти и събраните доказателства по случая, е приложил принципа за справедливост по свое вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след евентуалното допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, според дадените разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Процесуалноправните въпроси за съдържанието на правомощията на въззивният съд, като инстанция по съществото на спора и изискванията в чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, също не дават основание за допускане на касационно обжалване. Според т.3 на ППВС № 1/13.07.1953 г., решението трябва да бъде мотивирано, да съдържа кратко указание за това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждането и преценката на кои доказателства той е стигнал до този извод. Трайно установена и последователна е практиката на ВКС, в която се приема, че мотивите към съдебното решение следва да отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението воля /Така решение № 338/27.03.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 706/2017 г., ІV г.о., решение № 98 /12.07.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 3871/2016 г., ІІІ г.о. и др./ Въззивният съд в случая е изложил конкретни мотиви защо приема, че претенцията следва да се уважи частично, с оглед наличните данни за причинените травми и периода на възстановяване на пострадалия. Ето защо не може да се приеме, че въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС. Разглеждането на насрещната касационна жалба е поставено в зависимост от изхода по касационна жалба на ищеца по делото, поради което при липса на основания за допускането й до касационно обжалване, съдът не дължи произнасяне по нея, съгласно чл.287, ал.4 ГПК. Страните по делото са поискали разноски, които с оглед изхода на делото следва да останат в тежест на страните, както са направени от тях. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение