Определение № 513 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 936/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Б. срещу решение № 262450/21г., постановено по в.гр.д. 5025/20г. на СГС, ГО, ІІІ-в състав, с което са отхвърлени исковете му по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени срещу ОП“Столично предприятие за третиране на отпадъци“. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е съдът да отговори на всички оплаквания в жалбата и да изложи собствени мотиви, когато препраща към чл. 272 ГПК? Кога е налице реално съкращение в щата и как се определят основните, същински трудови функции за определена длъжност? Длъжен ли е работодателят да извърши подбор, когато се съкращава длъжност в едно направление, идентична с такава в друго направление? Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следните съображения: С искова молба, подадена от К. Г. Б. срещу ОП“Столично предприятие за третиране на отпадъци“, се иска отмяна на уволнение, извършено по чл. 328, т.2 КТ (съкращение в щата), поради следните обстоятелства: съкращението не е реално и не е извършен подбор. Иска се възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник автоматизация“ и заплащане на обезщетение за оставане без работа. В срока за отговор работодателят е възразил, че съкращението е извършено реално, тъй като на мястото на закритата длъжност е открита длъжност „мрежови администратор“, а за новата длъжност са предвидени различни права и задължения в сравнение с закритата. Освен това липсва задължение за подбор, тъй като закритата длъжност била единствена. Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: При съпоставка на предвидените по щат бройки за длъжността, заемана от ищеца по последното действащо щатното разписание от 01.06.2018г., което е в сила преди датата на уволнението на ищеца, с щатното разписание от 01.04.2019г., което е в сила към датата на уволнението, се установява по категоричен начин, че в утвърденото длъжностното разписание от 01.06.2018г. е предвидена една щатна бройка за длъжността „техник, автоматизация /оператор ММС система/” в сектор „Енергетика и КИП и А”, отдел ”Ремонти и поддръжка”, за която няма спор, че е била заемана от ищеца. Съгласно щатно разписание от 01.04.2019г. в отдел ”Ремонти и поддръжка”, сектор „Енергетика и КИП и А”, не съществува длъжността, която е била заемана от ищеца, създадена е нова длъжност - „мрежови администратор”. При направено сравнение между длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност „техник, автоматизация /оператор ММС система/” и новосъздадената длъжност „мрежови администратор”, е констатирано, че длъжността на ищеца не се покрива по трудови функции с новосъздадената длъжност - обема на вменените им задължения е различен. Въззивният съд е приел още, че трудовите функции, определени за длъжността, заемана от ищеца, не са сходни с трудовите функции, определени за длъжност - ”специалист компютърни мрежи и системи /IT специалист/”, поради което не е налице задължение за работодателя да извърши подбор между тези служители. В касационната жалба, подадена от ищеца, са посочени следните основания за обжалване: въззивният съд не е взел предвид възражението, че трудовата функция на „техник автоматизация“ е преминала към длъжността „мрежови администратор“; двете длъжностни характеристики изцяло се припокриват; функциите по съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице; съществувала е идентична длъжност при съкращението- „специалист компютърни мрежи и системи“. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, и се поставят следните въпроси: Длъжен ли е съдът да отговори на всички оплаквания в жалбата и да изложи собствени мотиви, когато препраща към чл. 272 ГПК? Кога е налице реално съкращение в щата и как се определят основните, същински трудови функции за определена длъжност? Длъжен ли е работодателят да извърши подбор, когато се съкращава длъжност в едно направление, идентична с такава в друго направление? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото на първите два въпроса въззивният съд е отговорил в съответствие с практиката на ВКС, а последният въпрос, зададен във връзка с твърдението за нарушение на чл. 329 КТ, не е обуславящ, доколкото сравнението на длъжностните характеристики между „техник автоматизация“ и „специалист компютърни мрежи и системи“, поради твърдение за сходство, е останало извън предмета на доказване и не са събирани доказателства относно това обстоятелство, тъй като едва с въззивната жалба е направено такова фактическо твърдение от ищеца, поради което то е преклудирано и е извън предмета на доказване. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното и място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността (решение №168/14г. на ІV ГО). В случая въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е установил съществени различия в длъжностните характеристики на „техник автоматизация“ и „мрежови администратор“, доколкото за първата длъжност се изисква само техническа поддръжка, а за втората длъжност освен техническа поддръжка се изисква и дейност по програмиране, а това различие е съществено, тъй като дейността по програмиране е основна за предприятието и не може да се определи като незначителна. Трайна е практиката на ВКС, че въззивният съд е длъжен да прецени относимите доказателства поотделно и в съвкупност, както и да се произнесе по всички релевантни доводи на страните, да посочи в мотивите кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, да квалифицира установените факти според правната норма, която ги урежда, като непосредствено преди това извърши тълкуване на нормата за разкриване на точния смисъл и съдържанието и. В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тази практика, доколкото се е произнесъл по посочените касационни основания в жалбата, във връзка с които е формулиран въпроса в изложението- „Длъжен ли е съдът да отговори на всички оплаквания в жалбата и да изложи собствени мотиви, когато препраща към чл. 272 ГПК?“. Въззивният съд е формирал мотиви относно въпроса за реалното съкращение и задължението за подбор, като е обсъдил относимете доказателства и доводите на страните. Липсват причини за изменение на установената съдебна практика, посочени в т.р.№1/10г. на ОСГТК, поради което не е налице допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изхода на спора, касаторът К. Г. Б. следва да плати на ОП“Столично предприятие за третиране на отпадъци“ разноски за настоящата инстанция в размер на 1680лв. съгласно искането, направено своевременно с отговора на касационната жалба, и представените доказателства за извършването им. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО