Определение № 50694 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 763/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД против решение № 203/10.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 675/2021 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1 и т.2 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че в случая действително е осъществена хипотезата на чл. 120в, ал. 1 от КТ, като спорното правоотношение се е развило при обявено извънредно положение, а впоследствие и при обявена извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители. Доколкото разпоредбата на чл. 120 в, ал. 1 КТ регламентира нова форма на престой или спиране на работата на работодателя, то прекратяването на ТПО се извършва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ "спиране на работа за повече от 15 работни дни". Ищецът не е работил повече от 15 работни дни, но само по себе си, това не осъществява предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение, защото "спиране на работата" по смисъла на разпоредбата означава по разпореждане на работодателя временно да се преустанови дейността – на цялото предприятие или на отделна негова част, а в хипотезата на чл. 120в ал. 1 от КТ и на отделен работник или служител. В случая спорното правоотношение се е развило при обявена извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители. Под преустановяване на работата обаче се има предвид преустановяване на самата работа като такава, а не работенето на конкретния служител и същевременно продължаване осъществяването на неговите трудови функции от друг работник.Съобразно направените от работодателя изявления в съдебно заседание,налице е липса на пълно преустановяване дейността,съставляваща съдържание на трудовите функции на ищеца ,съответно налице е поемане на неговите задължения от други работници на предприятието. Със заповедта от 03.02.2021 год. на изпълнителния директор не е преустановена самата дейност, възложена на ищеца, а е преустановено изпълнението й именно от него. В този смисъл, макар по разпореждане на работодателя ищецът фактически да не е работил повече от 15 работни дни, не е налице предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това, при обявената в страната извънредна епидемична обстановка работодателят има правото по чл. 120в, ал. 1 от КТ по своя преценка да разпореди спиране на работата на предприятието, на част от него или на отделен работник и служител, но в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ това свое право той трябва да упражнява добросъвестно. Смисълът на предвидената в закона възможност за преустановяване на цялата или на част от дейността на предприятието в ситуацията на риск от разпространение на зараза е за справяне с породените от извънредната епидемична обстановка затруднения за осъществяване на работата /цялостната на предприятието, на част от него, на отделен служител/, както и за намаляване разпространението на заразата. Работникът е ангажиран с дейността по водовземане,която е непрекъснат процес и изобщо не е била спирана,не е от естество да се засяга от обстоятелствата при извънредна епидемична обстановка и не е рискова за разпространяване на заразата. Посочено е, че причините, които са мотивирали работодателя да спре работата в предприятието или в негово звено, имат автономен характер и не подлежат на съдебен контрол за целесъобразност, но те подлежат на преценка във връзка с наведените от ищеца твърдения за недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя. Като се има предвид характера на работата на ищеца /нерискова за разпространение на заразата/ и това, че нейното извършване всъщност не е спряно, работодателят е допуснал нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ при издаване на заповедите от 03.02.2021 год. и 02.03.2021 год. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешение при наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочените правни въпроси са, престоят по чл.120в КТ равнозначен ли е на спиране на работата по чл.328, ал.1, т.4 КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на последното основание. С решение от 07.07.2022 г., по гр.д.№ 2271/2021 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено след образуване на настоящото дело е даден отговор на поставения по-горе правен въпрос, а именно: Може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни, със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него, до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза. Даденото разрешение е следното: В чл. 120в КТ са уредени две хипотези на преустановяване на работа при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Общото е, че за времето, упоменато в заповедта, съответно издадена от работодателя или от държавен орган, което време може да обхваща целия или част от периода на обявеното извънредно положение или обявената извънредна епидемична обстановка, не се полага труд. Работниците не се допускат до работните места и на тях не се възлагат за изпълнение други задачи, вкл. надомно или от разстояние. Различното е, че в хипотезата на ал. 1 преустановяването на работата е възможност, а не задължение за работодателя и той може да я обяви, както за цялото или за част от предприятието, така и само за отделни работници или служители. В хипотезата на ал. 2 работодателят не разполага с право на преценка, а е длъжен, при издадена заповед на държавен орган, да не допуска работниците до работните им места за периода, определен със заповедта, като е възможно преустановяването на работата да се обяви за предприятието или част от предприятието, но не и за отделни работници или служители. Работодателят разполага с няколко мерки при преустановяване на работата в някоя от хипотезите на чл. 120в КТ: предоставяне ползването на платените годишни отпуски и без съгласие на работника/служителя; едностранна промяна в характера и мястото и на работата, вкл. възлагане на надомна работа и/или работа от разстояние; установяване на непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време; кандидатстване и получаване помощ от държавата по ПМС № 55/20020 г., при положение, че не прекратява трудовите договори по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ за периода, за който се изплащат компенсации (чл. 2, т. 6 от Постановлението). Работодателят може да вземе и решение да прекрати трудовите правоотношения с работниците и служителите поради преустановяването на работата, като изчерпването на гореизброените други възможности не е условие за това. И двете хипотези, уредени в чл. 120в КТ, не създават ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а могат да послужат като причина, довела до уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, което значи, че работодателят отправя писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и спазва допълнителните условия и закрила при уволнение, доколкото такива са предвидени за съответния състав. Когато, в резултат на заповеди по чл. 120в КТ, работата в цялото предприятие или в обособена негова част пълно и обективно не се извършва за повече от 15 дни, налице е форма на спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Пълно и обективно дейността не се извършва, ако това се отнася до всички работници и служители, съответно в цялото предприятие или в обособената негова част. Това разбиране по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е в пълно съответствие с тълкуването, застъпвано в доктрината и съдебната практика. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание с работник/служител нужно е само фактическо състояние на престой на работниците и служителите в цялото предприятие или в обособено негово звено, което състояние да е резултат от спирането на работата, и да е продължило повече от срока, упоменат в правната норма. Няма значение дали спирането на работа е предвидимо или непредвидимо; може и да е отрано планирано. Причината, поради която работодателят е преустановил работата, е от негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол за целесъобразност, следователно може да се дължи и на заповеди по чл. 120в КТ. Определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там – доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си. Смисълът на това основание за прекратяване на трудовия договор е работникът да не стои в бездействие, предприятието да не плаща трудово възнаграждение, без да може да използва работната сила на работника. По-различно е положението при преустановяване работата само на определен работник или служител по чл. 120в, ал. 1 КТ, защото в тази хипотеза обективно дейността, която осъществява този работник или служител е възможно да не е спряна дори в обособена част от предприятието – да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. Възможно е работодателят да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2 или 3 КТ, щом преустановяването на работата, в резултат на извънредното положение и възникнали от това икономически или организационни затруднения, е довело до закриване на предприятието, до закриване на част от предприятието, до съкращаване на щата до намаляване на обема на работа. Възможно е, също така, работодателят след изтичане на 15 дни от преустановяване на работата на конкретния работник или служител да го уволни по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, но в този случай е нужно още персоналната заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ действително да е резултат на икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването й. Противното, да се изключи съдебният контрол на заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ, с която се прекратява дейността на конкретен работник или служител, при преценка законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, би означавало признаване право на работодателя своеволно да избира работник или служител, с когото желае да прекрати трудовия договор, обявявайки персонално, че преустановява работата му, т.е. уволнението да е основание за прекратяване на работата му, а не обратното. Така, би могло в предприятие, което не преустановява дейността си, а запазва обема на работа и дори го разширява, работодателят по време на обявено извънредно положение, само с издаване на персонална заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ и преустановяване работата за 15 дни, да прекрати трудовото правоотношение само с избрания работник/служител. Възможно е да бъде избран работник, на когото да бъде обявено, че се прекратява работата му, въпреки че е в изпълнение на длъжност в интерес на обществото към съответния момент и дори при недостиг от работна сила (напр. санитар в болнично заведение по време на обявена извънредна епидемична обстановка) и така заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ няма как да бъде свързана именно с преследваната с нея цел. Със създаването на чл. 120в, ал. 1 ГПК законодателя не е създал облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя или възможност за заобикаляне на предвидените в закона основания за това. Една от легалните цели на уредбата в КТ е осигуряване закрилата на труда (чл. 1, ал. 3), израз на констутиционната защитата на труда от държавата (чл. 13 от Конституцията) и проява на социалния характер на държавата (преамбюла на Конституцията). Закрилническата и икономическата функции на трудовото право взаимно се допълват, а не се противопоставят; законодателният подход е балансираното прилагане и на двете. В заключение, при издадена заповед по чл. 120в КТ, по време на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, преустановяването на работата е временно спиране на работата по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Трудовото правоотношение с работник или служител може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ при преустановяване работата на предприятието или на част от предприятието, вкл. по силата на заповед по чл. 120в, ал. 1 или ал. 2 КТ, щом обективно фактически работа не е полагана (спряна е) за срок по-дълъг от 15 последователни дни. Когато със заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ е преустановена работата на определен работник или служител, трудовото правоотношение с него може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ след изтичане на повече от 15 последователни дни, ако преустановяването на работата е действително основано на причини, произтичащи от обявеното извънредно положение. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос не противоречи на цитираното съдебно решение, даващо отговор на правния въпрос, доколкото съдът е приел от фактическа страна, че предвид характера на работата на ищеца нейното извършване всъщност не е спряно. Липсва противоречие, тъй като и в посоченото по-горе решение на ВКС е прието, че само когато, в резултат на заповеди по чл. 120в КТ, работата в цялото предприятие или в обособена негова част пълно и обективно не се извършва за повече от 15 дни, налице е форма на спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Пълно и обективно дейността не се извършва, ако това се отнася до всички работници и служители, съответно в цялото предприятие или в обособената негова част. Предвид изложеното и наличието на съдебна практика по поставените правни въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като същевременно липсва и противоречие по тези въпроси между постановената междувременно практика на ВКС и възприетото то въззивния съд. На това основание, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС